Герасим Огнянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Герасим Огнянов
български революционер
Роден
Починал
Етнос българи

Герасим Огнянов Петканчин е български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет, по-късно малешевски околийски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Четата на Самарджиев (в средата отпред). Васил Пачеджиев е първи на първия ред. Герасим Огнянов е първи на втория ред, приклекнал. Атанас Дачев е трети на втория ред. Коста Тодоров е трети на третия ред.

Огнянов е роден в 1885 година в Банско.[1] Учи във Военното училище в София, но го напуска и след това завършва американското училище в Самоков. През Илинденско-Преображенското въстание е четник при Юрдан Стоянов. По-късно е в четата на Петър Самарджиев в Тиквешко. Огнянов е околийски войвода в Малешевско от 1907 година. Четата му към тази дата се състои от:

Занимава се с търговия в Солун след Хуриета.[3] През август 1909 година е представител на Малешево на конгреса за основаване на Народната федеративна партия (българска секция).[4] Огнянов е от групата на Христо Чернопеев и се противопоставя на Яне Сандански. На 28 август 1909 година, една седмица след неуспешния атентат срещу Яне Сандански, е направен неуспешен опит за убийството и на Огнянов близо до хотел „Коломбо“ в Солун.[5] Арестуван е по подозрение Христо Караманов, учител в Драма.[6]

Според Михаил Думбалаков, при избухването на Балканската война Огнянов и Ангел Томов минават фронтовата линия и в заетото от български части Кукушко се присъединяват към четата на Тодор Александров, който обаче организира убийството на Огнянов, поради подозрение, че е член на терористичната организиция Червени братя.[7] Огнянов е убит край Арджанското езеро.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 335.
  2. Капелковъ, Спасъ. Андрея Д. Докурчевъ. // „Илюстрация Илиндень“ VI (3 (53)). София, януарий 1934. с. 15.
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 121.
  4. Народна воля, брой 1, 22 август 1909 година.
  5. Макдермот, Мерсия. За свобода и съвършенство: биография на Яне Сандански. Наука и изкуство, 1987., стр. 355.
  6. Дебърски глас, година 1, брой 23, 6 септември 1909, стр. 3.
  7. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 240 – 241.
  8. Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1069. (на македонска литературна норма)
     Портал „Македония“         Портал „Македония