Тома Измирлиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тома Измирлиев
български писател
Toma Izmirliev.jpg
Роден
Починал
22 ноември 1935 г. (40 г.)

Тома Димитров Измирлиев (псевдоними: Фома Фомич, Гарабед Бедни и други) е български писател хуморист, журналист, сатирик.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 9 септември 1895 година в южномакедонския град Кукуш, Македония. Той е по-голям брат на големия български поет Христо Смирненски.[1]

Основно училище завършва в родния си град, след което учи в Солунската гимназия и завършва шести клас в Битолската българска класическа гимназия. След Междусъюзническата война през 1913 година заедно с много други македонски бежанци семейството се премества в София. Постъпва във Военното училище в 1913 година. На следната 1914 година печели стипендия и заминава за Цариград, където звършва гимназиалното си образование и записва да учи медицина. Избухналата Първа световна война прекъсва следването му и той се завръща в България. Участва във войната на Македонския фронт.[1]

След войната работи като чиновник в София. Оказва значително влияние при формиране възгледите на брат си Христо Смирненски. През 1921 година става член на Българската комунистическа партия и влиза във Военно-техническата комисия на Централния комитет на партията.[2] През 1922 заедно с брат си Христо основават списанието „Маскарад“, а през 1924 – хумористичното списание Звънар. Печата хумористични произведения във вестник „К'во да е“. Сътрудничи на „Българан“, „Щурец“, „Червен смях“. По време на априлските събития през 1925 година, заради участието си в комунистическото партийно разузнаване и списването на „Звънар“, е преследван от властите и се заселва в Хасково, където живеят родителите на жена му. Тук работи като чиновник в окръжната сметна палата, едновременно с това създава и редактира вестник „Утринна поща“. В Хасково излизат и двете негови отпечатани приживе книги – „Премеждия“ (1930, разкази и фейлетони) и стихосбирката „Смях и злъч“ (1931).[1]

Почива на 22 ноември 1935 година в София. Баща е на преводача Веселин Измирлиев.[1]

След смъртта му са издадени „Избрани произведения“ (1955) и „Краен елемент“ (1975).[1]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Митре Костов Измирлията
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Измирлиев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андон Измирлиев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Елисавета Попанастасова
(1871 - ?)
 
Димитър Измирлиев
(1866 - 1943)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Измирлиев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Аспарух Измирлиев
(1881 - ?)
 
Райна Измирлиева
(1884 - 1849)
 
Тома Измирлиев
(1895 - 1935)
 
Христо Смирненски
(1898 - 1923)
 
Надежда Измирлиева
(1901 - 1993)
 
Тодор Димитров
(1896 - 1925)
 
Мария Измирлиева
 
Андон Измирлиев
(1904 - 1964)
 
Екатерина Паница
(1884 - 1967)
 
Тодор Паница
(1879 - 1925)
 
Невена Измирлиева
(ок. 1885 - ок. 1942)
 
Георги Тодоров
 
Магдалена Измирлиева
 
Борис Бумбаров
(1896 - 1959)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Веселин Измирлиев
(р. 1929)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Тома Измирлиев. // Литературен свят. Посетен на 21 септември 2018.
  2. Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 594.
     Портал „Македония“         Портал „Македония