Тома Измирлиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тома Измирлиев
български писател
Toma Izmirliev.jpg
Роден
Починал

Националност българин
Образование Солунска българска мъжка гимназия
Битолска българска класическа гимназия
Псевдоним Фома Фомич
Гарабед Бедни
Семейство
Баща Димитър Христов Измирлиев
Майка Елисавета Попанастасова
Деца Веселин Измирлиев

Тома Димитров Измирлиев (псевдоними: Фома Фомич, Гарабед Бедни и други) е български писател хуморист, журналист, сатирик.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 9 септември 1895 година в южномакедонския град Кукуш, Македония. Той е по-голям брат на големия български поет Христо Смирненски.[1]

Основно училище завършва в родния си град, след което учи в Солунската гимназия и завършва шести клас в Битолската българска класическа гимназия. След Междусъюзническата война през 1913 година заедно с много други македонски бежанци семейството се премества в София. Постъпва във Военното училище в 1913 година. На следната 1914 година печели стипендия и заминава за Цариград, където звършва гимназиалното си образование и записва да учи медицина. Избухналата Първа световна война прекъсва следването му и той се завръща в България. Участва във войната на Македонския фронт.[1]За отличия и заслуги през втория период на войната е награден е с орден „За заслуга“.[2]

След войната работи като чиновник в София. Оказва значително влияние при формиране възгледите на брат си Христо Смирненски. През 1921 година става член на Българската комунистическа партия и влиза във Военно-техническата комисия на Централния комитет на партията.[3] През 1922 заедно с брат си Христо основават списанието „Маскарад“, а през 1924 – хумористичното списание Звънар. Печата хумористични произведения във вестник „К'во да е“. Сътрудничи на „Българан“, „Щурец“, „Червен смях“. По време на априлските събития през 1925 година, заради участието си в комунистическото партийно разузнаване и списването на „Звънар“, е преследван от властите и се заселва в Хасково, където живеят родителите на жена му. Тук работи като чиновник в окръжната сметна палата, едновременно с това създава и редактира вестник „Утринна поща“. В Хасково излизат и двете негови отпечатани приживе книги – „Премеждия“ (1930, разкази и фейлетони) и стихосбирката „Смях и злъч“ (1931).[1]

Почива на 22 ноември 1935 година в София. Баща е на преводача Веселин Измирлиев.[1]

След смъртта му са издадени „Избрани произведения“ (1955) и „Краен елемент“ (1975).[1]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Митре Костов Измирлията
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Измирлиев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андон Измирлиев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Елисавета Попанастасова
(1871 - ?)
 
Димитър Измирлиев
(1866 - 1943)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Измирлиев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Аспарух Измирлиев
(1881 - ?)
 
Райна Измирлиева
(1884 - 1849)
 
Тома Измирлиев
(1895 - 1935)
 
Христо Смирненски
(1898 - 1923)
 
Надежда Измирлиева
(1901 - 1993)
 
Тодор Димитров
(1896 - 1925)
 
Мария Измирлиева
 
Андон Измирлиев
(1904 - 1964)
 
Екатерина Паница
(1884 - 1967)
 
Тодор Паница
(1879 - 1925)
 
Невена Измирлиева
(ок. 1885 - ок. 1942)
 
Георги Тодоров
 
Магдалена Измирлиева
 
Борис Бумбаров
(1896 - 1959)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Веселин Измирлиев
(р. 1929)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Тома Измирлиев. // Литературен свят. Посетен на 21 септември 2018.
  2. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 137-138
  3. Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 594.
     Портал „Македония“         Портал „Македония