Нашият човек в Хавана

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Нашият човек в Хавана
Our Man in Havana
РежисьориКарол Рийд
ПродуцентиКарол Рийд
СценаристиГреъм Грийн
Базиран на от Греъм Грийн
В ролитеАлек Гинес
Бърл Айвс
Ралф Ричардсън
Ноъл Кауърд
Морийн О'Хара
Ърни Ковакс
МузикаФранк Дениз
Лоурънс Дениз
ОператорОсуълд Морис
МонтажБърт Бейтс
РазпространителКингсмиад Продакшън
Жанркомедия
драма
трилър
Премиера30 декември 1959
(Великобритания)
Времетраене111 минути
Страна Великобритания
Езиканглийски
Цветностчерно-бял
Външни препратки
IMDb Allmovie

„Нашият човек в хавана“ (на английски: Our Man in Havana) е британски филм от 1959 г. на режисьора и подуцент Карол Рийд. Екранизация на едноименния роман на Греъм Грийн. Той е третата съвместна работа на Карол Рийд и Греъм Грийн.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Дореволюционна Куба по време на режима на Фулхенсио Батиста. Джеймс Уормолд (Алек Гинес) работи като продавач на прахосмукачки. Той е препоръчан от Хоутърн (Ноел Кауърд) на британската Секретна разузнавателна служба да бъде техния човек в Хавана. За да оправдае високата си заплата, а и за да натрупа повече пари за себе си и разглезената си дъщеря Мили (Джо Мороу), Уормолд започва да си измисля агенти в лицата на хора, които познава само по външен вид и планове за балистична ракета, създадена от части за прахосмукачка. Поради нарастването на важността му, щабът на разузнаването му назначава секретарка-Беатрис (Морийн О'Хара) и му изпращат радист от Лондон, които да бъдат под негово командване. С тяхното пристигане на Уормолд му става все по-трудно да прикрива измислената си история. В един момент обаче, цялата измислена информация започва да се превръща в реалност. Той случайно открива, че някой подслушва телефона му. Проследява и убива един от измислените си „агенти“. След това споделя всичко със своята секретарка, която докладва информацията в Лондон. Командирът на Уормолд (в ролята Ралф Ричардсън) не склонен да признае истината пред министър-председателя и командванията на разузнаването и армията, и се съгласява да потвърди изфабрикуваната история за балистичната ракета. В резултат на това Уормолд е посрещнат с почести и му е предложено да обучава клас с британски шпиони.

В ролите[редактиране | редактиране на кода]

Актьор Роля
Алек Гинес Джеймс Уормолд
Бърл Айвс Доктор Хейсълбейкър
Морийн О'Хара Беатрис Северн
Ърни Ковакс Капитан Сегура
Ноъл Кауърд Хоутърн
Ралф Ричардсън „С“
Джо Мороу Мили Уормолд
Грегоар Аслан Сифуентес
Пол Роджърс Хюбърт Картър
Реймънд Хънтли Генарала
Ферди Мейн Професор Санчес
Морис Демън Адмирала
Джоузеф П.Маура Лопес
Дънкън Макрей МакДугъл
Герик Шйелдеруп Свенсон
Хю Менинг Офицера
Карел Щйепанек Доктор Браун
Максин Оудли Тереза [1]

Продукция[редактиране | редактиране на кода]

Филмът е заснет в Хавана два месеца след встъпването на власт на Фидел Кастро. Новото правителство разрешава снимките, защото филма осъжда предишния режим, а също и вмешателството на САЩ и Великобритания в политиката на Куба.

Критик[редактиране | редактиране на кода]

„Нашият човек в Хавана“ е приет позитивно от филмовите критици. Притежава рейтинг от 85% в сайта Rotten Tomatoes.

Номинации[редактиране | редактиране на кода]

Филмът е номиниран за Златен глобус в категорията най-добър филм, а Карол Рийд за най-добър режисьор от Гилдията на американските режисьори.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пълен списък на актьори и роли – „Оливър!“ // Internet Movie Database. Посетен на 26 март 2019.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Our Man in Havana в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​