Петър Самарджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българският революционер. За българския политик вижте Петър Семерджиев.

Петър Самарджиев
български революционер
Петър Самарджиев, около 1903 г. Фото Димитър Карастоянов
Петър Самарджиев, около 1903 г. Фото Димитър Карастоянов

Роден
Починал
Подпис Petar Samardzhiev Signature (vectorized).svg
Петър Самарджиев в Общомедия

Петър (Пешо) Самарджиев е български революционер, тиквешки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Четата на Самарджиев (в средата отпред). Васил Пачеджиев е първи на първия ред. Герасим Огнянов е първи на втория ред, приклекнал. Атанас Дачев е трети на втория ред. Коста Тодоров е трети на третия ред.

Самарджиев е роден през 1877 в тиквешката паланка Неготино. Учи в началното училище в родния си град и после учи в Самоковското железарско училище, където става член ВМОРО и влиза в тайния революционен кръжок „Трайко Китанчев“, начело с Никола Дечев. През 1901 — 1902 година е четник на Михаил Апостолов - Попето и Христо Чернопеев.

През Илинденско-Преображенското въстание Самарджиев е войвода на тиквешката чета в отряда на Чернопеев и се сражава при село Витоша и при Ново село, Кочанско. След поражението на въстанието е тиквешки околийски войвода. Делегат е на Прилепския конгрес на ВМОРО през май 1904 година.

В началото на юни 1905 година Самарджиев отново навлиза в Македония с чета, която се състои от Коста Тодоров (секретар), братята Ангел и Йордан, Васил Пачеджиев от Баня, Гюро, Василев, Бишеков. По-късно към четата на Самарджиев се присъединяват и войводата Душо Желев, чиято чета е разбита, както и четата на войводата Христо Симеонов. Самарджиев действа няколко месеца в Струмишко и Тиквешко и на няколко пъти участва в сблъсъци с османски военни части. Самарджиев залавя между Неготино и Кавадарци тиквешкия каймакамин албанеца Ибрахим ага и го обесва, за което получава задочна смъртна присъда от военния съд в Солун и е обявена награда от 500 лири за главата му. През зимата се завръща в България.[2]

На 21 юни 1906 година Самарджиев попада в засада на османски войски между селата Петрово, Дрен и Клисура в местността Преслапот и загива в сражението.[3][4] По това време негов четник е Иван Хаджиниколов Стефанов (1879-?), родом от Стара Загора.[5]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кратка биография на Петър Семерджиев
  2. Тодоров, Коста. Изповедта на една луда балканска глава, Изток-Запад, София, 2012, стр. 19 – 24.
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 147.
  4. Енциклопедия България, том 6, Издателство на БАН, София, 1988.
  5. Цветков, Марио и др. Искри от жертвената клада на Македония и Тракия. София, ВМРО-СМД, 2005. с. 72.
  6. Динев, Ангел. Илинденската епопея, т.I, София, 1946, стр.83.
     Портал „Македония“         Портал „Македония