Душо Желев
| Душо Желев | |
|---|---|
| български революционер | |
 | |
| Роден | |
| Починал | 1953 г.
|
| Душо Желев в Общомедия | |
Душо Желев Стоянов е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
| “ | Бай Никола, Моля Ви да вземитѣ портретитѣ ми отъ фотографчията Хаджи Колевъ и да испратите единъ на адресъ: Желю Стояновъ въ с. Еркечъ, Анхиалска околия, единъ вземете Вий, и единъ дайте на бай Георче. Всички сѫ платени. Твой: Душо | ” |
Роден е в 1880 година в анхиалското село Еркеч. Учи в Анхиало и Бургас, а от 1896 година в Самоковското железарско училище и заедно с Никола Дечев и други ученици основава революционния кръжок „Трайко Китанчев“. Включва се активно в борбите на македонските и тракийските българи за освобождение. Четник е при Михаил Апостолов,[1] а от 1900 година е четник на Георги Кондолов в Странджа.
От началото на 1901 година е четник в Кратовско, а по-късно до 1903 година е заместник войвода на тиквешката чета на Добри Даскалов. По време на Илинденско-Преображенското въстание е войвода на техническата чета, част от няколкото чети нахлули в Кочанско от България под ръководството на Христо Чернопеев. След двуседмични сражения Желев с още няколко четници се оттегля в Кюстендил.[2]
През февруари 1904 година навлиза в Македония но четата му е разбита и той се спасява по чудо и се присъединява към четата на Петър Самарджиев. Участва в залавянето и обесването на тиквешкия каймакамин албанеца Ибрахим ага.[3] До октомври 1904 е районен войвода в Тиквеш, където работи заедно с Петър Юруков по възстановяването на организацията. В началото на ноември двамата се връщат в България, където Юруков се лекува. От началото на 1905 година Душо Желев е районен войвода в Малешевско, но в края на годината е тежко ранен и се връща в България.
След Младотурската революция в 1908 година Желев се установява в България. Член е на Илинденската организация. След освобождението на Вардарска Македония в 1941 година многократно посещава Македония. Умира през 1953 година.[4][5]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 356.
- ↑ Спомени на Душо Желев, в: „Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1984, стр.174-188.
- ↑ Тодоров, Коста. Изповедта на една луда балканска глава, Изток-Запад, София, 2012, стр. 19 - 24.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 56.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 161.
Портал „