Димитър Икономов (Кукуш)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за кукушкия деец на ВМОРО. За дойранския вижте Мицо Тенчев. За други хора на име Димитър Икономов вижте Димитър Икономов.

Димитър Икономов
Роден
1878 г.
Починал
неизв.

Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Димитър Икономов в Общомедия

Димитър (Мицо) Тенов (Тенчов) Икономов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, зъболекар.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Икономов е роден в град Кукуш, който тогава е в Османската империя, днес Килкис, Гърция, през 1878 година. Родителите му Тено Икономов и Магда Янова имат осем деца.[1] Негов по-голям брат е Гоце Икономов, участник в създаването през 1895 година на кукушкия революционен комитет, а по-малък брат е Иван (Вано) Икономов, също революционер.[2][3]

През 1898 година завършва с тринадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия[4] и става учител. Преподава в родния си Кукуш (1898–1899) и в щипската махала Ново село (1899–1900), като едновременно е и член на околийските комитети на ВМОРО. През 1901 година властите го арестуват, осъждат на 6 години и заточение.[5]

Амнистиран е в началото на 1903 година, но скоро получава нова 15-годишна присъда и е затворен в Куршумли хан в Скопие. В 1906 година е отново амнистиран и емигрира в Женева, Швейцария, където завършва стоматология.[6]

През 1917–1918 година е военен зъболекар, подпоручик в 11-и пехотен полк.[1] По-късно работи като зъболекар в Скопие, а след това емигрира в Ню Йорк, САЩ.[6][7]

Женен за Цвета Икономова, имат две деца – Ацо и Любка.[1]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
Тено Икономов
 
Магда Янова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Гоце Икономов
(1876 – ?)
 
Димитър Икономов
(1878 – 1957)
 
Иван Икономов
(1881 – 1938)
 
Люба Бичева
(1893 – 1978)
 
 
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Димитър (Мицо) Икономов // geni.com.
  2. Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 183, 207.
  3. Влахов, Димитар. Мемоари. Заедница за издавачка дејност при НИП Нова Македонија, 1970. с. 15.
  4. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 95.
  5. Гоце Делчев: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1978. с. 355.
  6. а б Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 64.
  7. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 185.