Кукушани

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Кукушани (на гръцки: Κιλκισιώτες, килкисиотес) са жителите на град Кукуш, на гръцки Килкис, Егейска Македония, Гърция. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Кукуш[редактиране | редактиране на кода]

Посрещане на Хюсеин Хилми паша (в центъра) след Хуриета в Кукуш, 1908 г. Отдясно на Хилми паша е източнокатолическият български епископ Епифаний Шанов, а зад тях православният екзархийски архиерейски наместник в града

АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРСТУФХЦЧШЩЮЯ


А[редактиране | редактиране на кода]

Б[редактиране | редактиране на кода]

В[редактиране | редактиране на кода]

Васил Гърков

Г[редактиране | редактиране на кода]

Реклама на Фабриката на Гоце Гулев, „Илюстрация Илинден“, януари 1942 г., бр. 1 (131), втора корица

Д[редактиране | редактиране на кода]

Е[редактиране | редактиране на кода]

И[редактиране | редактиране на кода]

Й[редактиране | редактиране на кода]

К[редактиране | редактиране на кода]


Л[редактиране | редактиране на кода]

М[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Магдалина Хаджиделева, българска учителка
  • Flag of Bulgaria.svg Манол Николев (Николаев, вероятно Николов) (? – 26 май 1878), български опълченец, редник, V опълченска дружина, I рота, постъпил на 18 май 1877 г., ранен на 13 август, оздравял на 20 септември, ранен на 31 декември 1877 г., умрял на 26 май 1878 г.[19][20]
  • Flag of Bulgaria.svg Мара Георгиева Измирлиева (Мария Измирлиева Борисова) (1902 - ?), българска политическа деятелка, установява се в СССР в 1925 година, членка на ВКП (б) от 1931 година, арестувана в 1937 година и изпратена в лагер и на заточение до 1954 година[21]
  • Flag of Bulgaria.svg Мария Вангелова Маркова (1896 – 1971), българска революционерка, деятелка на ВМРО[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Мария Димитрова Измирлиева, българска учителка
  • Flag of Bulgaria.svg Мария Златарова, българска учителка. Дъщеря на един от братята кукушани Златарови[23] (Христо или Димитър), богатите солунски търговци. Завършила Солунската българска девическа гимназия с третия випуск (1889).[24] Учителка в Кукуш (1892/1893).[25]
  • Flag of Bulgaria.svg Мария Трайкова (1890 – ?), завършила история в Женевския университет в 1911 година[26]
  • Flag of Bulgaria.svg Милан Делчев (1883 – 1903), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Милан Манолев (? – 1925), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Flag of North Macedonia.svg Милан Стоилов (1891 – 1903), революционер, македонист
  • Flag of Bulgaria.svg Милан Танчев (1875 – след 1943), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Милка Динева (Динова) Ковачева – Романова. Купува от Солун специален червен копринен плат за знамето на четниците (Илинденско въстание). Сестра на Туше Ковачев, четник. Майка на Атанас Романов.[27]
  • Flag of Bulgaria.svg Милош Станишев (1865 – 1935), български юрист
  • Flag of Bulgaria.svg Милош Станишев (1891 – 1915), български офицер
  • Flag of Bulgaria.svg Митре Кушувалиев, виден търговец, арестуван през 1876 г. по обвинение в подготовка на бунт заедно с Гоце Тенчов и др.[28] В първите години след Освобождението на България дарява на Кукуш специална сграда за забавачница, в памет на покойния си син.[29]
  • Flag of Bulgaria.svg Мицо Андонов (1901 – 1983), български театрален деец
  • Flag of Bulgaria.svg Мицо Г. Станишев, български учител във взаимното училище, общественик
  • Flag of Bulgaria.svg Мицо Христов Пиргов (1870 – след 1943), български търговец, подпомогнал организирането на Солунските атентати[30]


Н[редактиране | редактиране на кода]

П[редактиране | редактиране на кода]

Р[редактиране | редактиране на кода]

С[редактиране | редактиране на кода]

Т[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Тено Гошев (1862 – ?), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Тено П. Панайотов, български учител
  • Flag of Bulgaria.svg Тенчо Папукчиев (1880 – 1958), български униатски общественик, деец на Македонската католическа лига, починал в София[37]
  • Flag of Bulgaria.svg Теньо Червениванов (1870 – 1947), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Чопов (1895 – 1935), български революционер, анархокомунист
  • Flag of Bulgaria.svg Тома Измирлиев (1895 – 1935), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Туше Балтов, български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Туше Влахов (1899 – 1981), български историк
  • Flag of Bulgaria.svg Туше Делииванов (1869 – 1950), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Туше Иванов, български революционер от ВМОРО, четник на Гоце Междуречки[38]
  • Flag of Bulgaria.svg Туше Скачков (1887 – 1922), български революционер, македоно-одрински опълченец
  • Flag of Bulgaria.svg Туше Танов – Учуменут, български революционер от ВМОРО, терорист[39]
  • Flag of Bulgaria.svg Туше Чолев (1897 - 1922), деец на ВМРО, убит през ноември 1922 година от полицията в България[40]

Х[редактиране | редактиране на кода]


Ц[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Цветана Станишева-Мирска (1890 – ?), завършила зъболекарство в Нанси в 1912 година.[43] Дъщеря на Станиш Арапнаков Станишев и Мария Арабаджиева[44]

Я[редактиране | редактиране на кода]

  • Янаки (Наке) Влахов (1842 – 1923 г. София). „Добър и честен търговец“. Баща му Христо Перистеридес (Гълъбов) е от цинцарски произход, бежанец от разрушеното село Либилиста (Тесалия); в Кукуш цялата челяд се е побългарила. Янаки е женен за София (Цофя) Арапнакова Станишева (1845 – 1925). Баща на Георги, Христо, Мицо, Никола и Божия Влахови. Фамилията Гълъбов запазва само синът на някой д-р К. Влахов.[45]

Починали в Кукуш[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Greece.svg Апостол Папаконстантину (1924 – 2009), гръцки духовник
  • Flag of Bulgaria.svg Герасим Огнянов (1885 – 1912), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Иванов Аладжов (1884 – 1913), революционер от ВМОРО, четник при Александър Георгиев[46], загинал през Междусъюзническа война[47]
  • Flag of Bulgaria.svg Колчо Стайков Бръчков, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[48]
  • Flag of Bulgaria.svg Нако Станишев (около 1810 – 1875), български възрожденец, търговец, производител
  • Flag of Greece.svg Фотий Пайотас (1870 – 1928), гръцки духовник, дойрански епископ от 1904 до 1912 година, след това епископ на новата гръцка Поленинско-Кукушка епархия до смъртта си

Свързани с Кукуш[редактиране | редактиране на кода]

Македоно-одрински опълченци от Кукуш[редактиране | редактиране на кода]

Заявление от Георги Т. Рабаджиев за членство в Македоно-одринското опълченско дружество в Горна Джумая. Горна Джумая, 1 януари 1935 г.
  • Flag of Bulgaria.svg Андон (Антон) Ив. Андонов, 26 (28)-годишен, учител, ІІІ клас, Кукушка чета, Нестроева рота на 13 кукушка дружина[50]
  • Flag of Bulgaria.svg Андон Кушувалиев, 35-годишен, четата на Гоце Междуречки[51]
  • Flag of Bulgaria.svg Аспарух Железаров, 20 (26)-годишен, търговец, ІІІ клас, четата на Славчо Радоев, 2 рота на 13 кукушка дружина[52]
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас М. Дупков, 30-годишен, обущар, IV клас, Кукушка чета, Нестроева рота на 13 кукушка дружина[53]
  • Flag of Bulgaria.svg Борис Аблев (Аблов), 30-годишен, четата на Гоце Междуречки, Сборна партизанска рота на МОО[54]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги (Георге) Арабаджиев, 20-годишен, надничар, I клас, Кукушка чета, 3 рота на 14 воденска дружина[55]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги (Гоце) Хаджиделев, 36 (45)-годишен, обущар, IV отделение, четата на Яне Сандански, нестроевата рота на 13-а кукушка дружина[56]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Стойчев Арабаджиев, 24-годишен, дърводелец, II отделение, Солунски доброволчески отряд, 1 и Нестроева роти на 15 щипска дружина.[55] Носител на орден „За храброст“ IV степен от Първата световна война.[57]
  • Flag of Bulgaria.svg Дино Аблиов, 40-годишен, Инженерно-техническа част на МОО[58]
  • Flag of Bulgaria.svg Дино Скачков (1884 – 1912), четата на Гоце Междуречки, четата на Тодор Александров, убит на 21 (23) ноември 1912[59]
  • Flag of Bulgaria.svg Доне Ив. Андонов, 28-годишен, четата на Иван Ташев и Рума Делчева[60]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Андонов, 19-годишен, 2 рота на 6 охридска дружина[61]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Андонов, жител на София, Лазарет на МОО[61]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Танчев Бегинин, 33-годишен, Кукушка чета, 3 рота на 15 щипска дружина[62]
  • Flag of Bulgaria.svg Кирил Ангелов, 20-годишен, 4 рота на 3 солунска дружина, зидар, ІV отделение, 1 рота на 3 солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[63]
  • Flag of Bulgaria.svg Константин (Костадин) Антонов, 40-годишен, 3 рота на 7 кумановска дружина[64]
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Червениванов, 23-годишен, от Кукуш, четата на Гоце Междуречки[65]
  • Flag of Bulgaria.svg Мария Яранова, съпруга на Атанас Яранов, Лазарет на МОО[66]
  • Flag of Bulgaria.svg Мицо Ангелов, 21 (25)-годишен, земеделец, ІV отделение, четата на Гоце Бърдаров, 4 рота на 14 воденска дружина, ранен[67]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Андонов, 33-годишен, тютюнджия, основно образование, 2 рота на 10 прилепска дружина[68]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоилко (Стойко) Андонов, 22-годишен, работник, 4 рота на 3 солунска дружина, орден „За храброст“ ІV степен[68]
  • Flag of Bulgaria.svg Тошо Бегинин, 15 щипска дружина[62]
  • Flag of Bulgaria.svg Туше Атанасов, 26-годишен, земеделец, надничар, ІІ отделение, Кукушка чета, 1 рота на 13 кукушка дружина, безследно изчезнал на 22 (25) юни 1913 г.[69]
  • Flag of Bulgaria.svg Туше (Тушо) Янакиев (Накев) Влахов, 27-годишен, жител на Солун, шивач, Ι клас, четата на Гоце Бърдаров, 3-та рота на 15-а щипска дружина[70]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо (Ицо) Алтънов, 24-годишен, зидар, ІІІ отделение, Кукушка чета, 3 рота на 14 воденска дружина[71]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • "Животописна бележка на Иван Джинов от Кукуш", публикувано в "Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили българска народна пенсия през 1943 г.", София, 2021 годинa

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 709.
  2. Сирков, Димитър. В защита на Испанската република : 1936 - 1939. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1967. с. 238.
  3. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 590.
  4. Парцел 47. // София помни. Посетен на 9 април 2016.
  5. Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. София, ОРБЕЛ, 1995. ISBN 954-496-016-7. с. 32.
  6. а б Парцел 48. // София помни. Посетен на 10 април 2016.
  7. Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков : Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 404.
  8. Парцел 36. // София помни. Посетен на 7 януари 2016.
  9. Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 208.
  10. ДАА, фонд 246К, опис 10, а.е. 374, л. 35 гръб и л. 36.
  11. Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 183.
  12. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 144.
  13. Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 63.
  14. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 37.
  15. Руменин, Румен. Българското опълчение 1877–1878 г. Личен състав. По документи на ЦВА – В.Търново. София, Военно издателство, 1978, с. 55 (№ 396)
  16. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 95.
  17. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 42.
  18. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.57
  19. Руменин, Румен. Българското опълчение 1877–1878 г. Личен състав. По документи на ЦВА – В.Търново. София, Военно издателство, 1978, с. 355 (№ 6451)
  20. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 39.
  21. Вести на Висшия съвет на БСП, том 1, бр. 2 - 9, Държавна печатница „Димитър Благоев“, 1990, стр. 59.
  22. Парцел 29. // София помни. Посетен на 13 януари 2016.
  23. Миладинова-Алексиева, Царевна. Епоха, земя и хора. Свищов - Цариград - Солун. // Мир, 38, No 9669, 1 октомври 1932, с. 4. macedonia.kroraina.com.
  24. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930
  25. Кирил патриарх Български. Принос към униатството в Македония след освободителната война, 1879 - 1895: доклади на френските консули в Солун. София, Синодално издателство, 1968. с. 349.
  26. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 59.
  27. Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 205, 207.
  28. Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. София, ОРБЕЛ, 1995. ISBN 954-496-016-7. с. 28.
  29. Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 160.
  30. Парцел 35. // София помни. Посетен на 4 март 2016.
  31. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга втора, стр. 28-29.
  32. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 270.
  33. Парцел 49. // София помни. Посетен на 20 януари 2022 г.
  34. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 100.
  35. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 445, л. 26
  36. Отчетъ. // Илюстрация Илиндень XIII (10 (130). Издание на Илинденската Организация, декемврий 1941. с. 7.
  37. Парцел 23. // София помни. Посетен на 7 януари 2016.
  38. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.57
  39. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 98.
  40. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 709, 779.
  41. Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. София, ОРБЕЛ, 1995. ISBN 954-496-016-7. с. 22.
  42. Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. София, ОРБЕЛ, 1995. ISBN 954-496-016-7. с. 22-23.
  43. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 58.
  44. Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. София, ОРБЕЛ, 1995. ISBN 954-496-016-7. с. 40, 24.
  45. Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. София, ОРБЕЛ, 1995. ISBN 954-496-016-7. с. 33.
  46. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.13
  47. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 4, л. 54
  48. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 8, л. 22
  49. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 106.
  50. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 36.
  51. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 396.
  52. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 260.
  53. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 252.
  54. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 11.
  55. а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 50.
  56. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 749.
  57. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 592
  58. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 11.
  59. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 617.
  60. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 37.
  61. а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 37.
  62. а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 81.
  63. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 29.
  64. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 45.
  65. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 797.
  66. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 825.
  67. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 30.
  68. а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 39.
  69. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 72.
  70. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 129.
  71. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 20.