Георги Софийски Нови

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Свети Георги.
Георги Софийски Нови
Св. Ѓорѓи Кратовски (Св. Атанасиј -Журче).jpg
фреска от Журечкия манастир, 1622 г.
светец, новомъченик
Роден1497 г.
Починал11 февруари 1515 г. (18 г.)
Почитан вИзточноправославна църква
Празник11 февруари
Георги Софийски Нови в Общомедия

Георги Нови Софийски, познат и като Георги Софийски и Кратовски, е български новомъченик, един от деветимата софийски светци.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Основният източник за Георги Софийски Нови е неговото житие от поп Пейо, негов съвременник и участник в събитията от живота му.[1]

Георги е роден е през 1496 или 1497 г. в град Кратово (в днешна Северна Македония) и се занимава със златарство.[2] Семейството му е било богато, но той отрано става сирак. Премества се на работа в София.[1] Намира подслон при поп Пейо и продължава да практикува занаята си.

Според житието му, Георги е надарен с физическа красота, което става причина местните мюсюлмани да се опитват да го привлекат към исляма. Изправен е пред публичен съд, където мюсюлманите се опитват да то склонят към вероотстъпничество с обиди, заплахи и предложения за подкупи, но не постигат успех. Макар и затворен и измъчван, той се среща често с поп Пейо, който го увещава да упорства във вярата си. Накрая той е публично изгорен на клада на 11 февруари 1515 година.[1]

Съгласно житието, и след изгарянето, тялото на Георги остава цяло. Това предизвиква изумлението на съдията, който разрешава то да бъде погребано в градската катедрала „Света Марина“.[1]

Скоро след това Георги е канонизиран, а Църквата отбелязва паметта му на 11 февруари.

При условията на османското владичество богослужебното и домашното почитане на Георги Нови Софийски е поддържано главно от устните предания и службите на руските литургически книги (Пролози и Минеи). Култът към новомъченика получава силен тласък през 1855 г., когато Никола Карастоянов отпечатва полулегално в Самоков книжката „Служба с житие и страдание света велика мъченица Георги Нового“. Освен това светецът е изобразен върху десетки произведения на изкуството. Най-ранното му сигурно изображение датира от 1536 г. и се намира в скита „Моливоклисия“ на Атонския полуостров в Гърция. То е рисувано от анонимен български зограф и е придружено от кирилски надпис. През 1865 г. в село Самунджиево (днес Ботевград) е построен единственият храм в българските земи с патрон този мъченик.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г Данчева-Василева, Ани. История на средновековна София IV-XIV век. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2017. ISBN 978-954-09-1110-6. с. 392 – 393.
  2. ↑ Борис Чолпанов, Васил Гюзелев, Симеон Митев – „Бележити българи“, том 2, София, 1967, Държавно издателство, стр. 47

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Динеков, П. Софийски книжовници през XVI век. Т. 1. Поп Пейо. С., 1939.
  • Богдановић, Д. Житије Георгија Кратовца. – Зборник историје књижевности, 10, 1976, 203 – 267 (научно издание на текста на житието на светеца)
  • Служба с житием и страданием светото великомученика Георгия Новаго (Самоков, 1865). Фототипно изд. С., 1978.
  • Калиганов, И. И. Георгий Новый у восточных славян. М., 2000.
  • Стефанов, П., йеромонах. Паметник на антиосманската съпротива през Възраждането. – Исторически преглед, 1991, № 2, 71 – 74.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Георги_Софийски_Нови&oldid=11559257“.