Владимир Стоянов (писател)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Владимир Стоянов.

Владимир Стоянов
Роден11 октомври 1959 г. (64 г.)
Професияпреподавател, писател, композитор
Националност България
Жанрпоезия, литературна критика, авторски песни
Известни творби„Ако повярваш“ (1991),
„Каменно хвърчило“ (1993),
„Нашествието на тревите“ (1998),
„Небесен пчелин“ (2003), „Параклисът на ветровете“ (2005)
Уебсайтvlstoyanov.com

Владимир Стоянов е български поет, писател и композитор.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

  Владимир Стоянов Стоянов е роден на 11 октомври 1959 г. в град Варна. Завършва българска филология. Член е на Съюза на българските писатели, на Градския съюз на писателите в Санкт-Петербург и на Московската градска организация към Съюза на писателите в Русия, вице-президент на Международната асоциация „Искусство народов мира“. Работи като преподавател по български език и литература в родния си град (1991 – 2006 г.). като главен експерт в дирекция „Култура и духовно развитие“ в Община Варна (2006 – 2012 г.). Той е един от основателите, организаторите и участниците на Салоните на изкуствата в гр. Варна, на редица международни проекти, фестивали,  писателски семинари с участието на литературния институт „Максим Горки“. От 2012 г. е културен координатор  и ръководител на Славянския културен център в СОК „Камчия“.   Автор е на поетически, литературоведчески книги и монографии, на компактдискове с авторски песни и музика, преводач и съставител на билингвистични поетически сборници, представящи за първи път на български език такива явления в областта на руската и световната поезия като Варлам Шаламов, Владимир Набоков, йеромонах Роман и др. Негови творби (стихове, литературна критика и история, авторски песни, преводи) са публикувани в редица национални, руски, украински, естонски и полски вестници, списания, антологии, алманаси и сайтове като: „Съвременник“, „Пламък“, „Везни“, „Света гора“, „Език и литература“, „Български език и литература“, „Простори“, „Море“, „КИЛ“, „Словото днес“, „Литературен свят“, „Литернет“, „Литературная газета“, „Юность“, „Меценат и мир“, „КольцоА“, „Литературная учеба“, „Невский альманах“, „Зеленоградская палитра“,  „Таллин“, „Всемирная литература“, Под небом единым“... Други са излъчвани в емисиите на радио- и телевизионни центрове в страната и чужбина. Някои са превеждани на руски, украински, полски, китайски и испански език.   Носител е на Годишната награда на СБП за литературна критика и история за 2006 г., на наградата Георги Братанов за поезия /2009 г./, на наградата „Варна“ за превод /2011 г./. Лауреат е на VІ Артиада на изкуствата в Русия /Москва, 2001 г./, на литературната премия „Инокентий Анненский“, Санкт-Петербурт, 2012 г. – за принос към художествения превод на руска поезия, на международния музикален фестивал „Море и спомени“ /2011 г./, както и на редица национални и международни конкурси за поезия, авторска песен, литературна критика, преводи. През  2014 г. е удостоен със званието „заслужил деятел на изкуствата“ на международната асоциация „Искусство народов мира“, а от 15 февруари 2015 г. е член кореспондент на Академията на Руската словесност в Москва.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]