Петър Самарджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българският революционер. За българския политик вижте Петър Семерджиев.

Петър Самарджиев
български революционер
Петър Самарджиев, около 1903 г. Фото Димитър Карастоянов
Петър Самарджиев, около 1903 г. Фото Димитър Карастоянов

Роден
Починал
Подпис Petar Samardzhiev Signature (vectorized).svg
Петър Самарджиев в Общомедия

Петър (Пешо) Самарджиев е български революционер, тиквешки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Четата на Самарджиев (в средата отпред). Васил Пачеджиев е първи на първия ред. Герасим Огнянов е първи на втория ред, приклекнал. Атанас Дачев е трети на втория ред. Коста Тодоров е трети на третия ред.

Самарджиев е роден през 1877 в тиквешката паланка Неготино или в Подлес през 1878 година[3]. Завършва началното българско училище и първи клас в българската прогимназия в родния си град и после учи в Самоковското железарско училище, където става член ВМОРО и влиза в тайния революционен кръжок „Трайко Китанчев“, начело с Никола Дечев, където се сприятелява с Добри Даскалов и Петър Юруков. През 1901 — 1902 година е четник на Яне Сандански и Христо Чернопеев и участва в опита за залавяне на горноджумайския бей за откуп. Самарджиев е майстор на бомби и адски машини.[2]

През Илинденско-Преображенското въстание Самарджиев е войвода на тиквешката чета в отряда на Чернопеев и се сражава при село Витоша и при Ново село, Кочанско. След поражението на въстанието е тиквешки околийски войвода. Делегат е на Прилепския конгрес на ВМОРО през май 1904 година.

В началото на юни 1905 година Самарджиев отново навлиза в Македония с чета, която се състои от Коста Тодоров (секретар), братята Ангел и Йордан, Васил Пачеджиев от Баня, Гюро, Василев, Бишеков. По-късно към четата на Самарджиев се присъединяват и войводата Душо Желев, чиято чета е разбита, както и четата на войводата Христо Симеонов. Самарджиев действа няколко месеца в Струмишко и Тиквешко и на няколко пъти участва в сблъсъци с османски военни части. Самарджиев залавя между Неготино и Кавадарци тиквешкия каймакамин албанеца Ибрахим ага и го обесва, за което получава задочна смъртна присъда от военния съд в Солун и е обявена награда от 500 лири за главата му. През зимата се завръща в България.[5]

На 21 юни 1906 година Самарджиев попада в засада на османски войски между селата Петрово, Дрен и Клисура в местността Преслапот и загива в сражението.[6][7] По това време негов четник е Иван Хаджиниколов Стефанов (1879-?), родом от Стара Загора.[8]

В град Демир Капия е издигнат паметник на Самарджиев.[9]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кратка биография на Петър Семерджиев
  2. а б Антовъ, Христо п. Кратки биографически бѣлѣжки въ паметь на заслужилитѣ дѣйци изъ Тиквешко. София, Издание на Тиквешкото Благотв. Братство - София, Кооперативна печатница „Франклинъ“, 1925. с. 8.
  3. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 416.
  4. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.36
  5. Тодоров, Коста. Изповедта на една луда балканска глава, Изток-Запад, София, 2012, стр. 19 – 24.
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 147.
  7. Енциклопедия България, том 6, Издателство на БАН, София, 1988.
  8. Цветков, Марио и др. Искри от жертвената клада на Македония и Тракия. София, ВМРО-СМД, 2005. с. 72. Архив на оригинала от 2014-04-29 в Wayback Machine.
  9. Стратегија за развој на туризмот во Општина Демир Капија 2020-2024. с. 22. (на македонска литературна норма)
  10. Динев, Ангел. Илинденската епопея, т.I, София, 1946, стр.83.
     Портал „Македония“         Портал „Македония