Тома Измирлиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тома Измирлиев
български писател
Toma Izmirliev.jpg
Роден
Починал
22 ноември 1935 г. (40 г.)

Тома Димитров Измирлиев (псевдоними: Фома Фомич, Гарабед Бедни и други) е български писател хуморист, журналист, сатирик.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 9 септември 1895 година в южномакедонския град Кукуш, Македония. Той е по-голям брат на големия български поет Христо Смирненски.[1]

Основно училище завършва в родния си град и започва да учи в гимназия в Солун и Битоля. След Междусъюзническата война през 1913 година заедно с много други македонски бежанци семейството се премества в София. Постъпва във Военното училище в 1913 година. На следната 1914 година печели стипендия и заминава за Цариград, където звършва гимназиалното си образование и записва да учи медицина. Избухналата Първа световна война прекъсва следването му и той се завръща в България. Участва във войната на Македонския фронт.[1]

След войната работи като чиновник в София. Оказва значително влияние при формиране възгледите на брат си Христо Смирненски. През 1921 година става член на Българската комунистическа партия и влиза във Военно-техническата комисия на Централния комитет на партията.[2] През 1922 заедно с брат си Христо основават списанието „Маскарад“, а през 1924 – хумористичното списание Звънар. Печата хумористични произведения във вестник „К'во да е“. Сътрудничи на „Българан“, „Щурец“, „Червен смях“. По време на априлските събития през 1925 година, заради участието си в комунистическото партийно разузнаване и списването на „Звънар“, е преследван от властите и се заселва в Хасково, където живеят родителите на жена му. Тук работи като чиновник в окръжната сметна палата, едновременно с това създава и редактира вестник „Утринна поща“. В Хасково излизат и двете негови отпечатани приживе книги - „Премеждия“ (1930, разкази и фейлетони) и стихосбирката „Смях и злъч“ (1931).[1]

Почива на 22 ноември 1935 година в София. Баща е на преводача Веселин Измирлиев.[1]

След смъртта му са издадени „Избрани произведения“ (1955) и „Краен елемент“ (1975).[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Тома Измирлиев. // Литературен свят. Посетен на 2018-09-21.
  2. Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 594.
     Портал „Македония“         Портал „Македония