Иван Козарев (комунист)
Тази статия е за партизанина. За просветния деец вижте Иван Козарев (просветен деец).
| Иван Козарев | |
|---|---|
| деец на БКП | |
| Роден |
януари 1901 г.
|
| Починал | |
Иван Йорданов Козарев с псевдоним Балкан е деец на ВМРО (обединена) и БРП (к). Участник в комунистическото партизанско движение по време на Втората световна война. Смятан е за първия партизанин в България. Командир на чета от Партизанския отряд „Никола Парапунов“.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Иван Козарев е роден през януари 1901 г. в село Добринища. Завършва прогимназия в родното си село. Член на БКП. Участва в Септемврийското въстание от 1923 г. в Добринище, което за кратко е превзето от въстаниците, но след като на 25 септември 1923 г. селото е овладяно от чети на ВМРО, е арестуван.[1] След създаването на ВМРО (обединена) през 1925 г. става неин член. Заради тази си дейност многократно е арестуван. През 1935 г. вследствие на предателство, попада в затвора, където лежи до 1938 г. През февруари 1941 г. минава в нелегалност.
На 27 юни 1941 г. край построения от него рибарник в местността Струго над Добринище, при опит да бъде заловен от група полицаи, Козарев убива двама от тях и става нелегален. Това става четири дни след началото на войната Германия срещу Съветския съюз и два дни след поетия от БРП (к) курс на въоръжена борба.
На 26 юли 1941 г., заедно с Никола Парапунов създава в околностите на Разлог първата партизанска чета в България. Приема партизанско име Балкан. Командир на чета от Партизанския отряд „Никола Парапунов“.
Загива през нощта на 31 март срещу 1 април 1944 г. близо до Добринище от куршум на близкия му приятел и верен ятак Александър Пицин от Банско.[2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Калинков, Георги. Голямата народна радост. – в: Септемврийци за септември. Спомени за Септемврийското въстание от 1923 г. в окръзите: Софийски, Петрички (Благоевградски), Бургаски, Шуменски (Коларовградски), Варненски, Търновски, Плевенски, Хасковски и др., София, Издателство на БКП, 1963, с. 200-202.
- ↑ Николова В., Куманов М., Кратък исторически справочник. България, ДИ Народна просвета, София, 1983, стр. 270-271.
Портал „
