Долно Драглище

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Долно Драглища)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Долно Драглище
Общи данни
Население 707 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 13 586 km²
Надм. височина 872 m
Пощ. код 2798
Тел. код 074403
МПС код Е
ЕКАТТЕ 22602
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Разлог
Красимир Герчев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Долно Драглище
Лиляна Боянова
(ГЕРБ)
Долно Драглище в Общомедия

До̀лно Дра̀глище е село в Югозападна България. То се намира в община Разлог, област Благоевград. До 1966 година името на селото е Долно Драглища.[1]

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Долно Драглище е разположено на 10 километра източно от град Разлог в предпланините на Югозападна Рила, на левия бряг на река Драгалищица. Срещу селото в Драгалищица се влива планинската река Клиница или Нидобращица. В долния край на селото, на десния бряг на реката и от двете страни на пътя за Баня е Зърневата махала, която е обособена част на селото.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Appeal-from-people-of-Razlog-to-Sofia-governor-2mar1878-page1.jpg Appeal-from-people-of-Razlog-to-Sofia-governor-2mar1878-page2.jpg
Обръщение на българското население от Долно Драглище и други разложки села до управителя на Софийска губерния с молба за освобождение, 2 март 1878.

Селото е споменато за пръв път в османски документ от 1576 година като Драглища-и зир в Разложката нахия. Според академик Иван Дуриданов етимологията на името Драглища е от първоначалния патроним на -ишти от личното име Драгол, Драгул с елизия на наудареното о или у.[3] Границите на селото са Баждово (вероятно Баня или Бачево), Годлево, Горно село (Горно Драглище), Малка Белица (Краище), Голяма Белица и Недобърско. Вероятно селото е съществувало и преди XVI век, пръснато на отделни махали, тъй като около оброчищата около него – „Спасова църква“, „Свети Атанас“, „Света Троица“ и „Свети Илия“, са намирани останки от керамика и други предмети от бита.[4]

Църквата „Успение Богородично“ е от XVI век, а „Свети Димитър“ от 1835 година.[5]

В 1876 година във връзка с подготовка на въстание в България в Долно Драглища, село без турско население и администрация, е изграден революционен комитет, в който влизат поп Никола Трифонов Чолаков,[6] Георги Калоянов (Икимджията), Михаил Нишков, Лазар Нишков, Георги Николов Чолаков - делегат на Оборищенското събрание, Никола Стоянов Калоянов и Сава Иванов Калоянов (Икимджийски). Комитетът обаче е разкрит и съзаклятниците са арестувани.[7]

След Руско-турската война и Берлинския договор, целият Разлог остава в Османската империя и Долно Драглища се превръща в гранично селище. Долнодраглищани участват масово в Кресненско-Разложкото въстание, като тяхната чета в битката за освобождение на Баня е най-многобройна. След разгрома на въстанието, населението на селото бяга в Рила, а много от жителите му се установяват в Свободна България.[7]

Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г. в Долне Драглища (Dolné Draglischta) има 146 домакинства с 500 жители българи.[8]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Долно Драглища, 1/2 час към ЮИ от горното село. Същото състояние. Има само една църква. Преди време имало повече от 120 къщи, сега останали само 80.[9]
Бежанци от Горно и Долно Драглища след Горноджумайското въстание в 1902 година

В 1893 година в Долно Драглища е основан комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, като членовете му са Михаил Рабаджиев, Панарет Исаев Калоянов, Иван Чолаков, Георги Тошков и живите участници в Кресненско-Разложката буна. През селото минава нелегален канал от Княжеството за Серския революционен окръг и комитетът в селото се занимава с куриерска дейност, пренасяне на оръжие и боеприпаси и превеждане на отделни лица и цели чети през границата. В 1895 година османски част убиват в Рила революционера Павел Костов Калоянов и днес Малък връх се казва Павлев връх. По-късно загива и куриерът на революзионната организация Христо Стоянов Калоянов.[10]

Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото брои 620 души, всичките българи-християни.[11]

Долнодраглищени участват активно и в Илинденско-Преображенското въстание, избухнало в Серски окръг през септември 1903 година. Общо въстаниците от селото са 28 души – начело е Иван (Йончо) Георгиев Калоянов, а военното ръководство е в ръцете на учителя Никола Попсерафимов. След погрома на въстанието отново значителна част от населението на селото бяга в Свободна България и се заселва в Златица, Чепино и Лъджене. Скоро революционната организация е възстановена и пункта в Долно Драглища отново работи, като основните дейци са Георги Бански, Георги Пасков Чолаков, Добре Зарев Калоянов и Иван Георгиев Калоянов Топчията, ръководител на канала.[12]

При избухването на Балканската война в 1912 година 20 души от Драглище (Горно и Долно) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13]

В селото са запазени родовете Калоянови, Чолакови, Тончеви, Караджови, Панджерови, Елчини и Попниколови, а други стари родове като Кузеви, Линчовичини, Карови, Вискови и Чукалови са изчезнали.[14]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Долно Драглище
Деецът на ВМОРО Кръстьо Михайлов
  • Flag of Bulgaria.svg Анания Нишков (1850 - ?), български учител в Добърско през 1860 година[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Аврамов Чолаков (Дедо Даскало, около 1835 – 1903), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Докторов (1852 – 1924), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Исаков Тончев - Шестака (1914 - 1944), роден на 10 март 1914 г., получава основно образование и работи като горски, железопътен и сладкарски работник, член на РМС от 1942 г., мобилизиран в Неврокоп в началото на 1944 г. заедно с Димитър Даракчиев от Белица дезертират с оръжието си и през април се присъединяват към партизанския отряд „Никола Парапунов“, на 16 май 1944 г. групата на Георги Топалов, в която влиза и Георги Тончев, е открита от жандармерията в местността Равен и Тончев загива в сражението[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Караджов (1901 – 1942), български революционер, деец на ВМРО (обединена)
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Николов Чолаков (1853 – 1919), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Христов Чолаков, български военен деец, полковник, загинал през Първата световна война[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Чолаков (1865 – 1916), български военен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Кирил Боянов Иванов, български военен деец, майор, загинал през Балканската война[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Кръстьо Михайлов, български революционер, деец на ВМОРО от Горно или Долно Драглища, загинал преди 1918 г.[19]
  • Flag of Bulgaria.svg Лазар Нишков (1854 – 1938), български революционер и военен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Михаил Нишков, български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Алексов, македоно-одрински опълченец, 22-годишен, четата на Георги Занков, носител на орден „За храброст“ ІV степен[20]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Попиванов (1880 – 1918), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Сава Докторов (1849 – 1941), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Серафим Боянов (1865 – 1937), български фолклорист
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Калоянов (1869 – 1938), български офицер
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Атанасов (? – 1899), български свещеник в Сушица (1875-1878)[21]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Иванов, деец на ВМОРО, четник на Пейо Яворов
  • Flag of Bulgaria.svg Цветко Караджов (1920 – 1993), български офицер

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
  2. Калоянов, Делчо Георг. История на рода Калоянови от село Долно Драглище, Разложко. 2006. с. 6.
  3. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 186.
  4. Калоянов, Делчо Георг. История на рода Калоянови от село Долно Драглище, Разложко. 2006. с. 7.
  5. Общински план за развитие на община Разлог 2007 - 2013 г.. // Община Разлог. Посетен на 13 ноември 2014.
  6. Калоянов, Делчо Георг. История на рода Калоянови от село Долно Драглище, Разложко. 2006. с. 14.
  7. а б Калоянов, Делчо Георг. История на рода Калоянови от село Долно Драглище, Разложко. 2006. с. 15.
  8. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 134-135.
  9. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 16.
  10. Калоянов, Делчо Георг. История на рода Калоянови от село Долно Драглище, Разложко. 2006. с. 16.
  11. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 192.
  12. Калоянов, Делчо Георг. История на рода Калоянови от село Долно Драглище, Разложко. 2006. с. 17.
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 844.
  14. Калоянов, Делчо Георг. История на рода Калоянови от село Долно Драглище, Разложко. 2006. с. 8.
  15. Енциклопедия „Българска възрожденска интелигенция“. София, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 478.
  16. Тасев, Славчо. Безсмъртните 1922 - 1944. Биография на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Благоевградски окръг. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1971. с. 238.
  17. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 204, л. 76
  18. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 8, л. 9
  19. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 103.
  20. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 19.
  21. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.49.
     Портал „Македония“         Портал „Македония