Смоймирово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Смоймирово
Смојмирово
— село —
Викиекспедиција Малешевија (216).jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.7358° с. ш. 22.8444° и. д.
Смоймирово
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Източен
Община Берово
Географска област Малешево
Надм. височина 899 m
Население 765 души (2002)
Пощенски код 2330
Смоймирово в Общомедия

Смоймирово, понякога Стоймирово (на македонска литературна норма: Смојмирово), е село в Северна Македония, община Берово.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в историческата област Малешево.

История[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Смоймирово е българско село в Малешевска каза на Османската империя.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Смоймирово е населявано от 560 жители българи християни.[1]

Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 14 сръбски патриаршистки къщи.[2] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Смоймирово има 760 българи екзархисти и функционира българско училище.[3]

Църквата „Успение Богородично“ е изписана в 1909 година от Михалко Голев, Димитър Сирлещов и Костадин Марунчев. Надписът в храма гласи: „Зографи от Разлогъ с. Банско Дим. и Мих. и Кост. 1909 май 30.“[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 6 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]За съпротива против македонизма са осъдени местните жители Ангел Предарски и Йованче Старшията.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 765 жители.[7]

Националност Всичко
македонци 764
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Гаврил Стоилов Сейменски
Родени в Смоймирово
  • Flag of Bulgaria.svg Аврам Иванов (? – 1923), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбски части на 20 септември 1923 година[8]
  • Flag of Macedonia.svg Александър Самарджиски (1938 – 2001), математик от Северна Македония
  • Flag of Macedonia.svg Бранко Дракалски (р. 1960), офицер, бригаден генерал от Северна Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Гаврил Стоилов Сейменски (1884 – 1918), български революционер
  • Flag of Macedonia.svg Георги Каракутовски (р. 1947), офицер, генерал-лейтенант от Северна Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Самарджиев (Прокурора), български революционер[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Петрев, български революционер от ВМОРО, четник на Ефрем Чучков[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Стоев (? – 1907), български революционер, четник на ВМОРО, убит на 15 юли 1907 година в местността Кърлик край Габрово, заедно с Алекса Атанасов (? – 1907) Арабаджиев от Гевгели[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Алексов Тагарски (? – 1923), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбски части на 20 септември 1923 година[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Памфил Миразчиски (1879 - след 1943), деец на ВМОРО и ВМРО
  • Flag of Bulgaria.svg Симо Смоймировчето, български революционер от ВМОРО, четник при Герасим Огнянов през 1907 година[12]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 228.
  2. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 140-141. (на френски)
  4. Виртуална енциклопедия на българската иконография. // Посетен на 8 януари 2014 г.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 881.
  6. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 481.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-05 
  8. а б Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 707.
  9. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 714.
  10. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44
  11. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 131, ISBN 954-9514-56-0
  12. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 87.
     Портал „Македония“         Портал „Македония