Направо към съдържанието

Смоймирово

Смоймирово
Смојмирово
— село —
41.7358° с. ш. 22.8444° и. д.
Смоймирово
Страна Северна Македония
РегионИзточен
ОбщинаБерово
Географска областМалешево
Надм. височина899 m
Население765 души (2002)
Пощенски код2330
Смоймирово в Общомедия

Смоймирово, понякога Стоймирово (на македонска литературна норма: Смојмирово), е село в Северна Македония, община Берово.

Селото е разположено в историческата област Малешево.

В края на XIX век Смоймирово е българско село в Малешевска каза на Османската империя.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Смоймирово е населявано от 560 жители българи християни.[1]

Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 14 сръбски патриаршистки къщи.[2] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Смоймирово има 760 българи екзархисти и функционира българско училище.[3]

Църквата „Успение Богородично“ е изписана в 1909 година от Михалко Голев, Димитър Сирлещов и Костадин Марунчев. Надписът в храма гласи: „Зографи от Разлогъ с. Банско Дим. и Мих. и Кост. 1909 май 30.“[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 6 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5] За съпротива против македонизма са осъдени местните жители Ангел Предарски и Йованче Старшията.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 765 жители.[7]

Националност Всичко
северномакедонци 764
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 0
Гаврил Стоилов Сейменски
Родени в Смоймирово
  • Аврам Иванов (? – 1923), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбски части на 20 септември 1923 година[8]
  • Александър Самарджиски (1938 – 2001), математик от Северна Македония
  • Бранко Дракалски (р. 1960), северномакедонски офицер, бригаден генерал
  • Гаврил Стоилов Сейменски (1884 – 1918), български революционер
  • Георги Каракутовски (р. 1947), северномакедонски офицер, генерал-лейтенант
  • Димитър Самарджиев Прокурора, български революционер[9][10]
  • Иван Петрев, български революционер от ВМОРО, четник на Ефрем Чучков[11]
  • Иван Стоев (? – 1907), български революционер, четник на ВМОРО, убит на 15 юли 1907 година в местността Кърлик край Габрово, заедно с Алекса Атанасов (? – 1907) Арабаджиев от Гевгели[12]
  • Никола Алексов Тагарски (? – 1923), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбски части на 20 септември 1923 година[8]
  • Памфил Миразчиски (1879 – след 1943), деец на ВМОРО и ВМРО
  • Симо Смоймировчето, български революционер от ВМОРО, четник при Герасим Огнянов през 1907 година[13]
  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 228.
  2. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 140-141. (на френски)
  4. Виртуална енциклопедия на българската иконография // Посетен на 8 януари 2014 г.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 881.
  6. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 481.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007 
  8. а б Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 707.
  9. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 714.
  10. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 937.
  11. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44
  12. Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 131.
  13. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 87.