Направо към съдържанието

Георги Караджов (комунист)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Караджов.

Георги Караджов
български комунист

Роден
Починал
12 юли 1942 г. (41 г.)

Учил вУниверситет за национално и световно стопанство

Георги (Гьонето) Иванов Караджов с псевдоним Рилски е български революционер, деец на Българската комунистическа партия и Вътрешната македонска революционна организация (обединена) и участник във Втората световна война на страната на Съветския съюз.

Роден е на 23 април 1901 година в Долно Драглища[1], Разложко. Когато е на една година, баща му е убит от турци. Начално образование завършва в Банско, след което учи в Пазарджишката гимназия, където попада под влияние на социалистически идеи и става член на марксическия кръжок „Максим Горки“. Арестуван е от полицията. Изключен е заради левите си убеждения, като се дипломира като частен ученик. В 1920 година той е един от основателите на партийната организация в родното си село, където е учител. При отбиване на трудовата си повинност се запознава с Иван Козарев. Става сътрудник на Околийския комитет на БКП. По време на Септемврийското въстание в 1923 година е ръководител на Долнодраглищката бойна група, участвала в боевете за Мехомия. В 1924 година се записва студент по икономическите науки в Свободния университет в София. Участва в студентските демонстрации и е арестуван в Дирекцията на полицията, след което е прехвърлен в Мехомия. Осъден е на смърт. В началото на 1925 година бяга и през Югославия заминава за Виена. Под името Стоян Петров охранява Георги Димитров и Васил Коларов. През юли 1926 година заминава за Москва, да са учи в Комунистическия институт по журналистика. По препоръка на 3адграничното бюрона БКП в Москва, Караджов е приет за член на ВКП(б). От 1929 година е член на редакцията на вестник „Македонско дело“ и през това време поддържа директни връзки с ръководството на Областния комитет на ВМРО (обединена) в България. През 1931 година е на щатна работа в Търговското представителство на СССР в Берлин и делегат на международния антифашистки конгрес на профсъюза на работниците по образованието. През 1932 г. се завръща в България. През пролетта на 1933 година под негово ръководство като секретар на ЦК е проведена национална конференция на организацията на ВМРО (Обединена) за България.[2] В началото на август 1933 година е изпратен в Париж като сътрудник на Задграничния Централен комитет на ВМРО (обединена). Участва в края на 1933 г. в Москва, заедно с Димитър Влахов и Георги Германов в разработката на Резолюцията на Коминтерна по Македонския въпрос.[3] След разформироването на ВМРО (обединена) през 1934 г. се установява за постоянно в СССР. През юли - август 1935 година участва в Седмия конгрес на Коминтерна в Москва. От 23 юли 1936 г. Караджов постъпва на работа в Музея на революцията в Москва в Коминтерновския отдел.[4]

Жени се за германска комунистка – Хилда Юссайт. От брака им се раждат двама сина – Иван и Александър. На 22 юни 1941 година влиза в Червената армия като доброволец. Помощник-началник щаб е на 1295-и стрелкови полк и политически комисар на полка. Ранен е край Вишний Волочок, но след оздравяването си отново отива на фронта. Убит е в битка с германски части край Киев, на брега на река Днепър на 12 юли 1942 година.[5]

На Георги Рилски е наречена улица в квартал „Бояна“ в София (Карта).

  • Караджов, Цветко. Георги Караджов-Рилски: Биографичен очерк. София, Издателство на БКП, 1967.
  1. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 205-206.
  2. Катарџиев, Иван. Васил Ивановски - живот и дело, предговор към: Ивановски, Васил. Зошто ние Македонците сме одделна нација, Избрани дела, Скопје, 1995, стр. 27.
  3. Spyros Sfetas, The Birth of ‘Macedonianism’ in the Interwar Period, The role of the Communist International in the hatching of the ‘Macedonian nation’.
  4. Музеи и паметници, Комитет за култура, 12–14, 1972, с. 62 - 63.
  5. Тасев, Славчо. Безсмъртните 1922 - 1944. Биография на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Благоевградски окръг. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1971. с. 200.