Георги Софийски Нови

Вижте пояснителната страница за други личности с името Свети Георги.

---

Георги Софийски Нови
фреска от Журечкия манастир, 1622 г.
светец, новомъченик
Роден	1497 г. Кратово, Османска империя
Починал	11 февруари 1515 г. София, Османска империя
Почитан в	Източноправославна църква
Празник	11 февруари
Георги Софийски Нови в Общомедия

Свети Свещеномъченик Георги Нови Софийски, познат и като Георги Софийски и Кратовски, е български новомъченик, един от деветимата софийски светци.

Биография

Роден е през 1497 г. в град Кратово (в днешна Северна Македония) и се занимава със златарство. Семейството му е било богато, но той отрано става сирак. Премества се на работа в София.Намира подслон при поп Пейо и продължава да практикува занаята си. Понеже отказва да се ожени за туркиня и да приеме исляма, Георги е измъчван жестоко и накрая е изгорен на клада на 11 февруари 1515 г., на която дата се почита днес от Църквата. Останките му са прибрани в съборната тогава софийска църква „Света Марина”. Скоро след това Георги е канонизиран, а книжовникът поп Пейо написва неговото житие и служба.

При условията на османското владичество богослужебното и домашното почитане на Георги Нови Софийски се извършва по всяка вероятност тайно. То е поддържано главно от устните предания и службите на руските литургически книги (Пролози и Минеи). Житието на светеца е силно разпространено в Русия. Култът към новомъченика получава силен тласък през 1855 г., когато Никола Карастоянов отпечатва полулегално в Самоков книжката „Служба с житие и страдание света велика мъченица Георги Нового”. Освен това светецът е изобразен върху десетки произведения на изкуството. Най-ранното му сигурно изображение датира от 1536 г. и се намира в скита „Моливоклисия” на Атонския полуостров в Гърция. То е рисувано от анонимен български зограф и е придружено от кирилски надпис. През 1865 г. в село Самунджиево (днес Ботевград) е построен единственият храм в българските земи с патрон този мъченик.

Източници

• Динеков, П. Софийски книжовници през XVI век. Т. 1. Поп Пейо. С., 1939.
• Богдановић, Д. Житије Георгија Кратовца. — Зборник историје књижевности, 10, 1976, 203-267 (научно издание на текста на житието на светеца)
• Служба с житием и страданием светото великомученика Георгия Новаго (Самоков, 1865). Фототипно изд. С., 1978.
• Калиганов, И. И. Георгий Новый у восточных славян. М., 2000.
• Стефанов, П., йеромонах. Паметник на антиосманската съпротива през Възраждането. – Исторически преглед, 1991, № 2, 71-74.

Вижте също

• Дамян Нови

Външни препратки

• Житие на Св. мъченик Георги Софийски Нови (Кратовски), pravoslavieto.com
• Свети Георги Софийски Нови, Българско национално радио, 11 февруари 2007