Трайко Благоев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Трайко Благоев
български географ
Роден
Починал
18 март 1937 г. (60 г.)

Учил вГимназия „Неофит Рилски“, Кюстендил
Скопско българско педагогическо училище
Софийски университет
Трайко Благоев в Общомедия

Трайко А. Благоев с псевдоним Илия Василев[1] е български общественик, просветен деец, фотограф и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) и на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Учители и ученици от педагогическото училище - първи випуск, 1908 г. Димитър Софкаров от Велес - омилетика, неизвестен учител от Щип, Павел Ковачев, Атанасов, Трайко Благоев - директор на училището, архимандрит Протасий, Ефремов, Александър Иванов и други

Трайко Благоев е роден в беровското село Владимирово, тогава в Османската империя. Получава основно образование в родното си село и после постъпва в Кюстендилското педагогическо училище.[2] Не успява да го завърши, но успешно се дипломира в Скопското българско педагогическо училище през 1897 година. След това става учител във Владимирово, където работи една година, и се включва в революционната дейност на ВМОРО,[3] чийто член е от 1895 година. През 1898 – 1899 година е помощник-председател на окръжния революционен комитет в Струмица, а през 1899 – 1900 година е ръководител на Малешевския революционен район.

Преследван от властите, се установява в София. Осъден е задочно на 101 години затвор. В Софийския университет следва педагогика, но активно се занимава с география. Там става член на македонско студентско дружество. След завършването си в 1904 година учителства дълги години в Пазарджик, става помощник-инспектор в Пловдив, и работи като учител и директор в 18-а гимназия в София до пенсионирането си. По негова инициатива се отваря лятно училище в Борисовата градина. От 1901 до 1905 година е помощник-редактор на органа на Върховния комитет вестник „Реформи“. През 1919 година участва в издаването на албума „Македония в образи“. През 20-те години е директор на ХVIII прогимназия в София.[3][4]

Трайко Благоев създава карта на България и Балкански полуостров, а с Косьо Рачев и Христо Шалдев издава библиотека „Географско четиво“. През Балканските войни и Първата световна война като фотограф обикаля и събира информация за исторически обекти. Автор е на учебници по география за прогимназиално ниво и провежда изследвания за Кресненско-Разложкото въстание.[3][5]

Умира на 18 март 1937 година в София.[6]

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 46.
  2. Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 53.
  3. а б в Т., Л. Трайко А. Благоевъ // Илюстрация Илиндень 3 (83). Илинденска организация, мартъ 1937. с. 11 - 12.
  4. Рачев, К. Беломорска Тракия, Географско четиво, София 1924, задна външна корица.
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 19.
  6. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 51.
  7. а б Български книги 1878-1944. Библиографски указател, т. I, София 1978, с. 187.