Георги Софийски Нови

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Свети Георги.

Георги Софийски Нови
Св. Ѓорѓи Кратовски (Св. Атанасиј -Журче).jpg
фреска от Журечкия манастир, 1622 г.
светец, новомъченик
Роден 1497 г.
Починал 11 февруари 1515 г. (18 г.)
Почитан в Източноправославна църква
Празник 11 февруари
Георги Софийски Нови в Общомедия

Свети Свещеномъченик Георги Нови Софийски, познат и като Георги Софийски и Кратовски, е български новомъченик, един от деветимата софийски светци.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1497 г. в град Кратово (в днешна Република Македония) и се занимава със златарство.[1] Семейството му е било богато, но той отрано става сирак. Премества се на работа в София.Намира подслон при поп Пейо и продължава да практикува занаята си. Понеже отказва да се ожени за туркиня и да приеме исляма, Георги е измъчван жестоко и накрая е изгорен на клада на 11 февруари 1515 г., на която дата се почита днес от Църквата. Останките му са прибрани в съборната тогава софийска църква „Света Марина”. Скоро след това Георги е канонизиран, а книжовникът поп Пейо написва неговото житие и служба.

При условията на османското владичество богослужебното и домашното почитане на Георги Нови Софийски се извършва по всяка вероятност тайно. То е поддържано главно от устните предания и службите на руските литургически книги (Пролози и Минеи). Житието на светеца е силно разпространено в Русия. Култът към новомъченика получава силен тласък през 1855 г., когато Никола Карастоянов отпечатва полулегално в Самоков книжката „Служба с житие и страдание света велика мъченица Георги Нового”. Освен това светецът е изобразен върху десетки произведения на изкуството. Най-ранното му сигурно изображение датира от 1536 г. и се намира в скита „Моливоклисия” на Атонския полуостров в Гърция. То е рисувано от анонимен български зограф и е придружено от кирилски надпис. През 1865 г. в село Самунджиево (днес Ботевград) е построен единственият храм в българските земи с патрон този мъченик.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Борис Чолпанов, Васил Гюзелев, Симеон Митев - „Бележити българи“, том 2, София, 1967, Държавно издателство, стр. 47

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Динеков, П. Софийски книжовници през XVI век. Т. 1. Поп Пейо. С., 1939.
  • Служба с житием и страданием светото великомученика Георгия Новаго (Самоков, 1865). Фототипно изд. С., 1978.
  • Калиганов, И. И. Георгий Новый у восточных славян. М., 2000.
  • Стефанов, П., йеромонах. Паметник на антиосманската съпротива през Възраждането. – Исторически преглед, 1991, № 2, 71-74.
  • Бележити българи, в сянката на азиатската деспотия

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония