Баня (област Благоевград)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Баня (Област Благоевград))
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Баня.

Баня
Общи данни
Население 2 940 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 36.537 km²
Надм. височина 850 m
Пощ. код 2778
Тел. код 07445
МПС код Е
ЕКАТТЕ 2693
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Разлог
Красимир Герчев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Баня
Мария Юрганчева
(БСП и ПП НОВА ЗОРА)
Баня в Общомедия

Ба̀ня е село в Югозападна България. То се намира в община Разлог, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Баня се намира в планински район на 801 м н.в. в центъра на Разложката котловина между три планини – Пирин, Рила и Родопите. Отстои на 5 километра от Банско и Разлог, на 25 километра от Якоруда и на около 150 километра от София и Пловдив. Оттук минава жп линията Септември-Добринище, която е построена през 30-те години на 20 век.

История[редактиране | редактиране на кода]

През ХVІІІ век Баня е село в нахията Разлог. Към 1748 година то е тимар на Юсуф.[1]

През 1878 година избухва Кресненско-Разложкото въстание, в което най-дейно участие вземат и жителите на село Баня.

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Баня, село на И от Банско 1 час, от Мехомия 1 1/2 часа. Захваща центъра на всичките Разложки села; разположено е длъгнесто на равнище, близо до Глазня. Орната земя е песъчлива, та земледелието не вирее; чужбината тук и по целия Разлог е обикновено нещо. Преди 1879 година това село било едно от най-цъвтещите. През размирицата изгоряла цяла една махала, от която развалини и сега се съглеждат. Нова църква и училище с 60 ученика и 1 учител. Около 300 къщи, на половина помашки и български. От българете 5 къщи са протестанти.

В Баня извира гореща минерална вода, цял поток. При самия извор температурата е тъй висока, че не може да се трае. Затуй водата се разхладява със студена в отделни резервоари, наречени „бани“.[2]

През периода 1893 – 1912 година населението на селото взема участие в революционните борби на организация бореща се за автономия на Македония и Одринско – ВМРО.

При избухването на Балканската война в 1912 година 22 души от Баня са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]

Свободата на целия района донасят щиковете на българските войници от 27 Чепински полк, командван от генерал Ковачев през октомври 1912 г. Първият кмет на освободеното село е Ангел Даракчиев. Благодарение на него и до днес селото притежава широки улици, и европейска планировка.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Основната част от населението е християнско. Източно-православните българи имат изградени две църкви: „Свети Георги“ и „Успение на Пресвета Богородица“. Църквата „Свети Георги“ е трикорабна псевдобазилика с камбанария и построен по-късно притвор. Построена е благодарение на връзките в Неврокоп на Стойко Бояджиев, родоначалник на рода Венедикови от Баня. Надпис в селската черква гласи, че е построена в 1835 година от „чорбаджи Стойко Бояджиев, Иван Асянчин и християните в село Баня“.[4] Една малка част от християнското население изповядва протестантството, като за целта имат изградена евангелска църква. В селото живеят и помаци.

Appeal-from-people-of-Razlog-to-Sofia-governor-2mar1878-page1.jpg Appeal-from-people-of-Razlog-to-Sofia-governor-2mar1878-page2.jpg
Обръщение на българското население от Баня и други разложки села до управителя на Софийска губерния с молба за освобождение, 2 март 1878.

В 19 век Баня е смесено християнско и мюсюлманско село в Неврокопска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Баня (Bania) е посочено като село с 362 домакинства, 760 жители българи-християни и 270 жители помаци.[5]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Баня е смесено българо-християнско и българо-мохамеданско селище. В него живеят 960 българи-християни и 550 българи-мохамедани.[6]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В селото има турска баня, така нареченета Муртина баня, от XVII век и втора турска баня - така наречената Римска баня, известна още като Старата българска баня.[7]

Местността Трестеник се намира в покрайнините на селото. Известна още като вилната зона на селото, местността е приютила много частни вили. Природата е оставила красив отпечатък върху това кътче от гората. Има минерални извори и богата растителност. В Трестеник е разположен и частен язовир. Най-известна е „Ловджийската вила“, която е емблематична за хората, практикуващи лов в селото. Трестеник е популярно място за правене на пикници и неделни излети в гората.

В селото има Етнографско-исторически музей.[8]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година през първата неделя на месец юли се провежда традиционен събор „Празник на моето село“. На него се събират жители на селото, живеещи и работещи из различни краища на България. В празника взимат участие фолклорни състави от страната и чужбина.

Традиционно на първи януари се изпълнява обичаят сурвакане. Други традиционни събития са големите религиозни празници Коледа и Великден. На втория ден от Възкресение Христово в местността Крушата извън селото се провежда събор. Населението се придвижва до мястото с конски и магарешки каруци. На място се отслужва литургия от свещеник. Следобеда се провеждат надбягвания с коне, както и надтегляния.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Георги Гръчев
Иван Гръчев
Родени в Баня
Починали в Баня
Други

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Грозданова, Елена и Стефан Андреев. Бежанци на родна земя, в: Контрасти и конфликти „зад кадър“ в българското общество през XV-XVIII век, София 2003, с. 404.
  2. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 15.
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 828.
  4. Попов, Константин Петров. Местните имена в Разложко, БАН, 1979, стр. 23
  5. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.. II. София, Македонски научен институт, 1995, [1878]. с. 132 – 133.
  6. Кънчов, Васил. Разлогъ. // Македония. Етнография и статистика. II. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 193.
  7. Турска баня - село Баня. // Destination razlog. Посетен на 2017-05-26.
  8. ((bg))  Етнографско-исторически музей - Баня. // Опознай.bg. Посетен на 2017-07-31.
  9. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.88.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 17.
  11. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.469.
  12. Парцел 29. // София помни. Посетен на 2016-01-13.
     Портал „Македония“         Портал „Македония