Филип Поппетров
| Филип Поппетров | |
| български революционер | |
_%D0%9F%D0%BE%D0%BF%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2.jpg) | |
| Роден |
1828 г.
|
|---|---|
| Починал | 1892 г.
|
| Семейство | |
| Братя/сестри | Павел Поппетров |
| Филип Поппетров в Общомедия | |
Филю (Филип) Поппетров Пелович е български търговец, деец на българското националноосвободително движение, член на Видрарския частен революционен комитет и Диарбекирски заточеник.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Филю (Филип) Попов или Поппетров е роден през 1828 г., в семейството на потомствения свещеник поп Петър Пелович от с. Видраре и Гена Радина от с. Батулци. Родът на баща му (Пеловци) е преселнически и според родови спомени пристига във Видраре от Егейска Македония през XVIII век. Занимава се с търговия и бояджийство, брат е на известния български чорбаджия Павел Поппетров - Патю Чорбаджи.
През 60-те години на XIX в. сръбското разузнаване оценява фамилията му като една от онези, които държат окръга в свои ръце. [1]. След Арабаконашкия обир получава 6-годишна присъда от Османския съд и е заточен в Диарберкир, заедно с брат си Йосиф Поппетров. В „Миналото“, Стоян Заимов погрешно обявява Филип Поппетров за починал в Диарбекир, по време на заточението той заболява от туберкулоза, но след Руско-турската война от 1877 – 1878 година и Санстефанския мирен договор е освободен и пристига в София с другите освободени заточеници през април 1878 г.
Умира през 1892 г.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Стоян Заимов, „Миналото“, С., 1884.
- Петър П. Ценов „Орхание и Орханийско. Исторически и географски проучвания“, С., 1926.
- Г. Попиванов, „Из миналото на Орханийска околия“, С., 1934.
- Патев, Найден. „Из миналото на Тетевенско и Ботевградско. Исторически опит.“, София, 1936 г.
- Кънчев, Поп Минчо „Видрица“, София, 1983 г.
- „Васил Левски и неговите сподвижници пред Турския съд“, София, 1987
- Мария Милтенова, „Обирът на орханийската хазна“, С., 2005.
- „Исторически корени и културно наследство на община Правец“, София, 2006 г.
- Маждракова-Чавдарова, „Голям извор – страници от историята на Тетевенския край“, С., 2011.
- Палангурски, Милко. „Участниците в Учредителното народно събрание в Търново, 10.II.–16.IV.1879 г.“, София, 2014 г.
- Александър Тацов, „Книги, статии и материали за София, Столична община и Етрополе“, С., 2015.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Палангурски, Милко. „Участниците в Учредителното народно събрание в Търново, 10.II.–16.IV.1879 г.“, София, 2014 г.
