Христо Симеонов
| Христо Симеонов | |
| български революционер | |
| Роден | |
|---|---|
Христо Симеонов е български революционер, радовишки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Христо Симеонов е роден в град Пловдив. Завършва гимназия в родния си град и влиза във ВМОРО. Действа като войвода в Струмишкия революционен окръг.
През лятото на 1905 година войводата Симеонов се присъединява към четата на Петър Самарджиев и действа с него в Струмишко и Тиквешко и на няколко пъти участва в сблъсъци с османски военни части. Участва в залавянето и обесването на тиквешкия каймакамин албанеца Ибрахим ага.[1]
След възстановяването на организацията от 1910 година Христо Симеонов е секретар на радовишкия войвода Стамен Темелков, а в края на годината самостоятелен войвода в Радовишко. Симеонов е сред доверените хора на Тодор Александров. Той устройва така наречените Магарешки атентати в Щип, Кочани и Куманово, които са поводът за избухването на Балканската война в 1912 година. Симеонов влиза в Македоно-одринското опълчение и действа с четата си в Радовишко[2] като част от четата на Тодор Александров.[3]
След Междусъюзническата война в 1914 година навлиза с чета в Радовишко и в началото на юли разрушава важния железопътен мост на река Водосир между Удово и Демиркапия - първата голяма акция на ВМОРО в окупираната Вардарска Македония.[4]
След Първата световна война Христо Симеонов отново се включва в дейността на възстановената ВМРО и през 1920 – 1922 година е войвода в Радовишко[5][6], като Иван Михайлов го нарича
| „ | енергичен, буден войвода...[7] | “ |
| Чета на Христо Симеонов от 1921 година | ||||
|---|---|---|---|---|
| Номер | Име | Селище | Околия | Забележка |
| 1. | Христо Симеонов | Пловдивска | войвода | |
| 2. | Лазар Кльонков | Щипска | подвойвода | |
| 3. | Илия Кацев | Поголево | Радовишка | |
| 4. | Методи Христов | Дедино | ||
| 5. | Христо Филев | Дедино | ||
| 6. | Коце Манев | Дедино | ||
| 7. | Андон Христов | Долна Вращица | ||
| 8. | Мите Янев | Гарван | ||
| 9. | Георги Софиянкин | Лубница | ||
| 10. | Стоян Спасев | Конче | ||
| 11. | Георги Спасев | Конче | ||
| 12. | Костадин Спасев | Конче | ||
| 13. | Марко Хаджикамчев | Конче | ||
| 14. | Спас | Смилянци | ||
| 15. | Ставруш | Подреш | Радовишка | |
| 16. | Тушо Попов | Иново | ||
| 17. | Димитър Воиславеца | Войслово | ||
| 18. | Димитър Николов | Скоруша | ||
| 19. | Ильо Пайтовчето | Загорци | ||
| 20. | Ильо Томов | Гарван | ||
| 21. | Паньо Васелков | Загорци | предал се през 1923 - 1924 и убит от Петър Пандов | |
| 22. | Петър Пандов | Лубница | ||
| 23. | Петър Христов | Лубница | ||
| 24. | Тушо | Дедино | ||
| 25. | Бекир | Чепели | ||
| 26. | Аки бей и друг албанец[8] | |||
След 1922 година Симеонов е в Софийския пункт на ВМРО, който набира доброволци и окомплектова заминаващите за Македония чети.[9]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Тодоров, Коста. Изповедта на една луда балканска глава, Изток-Запад, София, 2012, стр. 19 – 24.
- ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 21.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 614.
- ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 133 и 144.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 151.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 425.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 158, 228.
- ↑ Елдъров, Светлозар. Спомени на Петър Пандов за дейността му като четник на ВМРО през 20-те години на XX век // „Македонски преглед“ XXXIX (1). София, МНИ, 2016. с. 109.
- ↑ Биография на сайта на ВМРО-БНД[неработеща препратка]
