Трайко Благоев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Трайко Благоев
български общественик

Роден
Починал
Научна дейност
Област География

Трайко А. Благоев с псевдоним Илия Василев[1] е български общественик, просветен деец, фотограф и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Върховния македоно-одрински комитет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Учители и ученици от педагогическото училище - първи випуск, 1908 г. Димитър Софкаров - омилетика, неизвестен учител от Щип, Павел Ковачев, Атанасов, Трайко Благоев - директор на училището, архимандрит Протасий, Ефремов, Александър Иванов и други

Трайко Благоев е роден в беровското село Владимирово, тогава в Османската империя. Получава основно образование в родното си село и после постъпва в педагогическата гимназия в Кюстендил. Не успява да я завърши, но успешно се дипломира в Скопското българско педагогическо училище през 1897 година. След това става учител във Владимирово и се включва в революционната дейност на ВМОРО, чийто член е от 1895 година. През 1898 - 1899 година е помощник-председател на окръжния революционен комитет в Струмица, а през 1899 – 1900 година е ръководител на Малешевския революционен район.

Преследван от властите се установява в София. Осъден е задочно на 101 години затвор. В Софийския университет университет следва педагогика, но активно се занимава с география. Там става член на македонско студентско дружество. След завършването си в 1904 година учителства в Пазарджик, става помощник инспектор в Пловдив, и работи като учител в 18-а гимназия в София до пенсионирането си. По негова инициатива се отваря лятно училище в Борисовата градина. От 1901 до 1905 година е помощник редактор на органа на Върховния комитет вестник „Реформи“. През 20-те години е директор на ХII прогимназия в София.[2]

Трайко Благоев създава карта на България и Балкански полуостров, а с Косьо Рачев и Христо Шалдев издава библиотека „Географско четиво“. През Балканските войни и Първата световна война като фотограф обикаля и събира информация за исторически обекти. Автор е на учебници по география за прогимназиално ниво и провежда изследвания за Кресненско-Разложкото въстание.[3][4]

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 46.
  2. Рачев, К. Беломорска Тракия, Географско четиво, София 1924, задна външна корица.
  3. Илюстрация Илинден, бр.83, март 1937 г., стр.11-12.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 19.
  5. а б Български книги 1878-1944. Библиографски указател, т. I, София 1978, с. 187.
     Портал „Македония“         Портал „Македония