Георги Софийски Нови

Георги Софийски Нови
	Стенопис от Журечкия манастир, 1622 година
светец, новомъченик
Роден	1497 г. Кратово, Османска империя
Починал	11 февруари 1515 г. (18 г.) София, Османска империя
Почитан в	Източноправославна църква
Празник	11 февруари
	Георги Софийски Нови в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други личности с името Свети Георги.

Георги Нови Софийски, познат и като Георги Софийски и Кратовски, е български новомъченик, един от деветимата софийски светци.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Основният източник за Георги Софийски Нови е неговото житие от поп Пейо Софийски, негов съвременник и участник в събитията от живота му.^[1]

Георги е роден през 1496 или 1497 година в град Кратово, Османската империя, и се занимава със златарство.^[2] Семейството му е било богато, но той отрано става сирак. Премества се на работа в София.^[1] Намира подслон при поп Пейо и продължава да практикува занаята си.

Според житието му, Георги е надарен с физическа красота, което става причина местните мюсюлмани да се опитват да го привлекат към исляма. Изправен е пред публичен съд, където мюсюлманите се опитват да то склонят към вероотстъпничество с обиди, заплахи и предложения за подкупи, но не постигат успех. Макар и затворен и измъчван, той се среща често с поп Пейо, който го увещава да упорства във вярата си. Накрая той е публично изгорен на клада на 11 февруари 1515 година.^[1]

Съгласно житието, и след изгарянето, тялото на Георги остава цяло. Това предизвиква изумлението на съдията, който разрешава то да бъде погребано в градската катедрала „Света Марина“.^[1]

Скоро след това Георги е канонизиран, а Църквата отбелязва паметта му на 11 февруари.

При условията на османското владичество богослужебното и домашното почитане на Георги Нови Софийски е поддържано главно от устните предания и службите на руските литургически книги пролози и минеи. Култът към новомъченика получава силен тласък през 1855 година, когато Никола Карастоянов отпечатва в Самоков книжката „Служба с житием и страданием светаго великомученика Георгиа Новаго“. Освен това светецът е изобразен върху десетки произведения на изкуството. Най-ранното му сигурно изображение датира от 1536 година и се намира в светогорския хилендарски скит Моливоклисия. То е рисувано от анонимен български зограф и е придружено от кирилски надпис. През 1865 година в село Самунджиево (днес Ботевград) е построен параклис с патрон този мъченик.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Динеков, П. Софийски книжовници през XVI век. Т. 1. Поп Пейо. С., 1939.
Богдановић, Д. Житије Георгија Кратовца. – Зборник историје књижевности, 10, 1976, 203 – 267 (научно издание на текста на житието на светеца)
Служба с житием и страданием светото великомученика Георгия Новаго (Самоков, 1865). Фототипно изд. С., 1978.
Калиганов, И. И. Георгий Новый у восточных славян. М., 2000.
Стефанов, П., йеромонах. Паметник на антиосманската съпротива през Възраждането. – Исторически преглед, 1991, № 2, 71 – 74.
Житие на Св. мъченик Георги Софийски Нови (Кратовски), pravoslavieto.com
Свети Георги Софийски Нови, Българско национално радио, 11 февруари 2007

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ ^а ^б ^в ^г Данчева-Василева, Ани. История на средновековна София IV-XIV век. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2017. ISBN 978-954-09-1110-6. с. 392 – 393.
↑ Борис Чолпанов, Васил Гюзелев, Симеон Митев – „Бележити българи“, том 2, София, 1967, Държавно издателство, стр. 47

[данчева-василева-1] а ^б ^в ^г Данчева-Василева, Ани. История на средновековна София IV-XIV век. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2017. ISBN 978-954-09-1110-6. с. 392 – 393.

[2] Борис Чолпанов, Васил Гюзелев, Симеон Митев – „Бележити българи“, том 2, София, 1967, Държавно издателство, стр. 47

[1]

[2]