Таен македонски революционен кръжок „Трайко Китанчев“
| Таен македонски революционен кръжок „Трайко Китанчев“ | |
![Дейците от Самоковския кръжок: Петър Самарджиев, Владо Лазов и Тодор Бояджиев от Дупница, Тимо Ангелов, Димо Днайков и Никола Барутов от Дупница[1]](/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Samokov_IMARO_revolutionary_group.jpg) Дейците от Самоковския кръжок: Петър Самарджиев, Владо Лазов и Тодор Бояджиев от Дупница, Тимо Ангелов, Димо Днайков и Никола Барутов от Дупница[1] | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | революционна организация |
| Основана | 1897 година, Самоков, България |
| Закрита | 1900 година, Самоков, България |
| Положение | несъществуваща |
| Част от | Вътрешна македоно-одринска революционна организация |
| Седалище | Самоков |
| Езици | български |
| Таен македонски революционен кръжок „Трайко Китанчев“ в Общомедия | |
Тайният македонски революционен кръжок „Трайко Китанчев“ е българска младежка революционна организация, която съществува в Самоков от 1897 до 1900 година.[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
Кръжокът е основан в 1897 година от група ученици в Самоковското железарско училище. След шумната Винишка афера съществуващата в училището социалистическа група е трансформирана от Гоце Делчев в македонски революционен кръжок под силното влияние на ВМОРО. От първоначалните 36 членове на органзацията само трима са от Македония, а останалите от Свободна България. Сред по-видните членове са Петър Юруков,[3] Владимир Попов, Душо Желев, Никола Дечев, Петър Самарджиев, Велко Миков, Велин Алайков, Делчо Коцев, Тимо Ангелов, Тодор Иванов, Марин Георгиев и Никола Жеков. По-късно към кръжока се присъединяват и ученици от Самоковския американски протестантски колеж като Никола Дочев, Крум Дочев и Добри Даскалов.
Кръжокът подпомага нелегалната дейност на ВМОРО – набира революционери, събира средства, пренася оръжие към Македония и укрива и подпомага четници на ВМОРО. След разкрития на властите в 1900 година всички членове на организацията са изключени от Железарското училище и стават активни дейци на ВМОРО във вътрешността като войводи и секретари на чети.[4]
- Загинали членове на кръжока
| Име | Родно място | Дата на смърт | Място на смърт |
|---|---|---|---|
| Гоце Делчев | Кукуш | 4 май 1903 | Баница |
| Иван Цветков | Долна баня | 1902 | Чугунци |
| Никола Дечев | Стара Загора | 25 септември 1903 | Луково |
| Велко Миков | Кула | 8 април 1903 | Лески |
| Марин Георгиев | Стара Загора | 24 април 1903 | Лески |
| Тодор Иванов | Видраре | 20 юли 1900 | Робово |
| Тимо Ангелов | Берковица | 26 юли 1903 | Пловдив |
| Петър Юруков | Карлово | 19 януари 1906 | Прилеп |
| Иван Юруков | Мехомия | 15 септември 1903 | Мехомия |
| Петър Самарджиев | Неготино | 21 юни 1906 | Клисура |
| Стефан Стойчев | Карлово | 4 февруари 1901 | Баялци |
Списъци на първоначалните и следващите членове, на сражавалите се в борбите и на живите към 1934 година[5][редактиране | редактиране на кода]
-
„Спомени...“ с. 188 -
„Спомени...“ с. 189 -
„Спомени...“ с. 190
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Динев, Ангел. Илинденската епопея : Развоя на макед. освободително движение. Т. Ι. София, Печатница „Народен печат“, бул. „Македония“ № 5, [1946]. с. 83.
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 204.
- ↑ Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховиститѣ. По спомени на Яне Сандански, Черньо Пѣевъ, Сава Михайловъ, Хр. Куслевъ, Ив. Анастасовъ Гърчето, Хр. Юруковъ и Никола Пушкаровъ. Съобщава Л. Милетичъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга VII, Печатница П. Глушковъ, 1927. с. 157 - 160.
- ↑ Централният македонски комитет на Георги Капчев (1898 – 1899), в: Елдъров, Светлозар. Върховният македоно-одрински комитет и македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, 2003, стр. 107-108.
- ↑ Душо Желев. „Спомени по освободителната борба на Македония и Одринско от турско робство“, ръкопис, ДАА, ЦДА, фонд 1932К, оп. 1, а.е. 127
