Стефан Тинтеров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за поета. За музикалния критик вижте Стефан Тинтеров (музикален критик).

Стефан Тинтеров – Вен Тин
български поет
Роден
Починал
6 юли 1912 г. (27 г.)

Стефан Константинов Тинтеров, известен с псевдонима Вен Тин, е български поет-символист.

Роден е в Бургас на 22 март 1885 г. Учи в родния си град и в Пловдив, завършва Юридическия факултет на Софийския университет. Работи в Стара Загора като заместник-прокурор. Умира в Стара Загора на 6 юли 1912 г.

За пръв път се печата през 1905 г. От 1906 г. започва да сътрудничи със стихове в сп. „Демократически преглед“. От 1907 г. е неразделен приятел на Петко Росен. Публикува проза, статии, рецензии в периодичния печат. Негови стихотворения са публикувани в „Българска антология“. Нашата поезия от Вазова насам" (1910) под редакцията на Д. Подвързачов и Д. Дебелянов. Пише в духа на символизма. Автор е на философската поема „Градът“ (1910) и на няколко литературно-критични статии. Превежда френски и немски поети.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Поетът е сред незаслужено забравените български лирически поети. Заема видно място в българската литература след Пенчо Славейков и Яворов, между Димитър Бояджиев и Димчо Дебелянов. Той е част от средищното звено, което свързва първото и второто поколение български модернисти. Седемгодишният му творчески път (1906 – 1912 г.) съчетава в едно дебют, зрелост и безсмъртие. Вен Тин впечатлява съвременниците си с духовен аристократизъм, начетеност, безспорен талант. Поезията му е с тиха съзерцателна философска вглъбеност, универсално-интимна, с пастелно звучене и филигранен поетически изказ.

Първото самостоятелно издание на творчеството на поета-символист е съставената от Владимир Стоянов книга „Призраци“ (1994). Това е книга, посветена на един самоназовал се избраник – поета символист и модернист Вен Тин (Стефан Тинтеров), открит за българската литература преди няколко години от варненския поет и литературовед. Тя е и книга за избрани читатели – за онези, които не просто са изкушени от литературата, а я вдишват като кислород, без който се затлачва кръвопотока на душите им. Защото Вен Тин живее кратко като Христо Ботйов, но учестява съдбата си с щедростта на своя талант и работоспособност, която изумява. Той е поет, критик, полиглот-преводач, юрист, стенограф, окултист – и навсякъде оставя белези за ранозрейното си дарование.

Неговата хроника е вписана в хроничното време на боледуващия български модернизъм. Както „боледува“ родилката по време на предупредителните контракции. Затова животът на Тин е разказан от Владимир Стоянов като бродерия върху канавата на епохата, но и като цветен конец, който се хармонизира с други конци върху ковьора на литературната ни история – Пейо Яворов, Пенчо Славейков, Теодор Траянов, Димчо Дебелянов.

С този труд Владимир Стоянов затваря окръжността, която започна да описва с издаването на поетичното наследство на Вен Тин. Книгата му „Призраци“ е публикувана и в Интернет (2001).

Биографични бележки[редактиране | редактиране на кода]

  • 1885 г. На 22 март в Бургас, в семейството на Мария и Константин Тинтерови се ражда Стефан Тинтеров (Вен Тин). Баща му е родом от Калофер, възрожденец, сподвижник на П. Р. Славейков; адвокат и общественик, автор на текстовете на някои от най-популярните за времето песни: „Цвете мило, цвете красно…“ и „В цветя, в треви зелени…“.
  • 1892/1903 г. Стефан Тинтеров завършва основно образование в родния си град, а след това учи в класическия отдел на Пловдивската мъжка гимназия, където до голяма степен се определят духовните му интереси.
  • Есента на 1903 г. Приет за студент в Юридическия факултет на Софийския университет.
  • 1904/1906 г. Работи като парламентарен стенограф в Народното събрание и следва.
  • 1906 г. Официално дебютира с цикъл стихотворения в сп. „Демократически преглед“ – едно от най-авторитетните обществено-политически и литературни издания на епохата с редактор Тодор Влайков. До 1912 година, когато се явява последното му приживе отпечатано стихотворение – „В памет на П. П. Славейкова“, Вен Тин ритмично сътрудничи на списанието като помества в него стихотворения и рецензия за стихосбирката на П. К. Яворов „Подир сенките на облаците“.
  • 1909 г. Дипломира се като юрист и се завръща в Бургас.
  • 1910 г. Назначен е за заместник-прокурор в Стара Загора. Едновременно с това получава и най-голямото си литературно признание – десет негови стихотворения са включени в „Българска антология. Нашата поезия от Вазова насам“, под съставителството на Димитър Подвързачов и Димчо Дебелянов.
  • 1911 г. Годината на неговата женитба и на активно сътрудничество в периодичните издания „Женски глас“ и „Гражданка“, редактирани от Жени Божилова-Патева – една от най-известните български феминистки. Публикува оригинални стихотворения и проза, преводи и статии, голяма част от които защитават правото на жените да участват в обществения живот.
  • 1912 г. По време на служебен оглед край едно старозагорско село, конят хвърля Стефан Тинтеров и той се наранява тежко в гръдния кош. Кръвоизливът и 15-дневните мъки слагат край на живота му на 6 юли. Три месеца след смъртта му се ражда неговият син Стефан.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]