Стефан Попстаматов
| Стефан Попстаматов | |
| български зограф | |
| Роден |
1830 г.
|
|---|---|
| Починал | 1886 г.
|
Стефан Попстаматов Пачаджиев е български свещеник, зограф и революционер от Българското възраждане.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Стефан Попстаматов е роден около 1830 година в разложкото село Баня в стар свещенически род. Баща му иконом Стамат Пачаджиев е активен участник в българската църковна борба. Учи при Димитър Молеров и Симеон Молеров[1] и работи заедно с тях по икони и позлата за Рилския манастир. Заедно със сина си Венко и други ученици изписват църквите в Баня, Мехомия и в други селища. Попстаматов става член на революционния комитет, основан в Разлога. След разкритието на комитета се разпопва и се мести със семейството си в София. Тук рисува в църквата „Свети Крал“, в църквите „Живоприемни източник“ в Подуене и „Света Троица“ Слатина.[2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 552.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 141.
