Тома Измирлиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тома Измирлиев
български писател
Toma Izmirliev.jpg
Роден
Починал
22 ноември 1935 г. (40 г.)

Тома Димитров Измирлиев (псевдоними: Фома Фомич, Гарабед Бедни и други) е български писател хуморист, журналист, сатирик. Той е по-голям брат на големия български поет Христо Смирненски. Член на Българската комунистическа партия от 1921 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Кукуш, Македония. Основно училище завършва в родния си град и започва да учи в гимназия в Битоля. След Междусъюзническата война през 1913 г. заедно с много други македонски бежанци семейството се премества в София. Постъпва във Военното училище, малко по-късно печели стипендия и заминава за Цариград, където звършва гимназиалното си образование и записва да учи медицина. Избухналата война прекъсва следването му, той е мобилизиран и заминава на фронта. След войната работи като чиновник в София. Оказва значително влияние при формиране възгледите на брат си Христо Смирненски. През 1921 година става член на БКП и влиза във Военно-техническата комисия на ЦК на БКП.[1] По време на априлските събития през 1925 г. е преследван от властите и това го принуждава да се засели в Хасково, където живеят родителите на жена му. Тук работи в окръжната сметна палата, едновременно с това създава и редактира вестник „Утринна поща“. В Хасково излизат и двете негови отпечатани приживе книги. Баща е на преводача Веселин Измирлиев. Почива през 1935 г. Погребан е в София.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

  • „Премеждия“, сборник с разкази и фейлетони, Хасково, 1930 г.
  • „Смях и злъч“, стихосбирка, Хасково, 1931 г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македонска енциклопедија, МАНУ, Скопие, 2009, стр. 594
     Портал „Македония“         Портал „Македония