Видраре

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Видраре
Общи данни
Население 428 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 36,018 km²
Надм. височина 399 m
Пощ. код 2190
Тел. код 07139
МПС код СО
ЕКАТТЕ 11020
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Правец
Румен Гунински
(БСП)
Кметство
   - кмет
Видраре
Миглена Димитрова
(БСП)

Видраре е село в Западна България. То се намира в Община Правец, Софийска област.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Видраре се намира в котловина между три внушителни разклонения на Ботевградския и Тетевенския балкан. Селото с неговите живописни 10 махали е свило гнездо на левия и десния бряг на река Малък Искър. При това си месторазположение селото е по на 40 км. от Ботевград и Тетевен и на 80 км. от центъра на София. Пътят за селото се отбива на 59-ти км от магистрала „Хемус“. Самата котловина в която е разположено селото е дълга над 6 км. и е широка 2-3 км. Заградена е от хълмове: от запад Венеца, от север купеновидния масив Черни връх, от възвишенията Неньова страна и Вълчовски връх. На североизток малката планина Драгоица, с връх Нишана висок 990 м. Селото е средно на 350 метра над морското равнище. Климатът е много здравословен, определя се като умерено-континентален, но зимата не е сурова, а лятото е прохладно. Средногодишните валежи са от 750 до 900 литра на кв.метър.Ветрове духат сравнително малко и то главно от северозапад.

Видраре има землище с различен скален състав. Има пясъчник, глинести шисти, а поречието е от наносен материал, събран през вековете от реката и страничните долища.

От възвишенията около селото поемат началото си десетки извори като Бинчин дол, Срядората, Петровец, Петруша и др.

Река Малък Искър е благодатен източник за хора от цялата страна, които идват във Видраре и Джурово, за да ловят риба или да си отпочинат в нейната прохладата. Горите са предимно дъбови и са пълни с плодове, гъби и дори диви животни.

История[редактиране | редактиране на кода]

Хубавото разположение и благоприятните условия за живот са запривличали човешкото око тук от дълбока древност, но кога точно се е заселило селото е трудно да се каже. Има различни предположения, но е ясно, че тук са станували още древните траки. За това свидетелстват могилите „Света Петка“ и „Свети четиридесет“. По-късно тук е стъпил крак на римски завоеватели. За това свидетелстват следите от стар римски път (Средец-Орхание-Плевен), който тук е вървял между „Ненова страна“ и могилата „Петруша“ и продължавал към селищата Шумнене и Добревци. И досега този път носи името „Друма“.

На 4 км. под Видраре, на пътя за с.Калугерово, на десния бряг на реката личат останки от разрушена крепост – Градище. Същите личат и над местността Горно селище. Основи от църква са открити в местността Брестето. Там е намерена и престолна плоча за олтар. Вероятно малка църква е имало и в полите на връх Венеца. И досега местността се казва „Черковището“. Живот е имало и в местността „Имането“, намираща се южно от селото. Там са открити останки от глинени съдове и първобитни стрели. Голямо доказателство за живота в района е манастирът „Свети Николай чудотворец“. Построен на десния бряг на реката през 16 век той е будил народната съвест до 1801 година, когато кърджалиите идват тук и го разрушават. Петима от калугерите били удавени в близкия вир, който и досега се именува „Калугеровец“. Останалият жив калугер е намерил приют в Етрополския манастир „Света тройца“. Там той занесъл стари книги, включително и опис на манастирските имоти. Те са започвали от моста под селото и стигали до „Кесарската воденица“. Манастирът е възобновен 1898 година от местния родолюбец Марин Лалов във формата на параклис. Освен манастира, от 1834 г. тук има и църква „Света Параскева“, която в началото е изцяло иззидана само от камък. Иконостасът, арктиката, олтарът и сводът на храма издават една изящна архитектура. Буди любопитство и художествената живопис, която обхваща стените, прозорците и големия свод на църквата. За да стигне до наше време и в днешния си вид църквата е преправяна няколко пъти.

През декември 1869 г. воден от Васил Йонков от с.Гложене Тетевенско в селото идва Левски. Тук той се среща със своя приятел от младежките си години учителя от гр. Сопот Илия Костов Гюндузов.Тази среща подпомага тайната му мисия, но основаването на комитета в селото е станало на следващата година при втората обиколка. Вутьо поп Савов пише за станалата среща: „Една вечер в кафенето на Фильо поп Петров, дойде един търговец облечен хубаво с потури и фес и ни каза, че купува добитък. След което разбрахме, че това е бил дяконът Левски. Когато основахме комитета, аз бях там. Бяхме всичко 15-16 души. Дяконът постави пищова и камата на масата, а ние ги целунахме и се заклехме да пазим тайна.“ Тайното име под което да се прикрива комитета, дадено от Левски е било „Хасан Касан“. Комитета стигнал 40 члена и разполагал с 200 пушки. Списъкът с имената на членовете в комитета и другите комитетски книжа са унищожени след фаталната постъпка на Димитър Общи – обира на орханийската хазна в прохода Арабаконак, извършен на 22 септември 1872 г. По тази причина не всички имена са известни. Знае се за братята Иван и Вутьо Ветови, братята Фильо и Йосиф поп Петрови, Вутьо Пелов, свещеник Георги Даков Тутмаников, Илия Гюндузов и Васил Пупешков, които са осъдени на заточение в Диарбекир. Знае се и за Тоно Бенчев Баков (Пейкин) от махалата Смолевица,[1] който е бил баджанак на Йосиф поп Петров и на младини е бил ратай в стопанството на чорбаджи Патю поп Петров във Видраре. Тъй като е ликвидирал един турски кадия се е преселил в село Петревене преди Руско-турската война (1877/78), където създава рода на Тоновците. Предполага се, че членове на комитета са били и Вутьо поп Савов, Вутьо поп Иванов, Стойко Добрешков, Найден Вълков, Йото Ботев. Заточениците прекарват в Диарбекир повече от 3 години. Връщат се във Видраре по време на Освобождението и доживяват старини и оставят многобройна челяд. В боевета на Шипка се проявили местните опълченци: Васил Вутов, Димитър Василев, Васил Павлов, Димитър Вутов, Васил Симов, Коста Бочев, Стефан Добрев и Павел Йотов.

На 1 януари 1848 г. в село Видраре е открито класно училище с пръв учител баба Тола. Малко преди Освобождението в 1875 г. училището има 260 възпитаника, от които 220 момчета и 40 момичета. Това е най-многолюдното училище в този край.

Квитанция за платен данък от Ботю Дилов от махалата Краева Бачия, 1899

В периода 1891-1893 г. по стопански начин е построено новото училище, а през септември 1908 г. е открита и пълна прогимназия. За културното издигане на селото допринася и местното читалише „Развитие“. Основано е по инициатива на местната интелигенция на 9 март 1898 година.

Библиотеката е създадена 1898 година с библиотекар Пело Вутев.

При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Видраре са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[2]

През 1986 година в читалищната сграда възниква пожар и е унищожен 12 хиляди тома книжен фонд, възстановяването на който започва 1990 г. с дарителски акции.

Здравен участък в селото има от 1950 г. До 1963 г. в селото е имало родилно отделение.

От 1950 г. част от сградата на болницата е преотстъпена за „Дом за деца с тежки телесни недъзи“.Домът е с капацитет 120 деца. В дома работят местни кадри.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Към 1893 година в селото са живели 73 помаци.[3]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени във Видраре
  • Лило Стоев (1881 – 1904), български революционер от ВМОРО, четник на Атанас Бабата
  • Зафир Младенов (1850 – ?), български просветен деец
  • Тодор Иванов (? – 1900), български революционер, деец на ВМОРО
  • Андрей Цанов (1842 – 1933), български просветен деец, създател на Българското Евангелско Дружество, публицист, общественик
  • Павел Поппетров - Патю Чорбаджи (1825 – 1893), виден български чорбаджия, депутат в Учредителното Народно Събрание, в Първото Велико народно събрание и в Първото и Второто Обикновено народно събрание; един от създателите на град Ботевград (Орхание);
  • Йосиф Поппетров (1835 – 1907), български търговец и революционер, деец на ВРО и съратник на Васил Левски; председател и касиер на революционния комитет във Видраре; диарбекирски заточеник;
  • Филип Поппетров (1832 – 1892), български търговец и революционер, деец на ВРО и съратник на Васил Левски; диарбекирски заточеник;
  • Георги В. Банчев (1878-?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Девета велешка дружина II; [4]
  • Вельо Иванов (1894-?), македоно-одрински опълченец, Инженерно-техническа част; [5]
  • Никола Иванов (1862-?), бозаджия, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Девета велешка дружина II; [6]
  • Петко Томов, македоно-одрински опълченец, [7]
  • Найден Патев Поппетров (1888-1943), писател, общественик, историк, деец на Демократическата партия, народен представител и сподвижник на Тодор Александров;
  • Пенка Маринова р.1952 г., член на ВСС

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Хинчев, Георги. Корените светят (в три реки, единайсет села и един град), ИК „Орбел“, София, 2011
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.834.
  3. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 83.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 78
  5. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 277
  6. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 293
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 718

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • http://www.ddmuividrare.pravec.org/ - Дом за деца и младежи с умствена изостаналост (ДДМУИ) „св. Пантелеймон“, с. Видраре