Веселин Измирлиев
| Веселин Измирлиев | |
| български журналист и преводач | |
| Роден | Веселин Томов Измирлиев
20 декември 1929 г.
|
|---|---|
| Починал | 1985 г.
|
| Работил в | Радио София |
| Награди | Орден „Народна република България“ (1979) |
| Семейство | |
| Баща | Тома Измирлиев |
| Други роднини | Христо Смирненски (чичо) Надежда Измирлиева (леля) Димитър Измирлиев (дядо) Мария Измирлиева (леля) |
Веселин Томов Измирлиев е български журналист и преводач, международен редактор в Радио София (1953 – 1960).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в Хасково на 20 декември 1929 г. Син е на писателя Тома Измирлиев, брат на Христо Смирненски.
Като журналист сътрудничи със статии и коментари на различни печатни издания. Често пише фейлетони във вестник „Стършел“. Леда Милева отбелязва: „Беше наследил будното социално чувство, острия поглед и острото перо на своя баща Тома Измирлиев“.[1]
Превежда повече от 70 книги от английски, френски и руски език. Сред тях са художествени творби: „Тес от рода Д'Ърбървил“ на Томас Харди, „Нашият човек в Хавана“ на Греъм Грийн, „451 градуса по Фаренхайт“ на Рей Бредбъри, „Моята автобиография“ от Чарли Чаплин и много други, книгите на Мерсия Макдермот за Гоце Делчев и за Яне Сандански, както и немалко заглавията от областта на обществено-политическата литература; превежда от руски и „История на дипломацията“.[1]
Веселин Измирлиев е сред учредителите и секретар на Съюза на преводачите в България през 1974 година, член на Бюрото.[2]
Участва в създаването на списанието за чуждестранна литература „Панорама“.[1]
Леда Милева го нарежда сред най-изтъкнатите български преводачи след Втората световна война. Отбелязва приноса му за развитието на преводаческото изкуство в България и грижата му за професионалното израстване на младите преводачи, а също и приноса му за представянето на българските класици и съвременни автори в чужбина.[1]
Награден е с орден „Народна република България“ III степен (1979).[3]
Умира през 1985 година.[1]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Митре Костов Измирлията | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Христо Измирлиев | Мария (Марча) Арабаджиева | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Андон Измирлиев (около 1860 – ?) | Елисавета Попанастасова (1871 – 1951) | Димитър Измирлиев (1866 – 1943) | Катерина Хаджидельова (около 1866 – ?) | Христо Хаджидельов (? – 1901) | Магда Кехайова | Иван Измирлиев (около 1856 – 1913) | Рушка Шишкова | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Аспарух Измирлиев (1881 – ?) | Янаки Илиев (1881 – 1941) | Райна Измирлиева (1884 – 1949) | Мария Измирлиева (1891 – ?) | Тома Измирлиев (1895 – 1935) | Христо Смирненски (1898 – 1923) | Надежда Измирлиева (1901 – 1993) | Тодор Димитров (1896 – 1925) | Антон Измирлиев (1904 – 1964) | Екатерина Паница (1882 – 1967) | Тодор Паница (1879 – 1925) | Невена Измирлиева (ок. 1885 – ок. 1942) | Георги Тодоров | Магдалина Измирлиева | Борис Бумбаров (1896 – 1959) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Веселин Измирлиев (1929 – 1985) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Милева, Леда. Той остави трайни следи... Веселин Измирлиев бе безкористен радетел за разпространението на художествените и научните послания на народите // old.duma.bg. 14 ноември 2005. Посетен на 18 август 2023.
- ↑ Съюз на преводачите в България. Създаване // bgtranslators.org. Посетен на 18 август 2023.
- ↑ Енциклопедия „България“, том 3; БАН, 1982
