Георги Софийски Нови

Георги Софийски Нови
	Георги Софийски Нови
	Стенопис от Журечкия манастир, 1622 година
светец, новомъченик
Роден	1497 г. Кратово, Османска империя
Починал	11 февруари 1515 г. (18 г.) София, Османска империя
Почитан в	Източноправославна църква
Празник	11 февруари
	Георги Софийски Нови в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други личности с името Свети Георги.

Георги Нови Софийски, познат и като Георги Софийски и Кратовски, е български новомъченик, един от деветимата Софийски светци. Канонизиран е скоро след смъртта си, а Църквата отбелязва паметта му на 11 февруари.

Житие

Основният източник за Георги Софийски Нови е неговото житие от поп Пейо Софийски, негов съвременник и участник в събитията от живота му.^[1]

Георги е роден през 1496 или 1497 година в град Кратово, Османската империя (сега – в Северна Македония).^[2] Семейството му е било богато, но той отрано става сирак. Според житието му, Георги е надарен с физическа красота, което става причина местните мюсюлмани да се опитват да го привлекат към исляма и дори – насила да го включат в еничарския корпус.^[3] За него поп Пейо твърди, че:

„

Този мъченик беше на осемнадесет години. Тънък и висок, възрус, с продълговато лице, високи и гъсти вежди, нос гърбав, пръсти на ръцете тънки и дълги. Кротък по нрав и препрост, той изпреварваше всички с поклона си и всекиго от познатите си наричаше "господине". Никога не се разсмя безразсъдно, нито се чу глупава и неприлична дума от устата му, нито пък се похвали за каквото и да е, нито попречи някому.

“

^[3]

Премества се на работа в София,^[1] където намира подслон у поп Пейо и продължава да упражнява занаята си – златарството.^[2] Изправен е обаче пред публичен съд след религиозен спор с кадията, подбуден към това от фанатизирани мюсюлмани, боящи се от голямата мъдрост на младежа.^[3] Макар и затворен и измъчван, той се среща често с поп Пейо, който го увещава да упорства във вярата си. Въпреки опитите да го склонят към вероотстъпничество с обиди, заплахи и предложения за подкупи, Георги не само не се поддава на увещанията на мюсюлманите, но и печели дискусиите с тях. Накрая, макар и официално оправдан^[3], той е публично изгорен на клада на градския мегдан на 11 февруари 1515 година.^[1] Според версията на Партений Левкийски мъченикът е убит не от огъня, а – след като той изгаря въжетата с които е вързан и с това му дава възможност да се кръсти и моли – от един турчин, който го удря със сопа и му разбива главата за да му попречи.^[3]

Култ

Съгласно житието, и след изгарянето му, тялото на Георги остава цяло. Това предизвиква изумлението на съдията, който разрешава то да бъде погребано в градската катедрала „Света Марина“.^[1] Впоследствие мощите му са отчасти изгубени, но една част от тях се съхранява в в Драгалевския манастир "Св. Богородица", а друга - в Рилския манастир.^[3]

В условията на османското владичество богослужебното и домашното почитане на Георги Нови Софийски е поддържано главно от устните предания и службите на руските (центърът на разпространение на култа му е Новгород)^[3] литургически книги пролози и минеи. Култът към новомъченика получава силен тласък през 1855 година, когато Никола Карастоянов отпечатва в Самоков книжката „Служба с житием и страданием светаго великомученика Георгиа Новаго“. Освен това светецът е изобразен върху десетки произведения на изкуството. Най-ранното му сигурно изображение датира от 1536 година и се намира в светогорския хилендарски скит Моливоклисия. То е рисувано от анонимен български зограф и е придружено от кирилски надпис. През 1865 година в село Самунджиево (днес Ботевград) е построен параклис с патрон този мъченик.

Вижте също

Литература

Динеков, П. Софийски книжовници през XVI век. Т. 1. Поп Пейо. С., 1939.
Богдановић, Д. Житије Георгија Кратовца. – Зборник историје књижевности, 10, 1976, 203 – 267 (научно издание на текста на житието на светеца)
Служба с житием и страданием светото великомученика Георгия Новаго (Самоков, 1865). Фототипно изд. С., 1978.
Калиганов, И. И. Георгий Новый у восточных славян. М., 2000.
Стефанов, П., йеромонах. Паметник на антиосманската съпротива през Възраждането. – Исторически преглед, 1991, № 2, 71 – 74.
Житие на Св. мъченик Георги Софийски Нови (Кратовски), pravoslavieto.com
Свети Георги Софийски Нови, Българско национално радио, 11 февруари 2007

Бележки

↑ ^а ^б ^в ^г Данчева-Василева, Ани. История на средновековна София IV-XIV век. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2017. ISBN 978-954-09-1110-6. с. 392 – 393.
↑ ^а ^б Борис Чолпанов, Васил Гюзелев, Симеон Митев – „Бележити българи“, том 2, София, 1967, Държавно издателство, стр. 47
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж https://www.pravoslavieto.com/life/02.11_sv_Georgi_Sofijski_Novi.htm

[данчева-василева-1] а ^б ^в ^г Данчева-Василева, Ани. История на средновековна София IV-XIV век. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2017. ISBN 978-954-09-1110-6. с. 392 – 393.

[:0-2] а ^б Борис Чолпанов, Васил Гюзелев, Симеон Митев – „Бележити българи“, том 2, София, 1967, Държавно издателство, стр. 47

[:1-3] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж https://www.pravoslavieto.com/life/02.11_sv_Georgi_Sofijski_Novi.htm

[1]

[2]

[3]