Направо към съдържанието

Лазар Нишков

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лазар Нишков
Роден
Починал
Учил вНационален военен университет
Лазар Нишков в Общомедия

Лазар Костов (Константинов) Нишков е български революционер, учител и военен деец, полковник.[1]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]
Майор Нишков с част от дружината на 7-а рилска дивизия, ноември 1912 година пред околийското управление в Мехомия
Лазар Нишков и семейството му

Лазар Нишков е роден в 1854 или на 4 май 1856 година[2] в разложкото село Долно Драглища във виден род – чичо му е революционерът Михаил Нишков, а дядо му хаджи Никола Нишков е кмет на селото. Учи в Добърско при чичо си Анания. В 1874 – 1875 година учи в Пловдивската гимназия, а от 1875 година е учител в разложкото село Белица. На 26 октомври 1875 година се жени за Магда Николова Чолакова от родното си село. Участва в подготовката на въстание в 1876 година.[1] При разкриването на революционните комитети в Разлога, Нишков е арестуван и затворен в Неврокоп, откъдето успява да се освободи чрез откуп. В 1877 година е учител в Мехомия.[3]

Паметна плоча пред дома на Лазар Нишков и Константин Муравиев на улица „Хан Аспарух“ №53 в София

След Руско-турската война от 1878 година започва да учи в новосъздаденото Военното училище в Пловдив, Източна Румелия, преместено в София. Завършва с втория випуск в 1880 година.[4] Служи в Самоков, България. В 1885 година е командирован в Одеса на специализация. При избухването на Сръбско-българската война се завръща в България и оглавява пехотна дружина от Втори пехотен струмски полк. Награден е за орден „За храброст“.[3]

Участва активно в дейността на Македоно-одринската организация. Делегат е на Втория (1895),[5] Третия (1896)[6] и Осмия македоно-одрински конгрес от Самоковското македоно-одринско дружество.[7]

В Балканската война в 1912 година майор Нишков командва две опълченски дружини, които охраняват границата при Самоков. През Първата световна война командва дружина, охраняваща железопътната линия София – Червен бряг – Горна Оряховица. След войната е произведен в полковник и минава в запаса. Установява се в София. В края на живота си пиши спомени.[8] Автор е на книгата „Струмский полк във войната и преврата (1885 – 1886)“, издадена в 1898 година,[3] и на спомени за Априлското въстание, писани в 1930 година.[9][4] От 5 август 1920 г. е в Опълчението.

Умира на 20 октомври 1938 година.[1]

Обявен е за почетен гражданин на Разлог (2002).[10] Името му носи улица в града.

Военни звания

[редактиране | редактиране на кода]

Родословие

[редактиране | редактиране на кода]
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Геро от Ниш
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Лазар Геров
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Минка Тончова
 
Никола Нишков
(1802 – 1879)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Коста Нишков
(1830 – 1903)
 
Анания Нишков
(1850 – ?)
 
Кадифа
 
Михаил Нишков
(1843 – 1887)
 
Серафим Нишков
(1855 – ?)
 
Рада Нишкова
(1858 – ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Магда Чолакова
(? – 1915)
 
Лазар Нишков
(1854 – 1938)
 
 
 
 
 
Писа Нишков
(1876 – 1959)
 
 
 
 
 
Иван Нишков
(1880 – 1931)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мария Нишкова
(1878 – 1900)
учителка
 
Венера Нишкова
(1882 – 1906)
 
Тома Маноилов
(? – 1913)
 
Невена Нишкова
 
Райко Даскалов
(1886 – 1923)
 
Михаил Нишков
(1908 – 1977)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Константин Муравиев
(1893 – 1965)
 
Добринка Муравиева
(1904 – ?)
 
 
 
 
 
Светла Даскалова
(1921 – 2008)
 

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. 1 2 3 Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 52.
  2. ↑ Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 351.
  3. 1 2 3 Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 53.
  4. 1 2 Чолаков, Добри. Разложко село дава цяла фаланга офицери // armymedia.bg. 27 януари 2019. Посетен на 26 декември 2025.
  5. ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 54.
  6. ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 92.
  7. ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.
  8. ↑ Моето отдавнашно и скорошно минало. Спомени на запасния полковник Лазар Костов Нишков от село Долно Драглище. с. 9 – 84 В: Поборнически времена. Спомени за близкото минало на град Разлог. Съставител: Георги Тренчев. Благоевград, ИК „Ирин Пирин“, 2007, 230 с.
  9. ↑ https://plus-legacy.cobiss.net/cobiss/bg/bg/bib/1037058020#full // plus-legacy.cobiss.net.
  10. ↑ Даскалов, Славчо. Бележки из близкото минало на град Разлог. София, Сема РШ, 2005. ISBN 954-8021-65-Х. с. 327.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Лазар_Нишков&oldid=12792857“.