Сметна палата

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Председателят на Сметната палата на Русия Сергей Степашин докладва за резултатите от външни одити на президента на страната Владимир Путин

Сметната палата е колективен и колегиален независим държавен орган за държавен и външен одит върху публичните финанси и изпълнението на държавния бюджет. Има сметни палати със съдебни функции, които осъществяват и държавния контрол върху икономическата дейност на държавата и въобще върху публичния сектор. [1]

Сметната палата е върховна одитна институция (ВОИ). Върховните одитни институции са натоварени с различни правомощия по силата на закони, като например в Израел няма омбудсман [2], а в Чили - нарочен държавен орган за контрол върху конфликта на интереси [3] и т.н. Тези и други такива правомощия са възложени на върховната одитна институция на съответната страна.

Сметните палати са sui generis особени юрисдикции.

Същност[редактиране | редактиране на кода]

Сметната палата служи за целите на публичната отчетност и най-общо изпълнява задачата да допринася за доброто управление на/в публичния сектор. Обхватът на така наречената отчетническа отговорност варира в различните правни системи и законодателства, като тенденцията е тя да се разширява или стеснява в зависимост от държавното участие или намеса в икономиката на дадена страна. [4] Санкциите са от съществено значение, защото без тях отчетността е слаба и не е в състояние напълно да премахне злоупотребите с власт и най-вече злоупотребите с публични средства. [5]

Исторически корени и възникване[редактиране | редактиране на кода]

Правни системи по континенти, държави, региони

С изнамирането на парите се формира държавното съкровище. Възниква потребност от организация и ред в хазната по разходите и фиска, т.е. за контрол от страна на суверена върху сметките си. По този начин през средновековието се създават сметководни къщи в двора на монарсите.

Модерните сметни палати възникват след събитията по френската революция. Първопроходник в родината на конституционализма е Сметната палата на Франция. Основана на 16 септември 1807 г. от Наполеон Бонапарт, след покупката на Луизиана от САЩ, и предвид очакваните разходи за, и контрибуции от наполеоновите войни.

Последвалата реставрация на Бурбоните запазва институцията, а постепенно френският пример като полезен модел е последван от такъв за Сметна палата на Гърция (1833 г.); Сметна палата на Португалия (1849 г.); Сметна палата на Испания (1851 г.); Османска сметна палата (1862 г.); Сметна палата на Италия (1862 г.) и т.н. Сметни палати формират всички държави в зависимост от правната си система и традиции. През 1880 г. създават свои сметни палати - Япония и България. Австрийската империя създава своя имперска сметна палата през 1866 г.; Германската империя през 1871 г. създава своята Сметна палата на Райха, като Руската империя не формира свой колективен или колегиален орган, а тази функция до двете революции в страната от 1917 г. се изпълнява от длъжността Главен контрольор. ВОИ на Израел също е главен контрольор (едновременно инспектор и ревизор по сметките). Последната велика сила създала своя ВОИ са САЩ (1921 г.), но това е обусловено от обстоятелството, че централната банка на страната (федерален резерв) е създадена на 23 декември 1913 г., т.е. непосредствено преди ПСВ. Великобритания има служба на главен контрольор и одитор от 1866 г.

В новия свят преобладават едноличните ВОИ, предвид колониалния статут в миналото на повечето страни.

След ВСВ и създаването на ООН, се унифицира системата за националните сметки през 1952 г. На следващата 1953 г. е учредена ИНТОСАЙ. След примените в Централна и Източна Европа, страните от бившия социалистически блок възстановяват самостоятелността на своите ВОИ, съобразно декларацията от Лима, и през 1990 г. е създадена и ЕВРОСАЙ.

В края на 2007 г. е приета и мексиканската декларация за независимостта на ВОИ.

Статут на ВОИ[редактиране | редактиране на кода]

Съгласно международните одитни стандарти, статутът на ВОИ се регламентира задължително с основния закон - конституцията.

При осъществяването на външен одит върху предприятията с публични финанси, ВОИ на страните имат или се ползват с различен статут. В света са се утвърдили исторически два типа сметни палати, които условно могат да се поделят на парламентарни и такива и със съдебни функции (латински или романски тип). [6] Има и ВОИ със смесени правомощия, като модификации, между тези два основни типа. Водеща от първия тип ВОИ е службата на главния контрольор и одитор на Великобритания, а от втория - на Сметната палата на Франция (създадена от Наполеон Бонапарт). По принцип възникването, изграждането и развитието на сметните палати следва като управленска философия двата основни вида правни системи - континенталната и тази на общото право. Европейската сметна палата обаче е особена, като наднационален орган за финансов контрол по изпълнението на бюджета на ЕС, и същевременно е една от седемте основни институции на ЕС.

Типовe и модификации[редактиране | редактиране на кода]

Съществуват два типа сметни палати - със съдебни или само с одитни функции. [7] При вторите - от чисто парламентарен тип, са сметните палати на Австрия, Дания, Естония, Литва, Словакия, Унгария, Финландия и др., а от първите - латински или романски тип, разполагащи с независима прокуратура и съд в рамките на институцията, са Франция, Гърция, Португалия, Испания, Италия, Турция и някои страни от Латинска Америка. [7]

Съществуват и "смесени типове" сметни палати като правомощия, като сметните палати на Румъния, Белгия и Холандия. [8] Сметните палати се различават и в зависимост от това дали имат правомощия за осъществяването на външен одит върху предприятията осъществявани с публични финанси. [7] Сметните палати на Федерална република Германия и Руската федерация също са от смесен тип. Федералната сметна палата на Германия не е със съдебни функции, като обаче страната е наследила традицията да има самостоятелен върховен съд по фиска - Федералният финансов съд в Мюнхен. По времето на Третия райх, Имперската сметна палата се е ползвала с доста по-разширени правомощия от Федералната сметна палата. Сметната палата на Руската федерация е сред най-важните руски държавни органи от възстановяване независимостта на Русия, От 2000 г. до 2013 г. ВОИ на страната се оглавява от бившия премиер, бившия министър на правосъдието и на вътрешните работи и бивш ръководител на Федералната служба за сигурност на страната - Сергей Степашин.

Одитиращите органи със съдебни функции са де факто съдилища, които следват одита с отчетно следствие, или и одитират (напр. Белгия, Франция, Словения). Другият основен тип одитиращи институции имат информационно-консултански и аналитични функции (напр. Великобритания, САЩ). Съществуват и "смесени типове" сметни палати, като правомощия за/при осъществяването на външен одит върху предприятията осъществявани с публични финанси, със засилени правомощия. Те могат да налагат различни видове санкции. Юридическата отговорност на така наречените отчетници е административнонаказателна, дисциплинарна или деликтна, включително за неоснователно обогатяване на длъжностни лица. Собствено юридическата отговорност която дирят и реализират сметните палати със свои прокуратури и със съдебни функции, се нарича отчетническа отговорност. Провежда се и отчетно следствие преди решаващия орган (съд и/или самата сметна палата) да излезе с решение по публичен одит (букв. решение по сметки). Последното се ползва със силата на присъдено нещо и има изпълнителна сила, като съдебен акт. Понякога тези властнически актове имат конститутивно действие.

Българската сметна палата, възстановена през 1996 г., няма съдебна функция. Върховната сметна палата до 1947 г. е била ултрамодерна за времето си, като е имала не само такава, а функциите ѝ са били общо четири :

  1. контролни, т.е. одитни
  2. административни (по отношение на окръжните/областни сметни палати)
  3. съдебни
  4. конституционно-парламентарни (докладване и отчет пред Народното събрание) [9]

Към Върховната сметна палата в периода 1925-1947 г. е съществувал специализиран съд към Върховната сметна палата. Сметните палати са позиционирани извън трите власти - законодателна, изпълнителна и съдебна. Тяхната самостоятелност и независимост извън трите власти се гарантира от два основни международни акта - декларация от Лима и декларация от Мексико (за независимостта). По тази причина сметните палати със съдебни функции са типичните особени юрисдикции. Актовете на съдилищата към сметните палати, или на самата сметна палата (като своеобразен върховен съд в/на публичния сектор), се ползват с всички атрибути на съдебни актове - сила на присъдено нещо, изпълнителна сила, конститутивно действие. Сметните палати със съдебни функции, поради своя конституционноправен статут на ВОИ извън трите власти, не са типични съдебни институции, а особени юрисдикции. Държавният бюджет, чието изпълнение проверяват основно, винаги е акт на парламента (както и законите, чието спазване е поверено на съдебната власт). По тази причина някои ВОИ се наричат още одитен съд или съд по сметките, макар и да осъществяват и така наречения одит на изпълнението - по който се взима решение по публичен одит. Конституцията на Италия регламентира юрисдикцията на сметната палата на страната с главата на магистратурата, в частта за съдоустройството. [10]

Някои сметни палати от смесен тип нямат обособени прокуратури и съдилища, но актовете на ВОИ на тези страни се приемат (без обжалване от заинтересованите отчетни страни) за окончателни.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Конституция на Кралство Испания, чл. 136, ал. 1
  2. Сайт на Държавния контрольор на Израел - на иврит
  3. Правна уредба на конфликта на интереси в чуждестранното законодателство (юли, 2008; 125 стр.) Контрол; 1. Органи
  4. Закон № 48/2006 от 26 август с.г. за изменение на Закона за организацията и правомощията на Сметната палата на Португалия разширява отчетническата отговорност върху всички управители или ползватели на публични средства, независимо от тяхното естество (публично или частно). По този начин Сметната палата може да търси публични средства и ценности, където и да се намират и на практика под държавен контрол са поставени всички реципиенти или контрагенти по изпълнението на публични бюджети.
  5. ¿Qué es la rendición de cuentas? Какво е отчетността? (на испански), стр. 73
  6. СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ НА СТАТУТА И СТРУКТУРАТА НА ВЪРХОВНИТЕ ОДИТНИ ИНСТИТУЦИИ / СМЕТНИ ПАЛАТИ /
  7. а б в Закон за Сметната палата и Закон за Сметната палата (отм.)
  8. СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ НА СТАТУТА И СТРУКТУРАТА НА ВЪРХОВНИТЕ ОДИТНИ ИНСТИТУЦИИ / СМЕТНИ ПАЛАТИ /
  9. СЪЗДАВАНЕ, УСТРОЙСТВО И ДЕЙНОСТ НА ВЪРХОВНАТА СМЕТНА ПАЛАТА 1880 – 1948 г. (сборник документи); Предговор – за сравнение: доктрината вменява на Сметната палата на Италия три функции – консултативни, контролни (държавен одит) и юрисдикционни функции.
  10. Конституция на Италия, чл. 103, ал. 2

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]