Серафим Боянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Серафим Боянов
български просветен деец
Роден
1865 г.
Починал
1937 г. (72 г.)
Научна дейност
Област Етнография

Серафим Иванов Боянов е български просветен деец и фолклорист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Боянов е роден в село Долно Драглище, тогава в Османската империя, днес в България. Брат е на Кирил Боянов. След Кресненско-Разложкото въстание семейството на Боянов емигрира в България и се заселва в Златица. Боянов учи в София в класическата гимназия, която завършва в 1886 година. Участва в Сръбско-българската война като доброволец. След завършването си става учител в Цариград, а от 1892 година се завръща в родния си Разлог и учителства в Банско. Още в Цариград Боянов съдейства пред османските власти за издаване на разрешение за построяване на ново училище в Мехомия, а в Банско развива широка обществена дейност, като урежда и издържа пансион за надарени ученици към училището. В 1896 година Боянов участва в създаването на мрежа от комитети на ВМОРО в Разлога.

Сборникът с български народни песни на Серафим Боянов

След Банско Боянов учителства в село Горна баня, а по-късно в Копривщица, София и Златица, където дълги години е директор на училището.

Боянов събира народни умотворения – песни и други фолклорни материали, които публикува в 1890 – 1892 година в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“, а в 1891 - в „Периодическо списание“ на Българското книжовно дружество. Издава „Сборник от български народни песни. Книга I. Юнашки песни за Кралевики Марка“, като песните са предимно на певеца-просяк Никола Тилев от село Добърско.[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 110.
     Портал „Македония“         Портал „Македония