Петко Росен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Петко Росен
български писател

Роден
Починал
30 април 1944 г. (63 г.)
Научна дейност
Област Литературна критика
Образование Софийски университет

Петко Георгиев Чорбаджиев, с псевдоним Петко Росен[1], е български писател, критик и деец на ВМОРО.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в лозенградското село Ковчас, тогава в Османската империя. Баща му Георги Чорбаджиев е един от най-знатните хора в селото. Собственик на земи и стада, той предава на сина си отношение на стопанин към света и хората. Семейството се преселва в Княжество България в изоставеното черкезко село Гергебунар (дн. Росеново, Бургаско) и по-късно в Бургас, където баща му е собственик на Минковия хан[2].

Петко Росен завършва гимназия в Русе през 1901 г. Записва се в Историко-филологическия факултет на Софийския университет, по-късно се прехвърля в Правния факултет. През 1903 г. участва в Преображенското въстание в Странджа. Следва правни науки в Париж и Женева. От 1909 г. се установява в Бургас. Участва в Балканската и Първата световна война, като служи в Четвърти пехотен македонски полк. След войните, след тригодишен престой на гребена на Беласица, Росен отново се установява в Бургас. Известно време е окръжен управител и народен представител. Работи като адвокат и литератор. Поддържа близки контакти с политика Кимон Георгиев.[3] Запазена е негова кореспонденция със Стефан Тинтеров. Заради русофилските си чувства е интерниран в началото на Втората световна война за шест месеца в Панагюрски колонии. В хода на войната Росен протестира и е против депортиране на българските евреи. Участва пряко в спасяването на евреите в Бургас, като организира делегация до царя и други институции, които имат властта да спрат депортирането.

Първата си критична статия публикува в сп. „Демократически преглед“ – рецензия за повестта на Антон Страшимиров „На кръстопът“. Сътрудничи на списание „Мисъл“, в. „Заря“, „Слово“, „Свободна реч“, „Пряпорец“, „Бургаски фар“, „Бургаска поща“, „Златорог“, „Философски преглед“. През 1931 г. е избран за депутат от демократическата партия. През последните години от живота си води интересен дневник, в който записва впечатленията си от кратки срещи и разговори с представители на българската култура и литература.

На негово име Община Бургас е учредила литературна награда плакет „Петко Росен“. През 1997 година семейството му дарява архива от над 3 000 тома на бургаската библиотека[4].

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Паметна плоча на Петко Росен на дома му в Бургас
Домът на ул. „Цар Асен“ 41, Бургас
  • „От Дунав до Бяло море“ (1927)
  • „На Еньовден“
  • „Литературни сенки и силуети“ (1928)
  • „Между народа. Видяно и чуто“
  • „Литературата ни вчера и днес“, в „Хиперион“, IV, кн. 1 – 2
  • Петко Росен. „През гори зелени“. С., 1982
  • Памуков, Ст. „Сто неизвестни писма“, Пд., 1981 г., Хр. Г. Данов, с. 267

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.77
  2. Иван Карайотов, Ролята на Бургас в Преображенското въстание, morskivestnik.com, август 2010 г.
  3. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 472.
  4. Наталия Коцева, Лични колекции, Общество за духовни изяви, бр. 3, 1 януари 2003, архив от 19 февруари 2007 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония