Кукушани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Кукушани (на гръцки: Κιλκισιώτες, килкисиотес) са жителите на град Кукуш, на гръцки Килкис, Егейска Македония, Гърция. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Кукуш[редактиране | редактиране на кода]

Посрещане на Хюсеин Хилми паша (в центъра) след Хуриета в Кукуш, 1908 г. Отдясно на Хилми паша е източнокатолическият български епископ Епифаний Шанов, а зад тях православният екзархийски архиерейски наместник в града

АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРСТУФХЦЧШЩЮЯ


А[редактиране | редактиране на кода]

В[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Вангел Андонов (1897 – 1922), деец на ВМРО, убит през ноември 1922 година от органи на полицията при конфликта на ВМРО с правителството на БЗНС.[1]
  • Flag of Greece.svg Василиос Фтенакис (р. 1937), гръцки педагог, психолог и антрополог

Г[редактиране | редактиране на кода]

Реклама на Фабриката на Гоце Гулев, „Илюстрация Илинден“, януари 1942 г., бр. 1 (131), втора корица
  • Flag of Bulgaria.svg Гоце Бояджиев, участник в създаването през 1895 г. на кукушкия революционен комитет, по някое време е и в ръководството му. Един от „терористите екзекутори“, става четник на Чернопеев, убит е през февруари 1901 в сражението край с. Баялци.[2]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги (Гоце) Бърдаров (1872 - 1919), български военен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Влахов, деец на ВМОК
  • Flag of Bulgaria.svg Гоце Гърков, български революционер от ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Думчев (1881 – 1906), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Дупков, български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Д. Серков, български учител в родния си град след 1860 година[3]
  • Flag of Bulgaria.svg Гоце Гулев (? - 1953), български търговец, собственик на трикотажна фабрика в София[4]
  • Flag of Bulgaria.svg Гоце Делчев (1872 – 1903), български революционер и национален герой
  • Flag of Bulgaria.svg Гоце Икономов (1876 – ?), участник в създаването през 1895 г. на кукушкия революционен комитет.[5][6]
  • Flag of Bulgaria.svg Гоце Имов (1870 – 1961), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Гоце Китин, български революционер, четник на Михаил Герджиков в Кукушко[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Гоце Серков (1882 – 1946), български революционер, деец на ВМРО[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Тишинов (1860 – 1904), български общественик[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Тишинов (1902 – 1966), български лекар и поет
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Тютюнджиев (1840 – 1894), син на Ичо Тютюнджиев, съпруг на Рушка Арапнакова Станишева. Търгува с дробен тютюн, заинтересован много от училищните и църковните работи, приятел с Димитър Миладинов, Кузман Шапкарев и Райко Жинзифов.[10]

Д[редактиране | редактиране на кода]

Е[редактиране | редактиране на кода]

И[редактиране | редактиране на кода]

Й[редактиране | редактиране на кода]

К[редактиране | редактиране на кода]

Л[редактиране | редактиране на кода]

М[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Мария Вангелова Маркова (1896 - 1971), българска революционерка, деятелка на ВМРО[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Мария Димитрова Измирлиева, българска учителка
  • Flag of Bulgaria.svg Мария Трайкова (1890 - ?), завършила история в Женевския университет в 1911 година[19]
  • Flag of Bulgaria.svg Мара Георгиева Измирлиева (Мария Измирлиева Борисова) (1902 - ?), българска политическа деятелка, установява се в СССР в 1925 година, членка на ВКП (б) от 1931 година, арестувана в 1937 година и изпратена в лагер и на заточение до 1954 година[20]
  • Flag of Bulgaria.svg Милан Делчев (1883 – 1903), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Милан Манолев (? – 1925), български революционер
  • Flag of North Macedonia.svg Милан Стоилов (1891 – 1903), революционер, македонист
  • Flag of Bulgaria.svg Милош Станишев (1865 – 1935), български юрист
  • Flag of Bulgaria.svg Милош Станишев (1891 – 1915), български офицер
  • Flag of Bulgaria.svg Митре Кушувалиев, виден търговец, арестуван през 1876 г. по обвинение в подготовка на бунт заедно с Гоце Тенчов и др.[21] В първите години след Освобождението на България дарява на Кукуш специална сграда за забавачница, в памет на покойния си син.[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Мицо Андонов (1901 – 1983), български театрален деец
  • Flag of Bulgaria.svg Мицо Хр. Пиргов, български търговец, подпомогнал организирането на Солунските атентати[23]


Н[редактиране | редактиране на кода]

П[редактиране | редактиране на кода]

Р[редактиране | редактиране на кода]

С[редактиране | редактиране на кода]

Т[редактиране | редактиране на кода]

Х[редактиране | редактиране на кода]

Ц[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Цветана Станишева-Мирска (1890 - ?), завършила зъболекарство в Нанси в 1912 година.[32] Дъщеря на Станиш Арапнаков Станишев и Мария Арабаджиева[33]

Я[редактиране | редактиране на кода]

  • Янаки (Наке) Влахов (1842 – 1923 г. София). „Добър и честен търговец“. Баща му Христо Перистеридес (Гълъбов) е от цинцарски произход, бежанец от разрушеното село Либилиста (Тесалия); в Кукуш цялата челяд се е побългарила. Янаки е женен за София (Цофя) Арапнакова Станишева (1845 – 1925). Баща на Георги, Христо, Мицо, Никола и Божия Влахови. Фамилията Гълъбов запазва само синът на някой д-р К. Влахов.[34]

Починали в Кукуш[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Greece.svg Апостол Папаконстантину (1924 – 2009), гръцки духовник
  • Flag of Bulgaria.svg Герасим Огнянов (1885 – 1912), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Иванов Аладжов (1884 – 1913), революционер от ВМОРО, четник при Александър Георгиев[35], загинал през Междусъюзническа война[36]
  • Flag of Bulgaria.svg Колчо Стайков Бръчков, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[37]
  • Flag of Bulgaria.svg Нако Станишев (около 1810 – 1875), български възрожденец, търговец, производител
  • Flag of Greece.svg Фотий Пайотас (1870 – 1928), гръцки духовник, дойрански епископ от 1904 до 1912 година, след това епископ на новата гръцка Поленинско-Кукушка епархия до смъртта си

Свързани с Кукуш[редактиране | редактиране на кода]

Македоно-одрински опълченци от Кукуш[редактиране | редактиране на кода]

Заявление от Георги Т. Рабаджиев за членство в Македоно-одринското опълченско дружество в Горна Джумая. Горна Джумая, 1 януари 1935 г.
  • Flag of Bulgaria.svg Андон (Антон) Ив. Андонов, 26 (28)-годишен, учител, ІІІ клас, Кукушка чета, Нестроева рота на 13 кукушка дружина[39]
  • Flag of Bulgaria.svg Андон Кушувалиев, 35-годишен, четата на Гоце Междуречки[40]
  • Flag of Bulgaria.svg Аспарух Железаров, 20 (26)-годишен, търговец, ІІІ клас, четата на Славчо Радоев, 2 рота на 13 кукушка дружина[41]
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас М. Дупков, 30-годишен, обущар, IV клас, Кукушка чета, Нестроева рота на 13 кукушка дружина[42]
  • Flag of Bulgaria.svg Борис Аблев (Аблов), 30-годишен, четата на Гоце Междуречки, Сборна партизанска рота на МОО[43]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги (Георге) Арабаджиев, 20-годишен, надничар, I клас, Кукушка чета, 3 рота на 14 воденска дружина[44]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги (Гоце) Хаджиделев, 36 (45)-годишен, обущар, IV отделение, четата на Яне Сандански, нестроевата рота на 13-а кукушка дружина[45]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Стойчев Арабаджиев, 24-годишен, дърводелец, II отделение, Солунски доброволчески отряд, 1 и Нестроева роти на 15 щипска дружина.[44] Носител на орден „За храброст“ IV степен от Първата световна война.[46]
  • Flag of Bulgaria.svg Дино Аблиов, 40-годишен, Инженерно-техническа част на МОО[47]
  • Flag of Bulgaria.svg Дино Скачков (1884 – 1912), четата на Гоце Междуречки, четата на Тодор Александров, убит на 21 (23) ноември 1912[48]
  • Flag of Bulgaria.svg Доне Ив. Андонов, 28-годишен, четата на Иван Ташев и Рума Делчева[49]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Андонов, 19-годишен, 2 рота на 6 охридска дружина[50]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Андонов, жител на София, Лазарет на МОО[50]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Танчев Бегинин, 33-годишен, Кукушка чета, 3 рота на 15 щипска дружина[51]
  • Flag of Bulgaria.svg Кирил Ангелов, 20-годишен, 4 рота на 3 солунска дружина, зидар, ІV отделение, 1 рота на 3 солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[52]
  • Flag of Bulgaria.svg Константин (Костадин) Антонов, 40-годишен, 3 рота на 7 кумановска дружина[53]
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Червениванов, 23-годишен, от Кукуш, четата на Гоце Междуречки[54]
  • Flag of Bulgaria.svg Мария Яранова, съпруга на Атанас Яранов, Лазарет на МОО[55]
  • Flag of Bulgaria.svg Мицо Ангелов, 21 (25)-годишен, земеделец, ІV отделение, четата на Гоце Бърдаров, 4 рота на 14 воденска дружина, ранен[56]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Андонов, 33-годишен, тютюнджия, основно образование, 2 рота на 10 прилепска дружина[57]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоилко (Стойко) Андонов, 22-годишен, работник, 4 рота на 3 солунска дружина, орден „За храброст“ ІV степен[57]
  • Flag of Bulgaria.svg Тошо Бегинин, 15 щипска дружина[51]
  • Flag of Bulgaria.svg Туше Атанасов, 26-годишен, земеделец, надничар, ІІ отделение, Кукушка чета, 1 рота на 13 кукушка дружина, безследно изчезнал на 22 (25) юни 1913 г.[58]
  • Flag of Bulgaria.svg Туше (Тушо) Янакиев (Накев) Влахов, 27-годишен, жител на Солун, шивач, Ι клас, четата на Гоце Бърдаров, 3-та рота на 15-а щипска дружина[59]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо (Ицо) Алтънов, 24-годишен, зидар, ІІІ отделение, Кукушка чета, 3 рота на 14 воденска дружина[60]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 709.
  2. Влахов, Туше. Кукуш и неговото минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 183,188,195-197.
  3. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.590.
  4. Парцел 48. // София помни. Посетен на 10 април 2016.
  5. Влахов, Туше. Кукуш и неговото минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 183.
  6. Семейни хроники. // geni.com.
  7. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 404.
  8. Парцел 36. // София помни. Посетен на 7 януари 2016.
  9. Парцел 47. // София помни. Посетен на 9 април 2016.
  10. Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. София, ОРБЕЛ, 1995. ISBN 954-496-016-7. с. 32.
  11. Влахов, Туше. Кукуш и неговото минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 183.
  12. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 144.
  13. Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 63.
  14. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 37.
  15. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.95
  16. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.42
  17. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.57
  18. Парцел 29. // София помни. Посетен на 13 януари 2016.
  19. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 59.
  20. Вести на Висшия съвет на БСП, том 1, бр. 2 - 9, Държавна печатница „Димитър Благоев“, 1990, стр. 59.
  21. Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. София, ОРБЕЛ, 1995. ISBN 954-496-016-7. с. 28.
  22. Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. Наука и изкуство, 1969. с. 160.
  23. Парцел 35. // София помни. Посетен на 4 март 2016.
  24. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.270.
  25. Отчетъ. // Илюстрация Илиндень XIII (10 (130). декемврий 1941. с. 7.
  26. Парцел 23. // София помни. Посетен на 7 януари 2016.
  27. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.57
  28. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.98
  29. Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. София, ОРБЕЛ, 1995. ISBN 954-496-016-7. с. 22.
  30. Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. София, ОРБЕЛ, 1995. ISBN 954-496-016-7. с. 22-23.
  31. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934), София, 2001, стр. 176.
  32. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 58.
  33. Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. София, ОРБЕЛ, 1995. ISBN 954-496-016-7. с. 40, 24.
  34. Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. София, ОРБЕЛ, 1995. ISBN 954-496-016-7. с. 33.
  35. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.13
  36. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 4, л. 54
  37. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 8, л. 22
  38. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 106.
  39. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 36.
  40. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 396.
  41. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 260.
  42. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 252.
  43. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 11.
  44. а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 50.
  45. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 749.
  46. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 592
  47. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 11.
  48. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 617.
  49. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 37.
  50. а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 37.
  51. а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 81.
  52. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 29.
  53. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 45.
  54. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 797.
  55. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 825.
  56. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 30.
  57. а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 39.
  58. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 72.
  59. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 129.
  60. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 20.
     Портал „Македония“         Портал „Македония