Трайко Благоев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Трайко Благоев
български общественик

Роден
Починал
18 март 1937 г. (60 г.)
Научна дейност
ОбластГеография
Трайко Благоев в Общомедия

Трайко А. Благоев с псевдоним Илия Василев[1] е български общественик, просветен деец, фотограф и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Върховния македоно-одрински комитет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Учители и ученици от педагогическото училище - първи випуск, 1908 г. Димитър Софкаров от Велес - омилетика, неизвестен учител от Щип, Павел Ковачев, Атанасов, Трайко Благоев - директор на училището, архимандрит Протасий, Ефремов, Александър Иванов и други

Трайко Благоев е роден в беровското село Владимирово, тогава в Османската империя. Получава основно образование в родното си село и после постъпва в педагогическата гимназия в Кюстендил. Не успява да я завърши, но успешно се дипломира в Скопското българско педагогическо училище през 1897 година. След това става учител във Владимирово, където работи една година, и се включва в революционната дейност на ВМОРО[2], чийто член е от 1895 година. През 1898 – 1899 година е помощник-председател на окръжния революционен комитет в Струмица, а през 1899 – 1900 година е ръководител на Малешевския революционен район.

Преследван от властите се установява в София. Осъден е задочно на 101 години затвор. В Софийския университет следва педагогика, но активно се занимава с география. Там става член на македонско студентско дружество. След завършването си в 1904 година учителства дълги години в Пазарджик, става помощник-инспектор в Пловдив, и работи като учител и директор в 18-а гимназия в София до пенсионирането си. По негова инициатива се отваря лятно училище в Борисовата градина. От 1901 до 1905 година е помощник-редактор на органа на Върховния комитет вестник „Реформи“. През 1919 година участва в издаването на албума „Македония в образи“. През 20-те години е директор на ХII прогимназия в София.[2][3]

Трайко Благоев създава карта на България и Балкански полуостров, а с Косьо Рачев и Христо Шалдев издава библиотека „Географско четиво“. През Балканските войни и Първата световна война като фотограф обикаля и събира информация за исторически обекти. Автор е на учебници по география за прогимназиално ниво и провежда изследвания за Кресненско-Разложкото въстание.[2][4]

Умира на 18 март 1937 година в София.[5]

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 46.
  2. а б в Т., Л. Трайко А. Благоевъ. // Илюстрация Илиндень 3 (83). Илинденска организация, мартъ 1937. с. 11 - 12.
  3. Рачев, К. Беломорска Тракия, Географско четиво, София 1924, задна външна корица.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 19.
  5. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 51.
  6. а б Български книги 1878-1944. Библиографски указател, т. I, София 1978, с. 187.