Душо Желев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Душо Желев
български революционер
Dusho Zhelev.JPG
Роден
Починал
1958 г. (77 г.)
Душо Желев в Общомедия

Душо Желев Стоянов е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Душо Желев и Делчо Коцев
Писмо на Душо Желев до Никола Зографов,
Текст
Бай Никола,
Моля Ви да вземитѣ
портретитѣ ми отъ
фотографчията Хаджи
Колевъ
и да испратите
единъ на адресъ: Желю Стояновъ
въ с. Еркечъ, Анхиалска околия,
единъ вземете Вий, и единъ
дайте на бай Георче.
Всички сѫ платени.
Твой: Душо

Роден е в 1880 година в анхиалското село Еркеч. Учи в Анхиало и Бургас, а от 1896 година в Самоковското железарско училище и заедно с Никола Дечев и други ученици основава революционния кръжок „Трайко Китанчев“. Включва се активно в борбите на македонските и тракийските българи за освобождение. Четник е при Михаил Апостолов,[1] а от 1900 година е четник на Георги Кондолов в Странджа.

От началото на 1901 година е четник в Кратовско, а по-късно до 1903 година е заместник войвода на тиквешката чета на Добри Даскалов. По време на Илинденско-Преображенското въстание е войвода на техническата чета, част от няколкото чети нахлули в Кочанско от България под ръководството на Христо Чернопеев. След двуседмични сражения Желев с още няколко четници се оттегля в Кюстендил.[2]

През февруари 1904 година навлиза в Македония но четата му е разбита и той се спасява по чудо и се присъединява към четата на Петър Самарджиев. Участва в залавянето и обесването на тиквешкия каймакамин албанеца Ибрахим ага.[3] До октомври 1904 е районен войвода в Тиквеш, където работи заедно с Петър Юруков по възстановяването на организацията. В началото на ноември двамата се връщат в България, където Юруков се лекува. От началото на 1905 година Душо Желев е районен войвода в Малешевско, но в края на годината е тежко ранен и се връща в България.

След Младотурската революция в 1908 година Желев се установява в България. Член е на Илинденската организация. След освобождението на Вардарска Македония в 1941 година многократно посещава Македония. Умира през 1958 година.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 356.
  2. Спомени на Душо Желев, в: „Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1984, стр.174-188.
  3. Тодоров, Коста. Изповедта на една луда балканска глава, Изток-Запад, София, 2012, стр. 19 - 24.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 56.
     Портал „Македония“         Портал „Македония