Никола Ризов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за дипломата. За хайдутина вижте Никола Ризов (хайдутин).

Никола Ризов
български дипломат и общественик
Роден
Починал
Възраждането на Турция; Какъ може то да се постигне? Отворено писмо до Ахмедъ Риза въ Цариградъ от Н. Ризовъ. Солунъ, Прѣводъ отъ 2-то френско издание съ единъ Вмѣсто прѣдговоръ и единъ Post-scriptum, 1909.
Дипломатъ. Албанското възраждане. София, Книжарница Хр. Олчев, Печатница „Гражданинъ“, 1909.

Никола Христов Ризов е български дипломат, общественик и журналист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Никола Ризов е роден в 1872 година в Битоля, Македония. Брат е на Димитър Ризов. В 1895 година участва в Четническата акция на Македонския комитет в Четвърти отряд на Борис Сарафов.[1]

През 1897 година завършва Школата за политически и административни науки в Париж, след което отбива шестмесечна военна служба в Шести пехотен търновски полк. През учебните 1899-1900 и 1900-1901 година Никола Ризов е преподавател в Солунската българска мъжка гимназия. В 1901 година е арестуван с Иван Гарванов след смъртта на Яким Игнатиев и е освободен след застъпничество на Стоян Данев.[2] Заминава за България и постъпва на работа в Министерството на външните работи и изповеданията в София, като до април 1904 година е младши подначалник, а до октомври 1905 година е старши подначалник. От октомври 1905 година Ризов е втори секретар при Княжеското дипломатическо агентство в Берлин, от септември 1906 година е първи секретар на агентството в Атина, а от януари 1908 г. - в Букурещ.

След Младотурската революция в 1908 година, на 1 септември 1908 година Ризов е уволнен по собствено желание от Министерството на външните работи и изповеданията и се завръща в Македония, където се включва в политическия живот. Става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Цариград.[3]

През 1908 – 1909 година той издава брошурата „Възраждането на Турция“[4], а под псевдонима Дипломат - „Албанското възраждане“, в която проследява Албанското възраждане и го разглежда като предпоставка за развитие на приятелски отношения между българи и албанци.[5] Същевременно, до 23 декември 1911 той е главен училищен инспектор към Българската Екзархия.[6]

През юни-август 1912 година, в навечерието на Балканската война Ризов е изпратен от правителството на Иван Евстатиев Гешов на секретна мисия в Албания. През септември 1912 година, при мобилизацията Ризов постъпва като доброволец в щаба на Трета армия.

В периода март 1915 – септември 1917 година Никола Ризов е пръв помощник на директора на печата към Външно министерство, където отговаря за книжовната пропаганда. Стои на прогермански позиции.[7] През март-август 1919 година. Ризов е началник на Търговското отделение в Дирекцията по прехраната, а в периода май-юни 1923 година е трети редактор на вестник „Еко дьо Бюлгари“.

В 1920 година Ризов преговаря от името на Изпълнителния комитет на Македонските братства с Габриеле д'Анунцио за общи действия против Кралството на сърби, хървати и словенци.[8]

Като журналист Ризов сътрудничи на унгарски, италиански и словашки вестници. През 1930 година в списание „Архив за стопанска, социална и правна политика“ Ризов обнародва съчинението си „Бриановата Паневропа“, което на следната година е публикувано като самостоятелно издание.[9]

Почива на 4 март 1942 година в София, погребан е на следващия ден.

Петър Карчев пише за него:

...самомнителен апологет на военното немско могъщество. Никола Ризов беше слаб, кокалест, почти дребен на ръст човек. Лицето му беше продълговато, с рядка козя брадичка. Говореше с апломб на многознаещ политик...[10]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 218.
  2. Спространов, Евтим. Дневник, Македонски научен институт, София, 1994, стр. 36.
  3. Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
  4. Възраждането на Турция; Какъ може то да се постигне? Отворено писмо до Ахмедъ Риза въ Цариградъ от Н. Ризовъ. Солунъ, Прѣводъ отъ 2-то френско издание съ единъ Вмѣсто прѣдговоръ и единъ Post-scriptum, 1909.
  5. Дипломатъ. Албанското възраждане. София, Книжарница Хр. Олчев, Печатница „Гражданинъ“, 1909.
  6. Задгорска, Валентина, Никола Ризов – щрихи от живота на един българин, Известия на Националния исторически музей, т. XVII, Велико Търново 2006, с. 88.
  7. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 441 – 443. ISBN 954321056X
  8. Баждаров, Георги. Моите спомени, София 2001, с. 91-92.
  9. Ризов, Никола. Бриановата Паневропа, Истинските мотиви и цели, София 1901, 40 с.
  10. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 442. ISBN 954321056X
     Портал „Македония“         Портал „Македония