Андрей Цанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Андрей Цанов
Роден
14 март 1842 г.
Починал
25 март 1933 г.

Националност Флаг на България България
Народен представител в:

Андрей Стоев Цанов (14 март 1842 г., с. Равнище, Тетевенско – 25 март 1933 г., София) е журналист, писател, проповедник, автор на множество книги.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Сътрудничи в цариградския в. „Време“ от 1866 г., по-късно в пловдивския в. „Марица“. Един от основателите на Българското Евангелско дружество и негов председател. Съосновател и на Българското брошурно дружество. Редактор на сп. „Домашен приятел“, на в. „Зорница“.

Автор е на книги, които са тясно свързани с проблемите на България: „България и източният въпрос“ – 1876 г., „Наука и вяра“ – 1894 г.; „Първият български княз“ – 1895 г.; „Неразрешени задачи – началото на ХХ век“ – 1901 г.; „Едновремешна, сегашна и бъдеща България“ – 1918 г.; „Причини за нещастието и днешният дълг на България“ – 1921 г.; През последните години от живота си той загубва зрението си и чрез диктуване е написал последните си две книги: „Целта и щастието на човешкия живот“ и „Образцова и щастлива България“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • „Заслугите на протестантите за българския народ“ Христо Куличев, издателство Мемра, 2008 г.