Иван Икономов (инженер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван Икономов
български инженер
Роден
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Учил вГентски университет
НаградиЗа гражданска заслуга

Иван (Вано) Тенов Икономов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), инженер.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Икономов на стари години
Зрелостно свидетелство от Солунската българска мъжка гимназия

Роден е на 3 март 1881 година в българския южномакедонски град Кукуш, който тогава е в Османската империя, днес Килкис, Гърция, в семейството на Тено Икономов и Магда Янова-Икономова. Сред седемте му братя и сестри са революционерите Гоце Икономов, участник в създаването през 1895 година на Кукушкия революционен комитет, и Димитър (Мицо) Икономов.[1][2]

Завършва кукушкото класно училище в 1893 година и постъпва в Солунската българска мъжка гимназия. Завършва я в 1900 година с петнадесетия випуск.[3][4]

Става учител в родния си град Кукуш и се включва в дейността на ВМОРО. През учебната 1902/1903 година е задържан заедно с Димитър Гълъбов и Гоце Вангелов.[5] Участва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание и е четник в сборната чета на Кръстьо Асенов.[6] Димитър Влахов го споменава в мемоарите си като активен македонски революционер.[7]

Заминава да следва инженерство в Гентския университет, Белгия.[8] През 1912 – 1913 г. взима участие в Балканската война. По време на Междусъюзническата война е опожарен родният му град Кукуш и близките му се преселват в България. Иван Икономов се връща в Белгия и се дипломира като инженер (1914), след което участва в Първата световна война такъв; приравнен капитан, началник на 5-и пътен участък от 7-а пехотна дивизия. За заслуги във войната е награден с орден „За гражданска заслуга“, V степен.[9] Пленен е и освободен през 1919 г. До края на живота си работи в България като инженер.[1][10]

Участва като делегат от Татарпазарджишкото македонско братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[11]

Женен е за Люба Бичева (1893 – 1978) също от Кукуш, възпитаничка на Солунската българска девическа гимназия, випуск XIX (1910), учителка.[1]

Иван Икономов умира на 10 февруари 1938 година в София.[1]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
Тено Икономов
 
Магда Янова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Гоце Икономов
(1876 – ?)
 
Димитър Икономов
(1878 – 1957)
 
Иван Икономов
(1881 – 1938)
 
Люба Бичева
(1893 – 1978)
 
 
 
 

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Иван (Вано) Икономов // geni.com.
  2. Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 183.
  3. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930.
  4. Зрелостно свидетелство от Българската мъжка гимназия в Солун // 17 юни 1901.
  5. Списък на затворените, загинали, интернирани и осъдени градски и селски учители из вилаетите уч. 1902/1903 г. ЦДА, фонд 246К, оп. 1, а.е. 228, л. 71 - 72.
  6. Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 207.
  7. Влахов, Димитар. Мемоари. Заедница за издавачка дејност при НИП Нова Македонија, 1970. с. 15.
  8. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 52.
  9. ДВИА, ф. 40, оп. 2, а.е. 789, л. 396; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 6-7
  10. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 69.
  11. НБКМ-БИА C VIII 38