Трайко Благоев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Трайко Благоев
български общественик

Роден
Починал
18 март 1937 г. (60 г.)
Научна дейност
Област География

Трайко А. Благоев с псевдоним Илия Василев[1] е български общественик, просветен деец, фотограф и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Върховния македоно-одрински комитет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Учители и ученици от педагогическото училище - първи випуск, 1908 г. Димитър Софкаров - омилетика, неизвестен учител от Щип, Павел Ковачев, Атанасов, Трайко Благоев - директор на училището, архимандрит Протасий, Ефремов, Александър Иванов и други

Трайко Благоев е роден в беровското село Владимирово, тогава в Османската империя. Получава основно образование в родното си село и после постъпва в педагогическата гимназия в Кюстендил. Не успява да я завърши, но успешно се дипломира в Скопското българско педагогическо училище през 1897 година. След това става учител във Владимирово и се включва в революционната дейност на ВМОРО, чийто член е от 1895 година. През 1898 - 1899 година е помощник-председател на окръжния революционен комитет в Струмица, а през 1899 – 1900 година е ръководител на Малешевския революционен район.

Преследван от властите се установява в София. Осъден е задочно на 101 години затвор. В Софийския университет университет следва педагогика, но активно се занимава с география. Там става член на македонско студентско дружество. След завършването си в 1904 година учителства в Пазарджик, става помощник инспектор в Пловдив, и работи като учител в 18-а гимназия в София до пенсионирането си. По негова инициатива се отваря лятно училище в Борисовата градина. От 1901 до 1905 година е помощник редактор на органа на Върховния комитет вестник „Реформи“. През 20-те години е директор на ХII прогимназия в София.[2]

Трайко Благоев създава карта на България и Балкански полуостров, а с Косьо Рачев и Христо Шалдев издава библиотека „Географско четиво“. През Балканските войни и Първата световна война като фотограф обикаля и събира информация за исторически обекти. Автор е на учебници по география за прогимназиално ниво и провежда изследвания за Кресненско-Разложкото въстание.[3][4]

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 46.
  2. Рачев, К. Беломорска Тракия, Географско четиво, София 1924, задна външна корица.
  3. Илюстрация Илинден, бр.83, март 1937 г., стр.11-12.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 19.
  5. а б Български книги 1878-1944. Библиографски указател, т. I, София 1978, с. 187.
     Портал „Македония“         Портал „Македония