Стефан Тошев (революционер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския революционер. За генерала вижте Стефан Тошев.

Стефан Тошев
български революционер, учител и юрист

Роден
Починал

Стефан Георгиев Тошев е български юрист и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, пръв кмет на Василико (Царево) след освобождението на града в 1912 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стефан Тошев е роден на 23 април 1883 година в град Кратово, тогава в Османската империя. В 1903 година завършва с осемнадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[1] Приятел и съратник на Павел Шатев и Даме Груев. Стефан Тошев е един от участниците в подготовката на Солунските атентати, след които закратко е арестуван. През 1904 година учителства в Кратово и същевременно е член на Кратовския околийски комитет на ВМОРО. По-късно следва химия в Женева, Швейцария. През 1909 година се завръща в Македония, но е преследван от турските власти и по указание на ВМОРО се мести в Одринска Тракия. Тук Тошев преподава в българската девическа гимназия в Одрин, а след това в Лозенград, Малко Търново и на други места. Жени се за Елена Берберова от Малко Търново.[2] Става началник на пограничния пункт на ВМОРО в Алан Кайряк.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи във 2-ра рота на Лозенградска партизанска дружина.[4] Назначен е за председател на Временната тричленна общинска комисия във Василико от командира на дружината Михаил Герджиков на 9 октомври 1912 година и остава на поста до 1914 година с прекъсване поради участието му в Междусъюзническата война. След войната записва „право“ в Софийския университет.

Участва в Първата световна война. Завършва образованието си в Софиийския университет през 1920 година. Поставя началото на гимназиалното образование в Малко Търново през учебната 1920-1921 година. Събира народни песни от Странджанско. Радетел е на кооперативното дело в Странджа и сътрудник на вестник „Горянин”. Работи като съдия и е избран за председател на Районния съд в Малко Търново, където умира на 12 октомври 1930 година.[5]

Петко Росен си спомня за него:

Мой спътник беше черноокият левент и харамия Стефан Тошев, винаги носещ със себе си задушевната красота на аристократ. Роден в най-пустия град на Македония - Кратово, гдето се раждат само корави като скалите му души, той бе един психологически парадокс - най-меката душа, каквато досега не съм усещал.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Интитутъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 98.
  2. Кметовете на Царево - Международен търговски и културен център •ГЕОПАН•, текст и дигитален архив, 2011 г.
  3. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 416.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 722.
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 169-170.
  6. Стефан Тошев - биографични бележки, в-к Странджа, бр. 95, март 2011 г. стр. 8.
     Портал „Македония“         Портал „Македония