Герасим Огнянов
| Герасим Огнянов | |
| български революционер | |
.JPG) | |
| Роден |
1885 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Герасим Огнянов в Общомедия | |
Герасим Огнянов Петканчин е български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет, по-късно малешевски околийски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Огнянов е роден в 1885 година в Банско.[1] Учи във Военното училище в София, но го напуска и след това завършва американското училище в Самоков. През Илинденско-Преображенското въстание е четник при Юрдан Стоянов. По-късно е в четата на Петър Самарджиев в Тиквешко. Огнянов е околийски войвода в Малешевско от 1907 година. Четата му към тази дата се състои от:
| Чета на Герасим Огнянов, октомври 1907 година[2] | |
|---|---|
| Име | Родно място |
| 1. Герасим Огнянов | Банско |
| 2. Саве | Владимирово |
| 3. Тиме | Владимирово |
| 4. Мито Шуговалията | Горни Порой |
| 5. Симо Смоймировчето | Смоймирово |
| 6. Мито | Пехчево |
| 7. Коста Чукарчето | Русиново |
| 8. Мито | Русиново |
| 9. Петре | Бориево |
| 10. Григор Демека | - |
| 11. Туше | Кукуш |
| 12. Георги Лесичев | Самоков |
| 13. Любен Казаски | Търново |
Присъства на Пиринския конгрес в 1908 година, на който Малешевската чета е определена да замине за Кукушка околия. Когато са в Струмишко обаче, през юли 1908 година е обявен Хуриета.[3] Огнянов укрива оръжието на четата и четниците цивилни влизат в Пехчево.[4] Огнянов се легализира и се занимава с търговия в Солун.[5] През август 1909 година е представител на Малешево на конгреса за основаване на Народната федеративна партия (българска секция).[6] Огнянов е от групата на Христо Чернопеев и се противопоставя на Яне Сандански. На 28 август 1909 година, една седмица след неуспешния атентат срещу Яне Сандански, е направен неуспешен опит за убийството и на Огнянов близо до хотел „Коломбо“ в Солун.[7] Арестуван е по подозрение Христо Караманов, учител в Драма.[8]
Според Михаил Думбалаков, при избухването на Балканската война Огнянов и Ангел Томов минават фронтовата линия и в заетото от български части Кукушко се присъединяват към четата на Тодор Александров, който обаче организира убийството на Огнянов, поради подозрение, че е член на терористичната организиция Червени братя.[9] Огнянов е убит край Арджанското езеро.[10]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 335.
- ↑ Капелковъ, Спасъ. Андрея Д. Докурчевъ // „Илюстрация Илиндень“ VI (3 (53)). София, януарий 1934. с. 15.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел IV. София, Библиотека Струмски, 2025. с. 39.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел IV. София, Библиотека Струмски, 2025. с. 40.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 121.
- ↑ Народна воля, брой 1, 22 август 1909 година.
- ↑ Макдермот, Мерсия. За свобода и съвършенство: биография на Яне Сандански. Наука и изкуство, 1987., стр. 355.
- ↑ Дебърски глас, година 1, брой 23, 6 септември 1909, стр. 3.
- ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 240 – 241.
- ↑ Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1069. (на македонска литературна норма)
