Иван Асянчин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Асянчин
български духовник и просветен деец
Роден
Починал
25 ноември 1910 г. (76 г.)
Асянчинъ, Иван п. Панайотовъ. Приносъ за изучване на Разлога и по-частно на с. Баня (Разложко). Пловдивъ, Печатница „Пчела“, 1915.

Иван Поппанайотов Асянчин или Асиянчин е български духовник, просветен деец, революционер и дарител от Българското възраждане в Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Асянчин е роден на в 1834 година в разложкото село Баня в семейството на Панайот Илиев Асянчин, учител в Долно Драглища (1833) и Бачево (1835), и свещеник в Баня от 1835 година. Иван Асянчин остава сирак на 4 години. На 11 години заминава да работи в Беломорието, където учи на различни места. От 1849 година е учител в родното си село, а през 1855 - 1856 година - в Градево. В 1859 година получава свещенически сан и служи в Баня. От 1869 година преподава в новото класно училище. Пише във вестник „Македония“.

Асянчин взима участие и в революционните борби на нацията. Член е на основания в 1876 година от пратеника на Георги Бенковски Кузман Поптомов Шарланджията революционен комитет. След разкриването на комитета в навечерието на Априлското въстание Асянчин е затворен в Неврокоп. Освободен е след подкуп. След Кресненско-Разложкото въстание Асянчин се изселва със семейството си в Свободна България, като се заселва в Самоков, където продължава да се занимава с учебна и книжовна дейност.[1] Автор е на ценната като исторически източник книга „Принос към изучаване на Разлога и по-частно на с. Баня, Разложко. Бележки и спомени“, издадена посмъртно в 1915 година в Пловдив. Асянчин оставя и 2000 златни лева за издръжка на училището в Баня.[2]

Синът му Тодор Иванов Асянчин (1869 – ?) завършва педагогика и философия в Йена в 1892 г.[3]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 48.
  2. Енциклопедия Пирински край, том 1, Благоевград, 1995.
  3. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 52.
     Портал „Македония“         Портал „Македония