Иван Козарев (комунист)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Тази статия е за партизанина. За просветния деец вижте Иван Козарев (просветен деец).

Иван Козарев
деец на БКП, партизанин
Роден
Починал
1 април 1944 г. (43 г.)
Погребан Добринище, Република България

Иван Йорданов Козарев с псевдоним Балкан е деец на Вътрешната македонска революционна организация (обединена) и Българската работническа партия (комунисти). Участник в комунистическото партизанско движение по време на Втората световна война, като е смятан е за първия партизанин в България. Командир е на чета от Партизанския отряд „Никола Парапунов“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Гробът на Иван Козарев в Добринище

Иван Козарев е роден през януари 1901 година в село Добринища, тогава в Османската империя. Завършва прогимназия в родното си село. Става член на комунистическата партия и участва в Септемврийското въстание през 1923 година в Добринища, което за кратко е превзето от въстаниците. След като на 25 септември 1923 година селото е овладяно от чети на Вътрешната македонска революционна организация, Козарев е арестуван.[1] След създаването на ВМРО (обединена) през 1925 година, става неин член. Заради тази си дейност многократно е арестуван. През 1935 година вследствие на предателство, попада в затвора, където лежи до 1938 година.

През февруари 1941 година, поради опасност от арест, Козарев минава в нелегалност. На 27 юни 1941 година край построения от него рибарник в местността Струго над Добринища, при опит да бъде заловен от група полицаи, Козарев убива двама от тях и става нелегален. Това става четири дни след началото на войната на Германия срещу Съветския съюз и два дни след поетия от БРП (к) курс на въоръжена борба. На 26 юли 1941 година, заедно с Никола Парапунов създава в околностите на Разлог първата партизанска чета в България. Приема партизанско име Балкан, но въпреки това и другите факти, свидетелстващи за българското му самосъзнание, югославската и македонската историография го представя за „македонски националноосвободителен деец“.[2] Командир е на чета от Партизанския отряд „Никола Парапунов“. В продължение на близо три години Козарев и бойните му другари организират атаки срещу официалните власти и винаги успяват да се измъкнат невредими от престрелките. Загива през нощта на 31 март срещу 1 април 1944 година близо до Добринища, като е убит погрешка от своя ятак Александър Пицин от Банско, който не го разпознава в тъмното.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Калинков, Георги. Голямата народна радост. – в: Септемврийци за септември. Спомени за Септемврийското въстание от 1923 г. в окръзите: Софийски, Петрички (Благоевградски), Бургаски, Шуменски (Коларовградски), Варненски, Търновски, Плевенски, Хасковски и др., София, Издателство на БКП, 1963, с. 200-202.
  2. Иван Козарев
  3. Николова В., Куманов М., Кратък исторически справочник. България, ДИ Народна просвета, София, 1983, стр. 270-271.
     Портал „Македония“         Портал „Македония