Бюджет на ЕС

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Бюджетът на Европейския съюз се определя в основаващите договори на съюза: Договор от Лисабон (или Договор за функционирането на Европейския съюз) и Договор от Маастрихт (или Договор за създаването на ЕС). Институциите на ЕС администрират прилагането на законодателството от страните членки и за целта разполагат с бюджет, който за 2012 г. е 147,2 милиарда евро, което е 1,12% от съвкупния БВП на всички страни-членки. [1] Бюджетът за всяка отделна година е част от дългосрочен план на разходите, наричан „финансова рамка“. Рамката е седемгодишна, като сегашната обхваща периода 2007 – 2013 г. Тя позволява на ЕС да планира ефективно програмите за разходи за няколко години напред. Годишният бюджет се определя в контекста на седемгодишните финансови рамки от Съвета на Европейския съюз, т.е. от представителите на държавите-членки, и от пряко избрания Европейски парламент. Европейската комисия внася предложението за бюджета в парламента и също така отговаря за неговото изпълнение. Една много съществена част от бюджета, и по-специално селскостопанските разходи и разходите за сближаване, се изпълнява съвместно с държавите-членки. В зависимост от разходните схеми националните администрации могат да отговарят за съставянето на разходни стратегии, за избора на бенефициенти и проекти и за извършване на плащания.

Приходи и разходи[редактиране | редактиране на кода]

Приходите в бюджета идват основно от три източника: митата върху стоките, внесени от страни извън ЕС (правителствата си запазват 25% за покриване на разходите от събирането им); отчисления от данъка добавена стойност, който е хармонизиран за всички страни и вноски на всяка страна-членка, които са процент от брутния национален доход на страната БНД (на английски: Gross national income, GNP). Този процент може да е най-много 1,23% [2]. Съотношението на отделните източници за 2010 г. е: 14 милиарда евро от ДДС и 92,7 милиарда евро от вноски от страните. Други източници на приходи са данъците, събрани от служителите в европейските институции; глоби, наложени за нарушаване на законодателството по конкуренцията; вноски по някои от програмите на държави извън съюза.

Някои страни-членки са си извоювали отстъпки (компенсации) при внасянето на дължимите суми в бюджета. Най-известният случай е на Обединеното кралство, на което се възстановяват 66% от разликата между вноската му и това, което получава обратно от бюджета (на стойност около 4 млрд. евро през 2010 г.). Други страни с отстъпки са Нидерландия, Швеция, Германия и Австрия [2].

Диаграма на разпределението на разходите през 2006   Селско стопанство: 49,798.8 (approx 46,7%)   Структурни фондове: 32,399.3 (approx 30,4%)   Вътрешна политика: 9,013.7 (approx 8,5%)   Администрация: 6,699.7 (approx 6,3%)   Външна политика: 5,186.2 (approx 4,9%)   Предприсъединителни фондове: 2,276.7 (approx 2,1%)   Компенсации: 1,073.5 (approx 1,0%)   Резерви: 127.6 (approx 0,1%)
Общо разходи = 106,575.5 милирада евро

Разходите в бюджета на ЕС за периода 2007 – 2013 г. се разпределят в няколко основни области:

  1. реализиране на европейската икономическа интеграция („единния пазар“) с по-широка цел за устойчиво развитие чрез мобилизиране на икономически, социални и екологични политики;
  2. укрепване на концепцията за европейско гражданство чрез създаване на зона на свобода, справедливост, сигурност и достъп до основни публични стоки и услуги;
  3. утвърждаване на ролята на Европа на световната сцена чрез начина, по който тя поема регионални отговорности, насърчава устойчивото развитие и допринася за сигурността [2].

В момента най-много средства отиват за създаване на растеж и работни места и за намаляване на различията между регионите, където основен инструмент са европейските структурни фондове. Друг голям дял от бюджета е предназначен за селско стопанство, развитие на селските райони, рибарство и опазване на околната среда. Друга част от средствата се използват за борба срещу тероризма, организираната престъпност и незаконната имиграция.

Сметна палата на ЕС[редактиране | редактиране на кода]

Европейската сметна палата контролира отчетите и изпълнението на бюджета на Европейския съюз. Нейната задача е да извършва независим одит на набирането и разходването на финансовите средства на Европейския съюз и да дава оценка за начина, по който европейските институции изпълняват бюджета. Палатата следи за правилното документиране, законното и правомерно извършване на финансовите операции, с цел гарантиране на икономичност, ефективност и ефикасност на управлението.

Нетен принос на страните членки[редактиране | редактиране на кода]

Това дали една страна е нетен вносител или получател на средства от европейския бюджет варира с времето. Съществуват различни начини за изчисления, например в зависимост дали се включват административните разходи или не. Освен това могат да се използват абсолютни числа (според които например най-голям вносител е Германия), пропорцията спрямо БВП на страната (в такъв случай най-голям вносител е Дания) или пък сумата на човек от населението (отново начело е Дания). Различните страни използват различни методи, за да представят страната си в най-изгодна светлина.

Оценка на нетния принос на страните членки въз основа на бюджета на ЕС за 2009 г.
(отрицателните числа означават нетни вносители)[3]
Код на страната Страна членка на човек
(евро)
процент
от БВП
абсолютна сума
(милиони евро)
AT Австрия −59.7 −0.18 −499
BE Белгия 90.0 0.29 968
BG България 77.4 1.76 589
CY Кипър −34.0 −0.18 −27
CZ Чехия 150.4 1.11 1,575
DE Германия −107.3 −0.37 −8,797
DK Дания −211.0 −0.53 −1,163
EE Естония 416.2 4.02 558
ES Испания 9.7 0.04 444
FI Финландия −113.8 −0.36 −606
FR Франция −100.4 −0.34 −6,461
GR Гърция 267.2 1.30 3,009
HU Унгария 265.1 2.68 2,660
IE Ирландия −35.0 −0.09 −156
IT Италия −100.7 −0.41 −6,046
LT Литва 438.2 5.33 1,468
LU Люксембург 2364.5 3.05 1,167
LV Латвия 218.8 2.62 495
MT Малта 17.4 0.13 7
NL Нидерландия −90.2 −0.26 −1,488
PL Полша 160.5 1.66 6,119
PT Португалия 196.4 1.25 2,087
RO Румъния 74.8 1.24 1,609
SE Швеция −43.6 −0.13 −404
SI Словения 92.8 0.55 189
SK Словакия 88.8 0.78 481
UK Обединено кралство −62.7 −0.24 −3,865

В таблицата е показан приносът на страните според изчисления на Deutsche Bank (нетните вносители са отбелязани в червено):[3]

Като пропорция от БВП, нетните вносители плащат от 0.09 процента от БВП (Ирландия) до 0.53 процента (Дания), а нетните получатели получават от 0.04 процента от БВП (Испания) до 5.33 процента (Литва).

Четирите най-големи получатели в абсолютни числа са: Полша, Гърция, Португалия, Румъния.

Четирите най-големи получатели на глава от населението са: Люксембург, Литва, Естония, Гърция Четирите най-големи получатели като пропорция от БВП са: Литва, Естония, Люксембург, Унгария.

Четирите най-големи вносители в абсолютни числа са: Германия, Франция, Италия, Обединеното кралство Четирите най-големи вносители на глава от населението са: Дания, Финландия, Германия, Италия.

Четирите най-големи вносители като пропорция от БВП са: Дания, Италия, Германия, Финландия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Budget 2012 in fugures. // Посетен на 2 март 2012.
  2. а б в The budget explained. // Посетен на 3 март 2012.
  3. а б Данни от различни гледни точки (абсолютни, на глава от населението, като пропорция от БВП) Nicolaus Heinen. EU net contributor or net recipient: Just a matter of your standpoint? (pdf). // Deutsche Bank Research, 11 май 2011. Посетен на 15 декември 2011.
    Обяснения без таблици: Nicolaus Heinen. EU net contributor or net recipient: Just a matter of your standpoint? (pdf). // Deutsche Bank Research, 18 май 2011. Посетен на 15 декември 2011.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]