Робово (община Пехчево)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Робово (Община Пехчево))
Вижте пояснителната страница за други значения на Робово.

Робово
Робово
— село —
41.7654° с. ш. 22.8216° и. д.
Робово
Страна Северна Македония
РегионИзточен
ОбщинаПехчево
Географска областМалешево
Надм. височина874 m
Население426 души (2002)
Пощенски код2326
Робово в Общомедия

Робово (на македонска литературна норма: Робово) е село в Северна Македония, община Пехчево.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в историческата област Малешево.

История[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Робово е българско село в Малешевска каза на Османската империя. Църквата „Успение Богородично“ е от 1847 година. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Родово (Rodovo) е посочено като село с 80 домакинства, като жителите му са 293 българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Робово е населявано от 770 жители българи християни.[2]

В началото на XX век цялото население на Робово е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Робово има 960 българи екзархисти и функционира българско училище.[3]

При избухването на Балканската война през 1912 година девет души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

Според преброяването от 1994 Робово има 476 жители, а според това от 2002 година – 426 жители.[5]

Националност Всичко
македонци 422
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 4

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Христо Димитров Кутруля
Родени в Робово
  • Атанас Малинов (Малината), деец на ВМРО[6]
  • Димитър Георгиев[7] български свещеник, роден на 23 април 1871 година, учил на църковнославянски в селското училище, до 1904 година земеделец, ръкоположен в 1904 година за свещеник, избягал след установяването на сръбска власт в 1914 година, свещеник в Аладаглии, Карнобатско към 1915 година[8]
  • Костадин Пантев Сивев (1881 – след 1943), български революционер, деец на ВМОК и кмет на Робово
  • Паисий Рилски (1861 или 1866 – 1932), български свещеник и революционер[9]
  • Христо Димитров Кутруля (? – 1905), български революционер
Починали в Робово

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 190-191.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 228.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 140-141. (на френски)
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 875.
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007 
  6. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 714.
  7. Инвентарни описи : Фонд 70 К „Градско управление – Бургас (1978-1944)“ : Фонд 436 К „Бургаско архиерейско наместничество (1979-1957)“. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет, Териториална дирекция „Държавен архив“ – Бургас, 2001. с. 208.
  8. Инвентарни описи : Фонд 70 К „Градско управление – Бургас (1978-1944)“ : Фонд 436 К „Бургаско архиерейско наместничество (1979-1957)“. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет, Териториална дирекция „Държавен архив“ – Бургас, 2001. с. 209.
  9. Роден в Робово или Митрашинци