Панагюрски колонии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Панагюрски колонии
Panagyurski kolonii birds eye view.jpg
България
42.5833° с. ш. 24.2° и. д.
Панагюрски колонии
Област Пазарджик
42.5833° с. ш. 24.2° и. д.
Панагюрски колонии
Общи данни
Население 364 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 307 (НСИ)
Землище [1]
Надм. височина 1050 m, 542 m
Пощ. код 4520
Тел. код 03537
МПС код РА
ЕКАТТЕ 59375
Администрация
Държава България
Област Пазарджик
Община
   кмет
Панагюрище
Никола Белишки
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Панагюрски колонии
Петко Стоев
(БСП)
Панагюрски колонии в Общомедия
Езерото в центъра на курорта

Панагюрски колонии е село и летовище в Южна България. Намира се в община Панагюрище, област Пазарджик.

География[редактиране | редактиране на кода]

Панагюрски колонии се намира в планински район. Лежи на билото на Същинска Средна гора, на превал източно от връх Братия (1519 m н.в.). Изворът на река Медетска е в рамките на летовището. Съседно населено място е град Панагюрище (15 km на юг), който е и административен център на община Панагюрище. През Панагюрски колонии минава шосе 37 от републиканската пътна мрежа, което свързва Доспат (Родопите) през Златишки проход (Стара планина) с А2 (при село Джурово).

История[редактиране | редактиране на кода]

Началото[редактиране | редактиране на кода]

За първи път в местността е организиран детски лагер („колония“) през 1907 г. Като вилно летовище Панагюрски колонии е основано в началото на 30-те години на 20 век. В близост се е намирала сграда на летен лагер на Мъжката гимназия в Пловдив, построена през 20-те години.

След 1935 г. за кратко време са построени много вили както на граждани от Панагюрище, така и от градове в други краища на страната. Вилите са масивни и специфично пригодени само за обитаване през лятото. Те са на големи разстояния една от друга и типично не са оградени. Основани са също няколко детски летни лагера. Вилният курорт е един от най-големите в цялата страна с над 150 вили.

След Деветосептемврийския преврат много от вилите са национализирани или взети насилствено за ползване от държавата, тъй като собствениците им са от политически преследвани буржоазни и интелигентски семейства.

МОК Медет[редактиране | редактиране на кода]

През 1968 г. на север от курорта, по поречието на река Медет започва разработката на медна мина под името „МОК Медет“. В следващите години прииждат минни работници от цяла България, които живеят в отчуждените вили. В курорта биват построени и няколко жилищни блока в типичен индустриален стил, който е в рязък контраст с алпийския вид на вилите. Построени са също културен дом с голяма кино и театрална зала и библиотека, както и начално детско училище и детска градина.

От този период нататък Панагюрски колонии се превръща в миньорско селище, което е целогодишно обитавано, но и никога не губи курортния си характер. Населението се увеличава всяко лято, когато летовниците пълнят своите вили, а също идват и групи детски лагери.

Настояще[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 90-те години на 20 век мина „Медет“ е закрита поради изчерпване на залежите. Национализираните вили биват реституирани. Постоянното население на Панагюрски колонии намалява плавно. Всички детски лагери биват изоставени, с изключение на Панагюрския ученически лагер. Много от апартаментите в жилищните блокове са купени от хора, които ги ползват само през лятото с цел почивка. След 2000 г. някои от обширните площи между старите вили биват парцелирани и до голяма степен застроени с нови вили на заможни панагюрци.


Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[2][3]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 -
1946 -
1956 -
1965 -
1975 -
1985 -
1992 685
2001 424
2011 307

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 307 100.00
Българи 264 85.99
Турци 4 1.30
Цигани 17 5.53
Други
Не се самоопределят 5 1.62
Не отговорили 17 5.53

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Самотен бук на Сърнена поляна до курорта

Природата в тази част на Средна гора се характеризира със стари букови гори. Районът на Панагюрски колонии е представлявал планински ливади, преди да се засели. Сега има парков вид с изкуствено засадени разнообразни дървесни видове, доминирани от смърчови дървета високи над 30 метра.

В близост до курорта се намират местностите Манзул, Белотруп, Пряслопа, връх Братия и др.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

В края на август всяка година традиционно се чества „Денят на миньора“ с голям събор с музикално-забавна програма.

От 2000 г. насам около първи юни ежегодно се провежда детски празник.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Панагюрски колонии е разположено в землището на град Панагюрище
  2. „Справка за населението на село Панагюрски колонии, община Панагюрище, област Пазарджик, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 23 юни 2017. (на български)
  3. „The population of all towns and villages in Pazardžik Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 23 юни 2017. (на английски)
  4. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 23 юни 2017. (на английски)
  5. „Парад на хвърчилата“

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България