Борис Борозанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Борис Борозанов
български актьор и режисьор
BASA-177K-3-37-2-Boris Borozanov.jpg
Портретна снимка на Борис Борозанов, 1942 г. Източник: ДА „Архиви“
Роден
Починал
Семейство
Баща Авксенти Георгиев
Майка Екатерина Симидчиева

Уебсайт
Борис Борозанов в Общомедия

Борис Авксентиев Борозанов е български театрален и кинорежисьор, сценарист и драматичен артист.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Борозанов е роден на 8 октомври 1897 година в северномакедонския град Кратово, тогава в Османската империя,[2] в семейството на Екатерина Симидчиева и Авксенти Георгиев Борозанов. След смъртта на майка си се мести с баща си в Свободна България, където се установяват в София. Борис Борозанов учи в Първа мъжка гимназия и се увлича по литературата и театъра още в ученическите си години.

Завършва Драматичната школа към Народния театър.[2] Печели обявения от Народния театър конкурс за актьори и от 1920 година е назначен за редовен артист. В 1924 година завършва школата на Исак Даниел, а по-късно и школата на Николай Масалитинов. В периода от 1920 до 1951 година Борозанов играе над 100 роли в Народния театър. В 1929 година създава детския театър към Народния театър, като почти целият репертоар е от български пиеси. Самият Борозанов пише пиеси, драматизира приказки и режисира. Автор е на либретото на операта „Саламбо“ по едноименната творба на Гюстав Флобер с музика на Веселин Стоянов. Премиерата ѝ е в Софийската народна опера на 22 май 1940 година. В 1942 година е представена в Братиславската опера, а на следната година е отпечатана от „Универсал едисион“ във Виена.[3]

В киното за пръв път навлиза в 1922 година, когато играе роля във филма „Под старото небе“. По-късно пише сценарии и режисира близо десет филма. Последният му филм е първият държавен филм „Калин Орелът“, гледан повече от два милиона зрители, с премиера не само в София, но и в Стокхолм и Москва. Филмът получава награда на фестивала в Карлови Вари в 1950 година.

Женен е за примабалерината от Варна Надя Минчева Борозанова (1910 – 1998), която учи балет в школата на Анастас Петров в София, след което става част от състава на Народната опера и балет и танцува като примабалерина до 1960 година. Надя Борозанова е носителка на орден „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен. С нея Борис Борозанов има две деца - Красимира Борозанова (1937) и Борислав Борозанов (1944).      

От 1920 до смъртта си в 1951 година е артист в Народния театър в София, като поставя и детски пиеси. Борис Борозанов е носител на Димитровската награда и е заслужил артист.[2]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

Сред по-известните пиеси, написани и поставени от Борис Борозанов на сцената на Народния театър в София са:

  • „Бисерка“, детска пиеса по Братя Грим (1933)
  • „Златното сърце“, детска пиеса (1933)
  • „Лошият другар“, детска пиеса (1933)
  • „Майчино сърце“, детска пиеса по Ханс Кристиан Андерсен (1933)
  • „Шивачът принц“, детска пиеса по Хауф (1933)
  • „Спящата царкиня“, детска пиеса (1934)
  • „Стаята с гоблените“, детска пиеса по Молсвуорд (1935)
  • „Диньо мързелана“, детска пиеса (1935)
  • „За тридесет сребърника“, библейска пиеса (1935)
  • Саламбо“, опера по „Саламбо“ на Гюстав Флобер, либрето Борис Борозанов, музика Веселин Стоянов (1940)
  • „Давид Коперфилс“, пиеса по Чарлз Дикенс (1940), режисьор Борис Борозанов
  • „Витлеемският младенец“, библейска пиеса (1942)
  • „Чудните приключения на един щурец“ (1942)

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Като режисьор[редактиране | редактиране на кода]

Като сценарист[редактиране | редактиране на кода]

Като актьор[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пътеводител по фондовете от личен произход, съхранявани в Централния държавен архив, Част I, А-Й. София, Държавна агенция Архиви, 2012. ISBN 978-954-9800-96-8. с. 94.
  2. а б в Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 352.
  3. Сагаев, Любомир. Книга за операта. София, Държавно издателство „Музика“, 1976. с. 513.
     Портал „Македония“         Портал „Македония