Европейска комисия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Заседателната зала на Европейската комисия
Зала за пресконференции на Европейската комисия

Европейската комисия, известна още като Еврокомисия (съкратено ЕК), е изпълнителният орган на Европейския съюз (ЕС). Главната ѝ роля е да определя цели и приоритети за действие, да предлага закони на Парламента и Съвета, да управлява и прилага политиките на ЕС и бюджета, да налага спазването на европейското право (заедно със Съда на ЕС) и да представя ЕС извън Европа. Комисията управлява и ежедневната дейност на Съюза: прилагане на политиките, изпълнение на програмите, разходване на средствата и др.[1]

Комисията работи подобно на правителствен кабинет, състоящ се от 28[2] члена — по един от всяка държава-членка. За членове на ЕК, наричани неофициално комисари, обикновено се избират видни политически дейци. Въпреки че всеки от тях е излъчен от една държава-членка,[3] те се ангажират да работят в името на Съюза и независимо от националните правителства.[1] Един от комисарите е и председател на Комисията и се назначава от Европейския съвет, след което заедно с него избира останалите комисари. Така сформираният екип на ЕК се представя на Европейския парламент, който изслушва кандидатите и одобрява цялостния състав.[4] В момента председател на Комисията е Жан-Клод Юнкер от Люксембург, който започва мандата си на 1 ноември 2014 (комисия Юнкер).

Думата комисия може да се отнася както и за екипа от комисари (тяхното заседание е Колеж на комисарите), така и за самата институция в по-широк смисъл. За да осъществяват работата в различните направления в Европейската комисия работят общо около 25 000 т.нар. еврочиновници, разпределени в т.нар. „генерални дирекции” (ГД) и „служби”, всяка от които отговаря за определена област от политиката и се оглавява от генерален директор, който докладва направо на председателя на Комисията. Всички тези служители са разпръснати в общо 60 отделни сгради, но самите комисари и непосредствените им подчинени работят и заседават в сградата Берлемон в Брюксел, която се е превърнала в символ на Европейската комисия като цяло. Работните езици в институцията са английски, немски и френски.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Европейската комисия е наследник на една от петте институции, създадени в наднационалната система на европейските общности след знаменитата декларация на френския външен министър Робер Шуман от 9 май 1950 г. Първата изпълнителна институция в рамките на обединена следвоенна Европа е Върховният орган на Европейската общност за въглища и стомана, започнал работа през 1951 г. От тогава досега институцията е претърпяла множество промени в името, правомощията, състава си. С последните поправки на учредителните договори, внесени с Договора от Лисабон, ЕК става изпълнителен орган на обединения Европейски съюз.[5]

Избор на ЕК[редактиране | редактиране на кода]

Веднъж на всеки пет години се назначава нов екип от комисари (по един от всяка страна членка). Европейският съвет номинира кандидат за председател на Комисията, който трябва да бъде одобрен с мнозинство от членовете на Европейския парламент. Ако европейските депутати отхвърлят кандидатурата, Съветът разполага с един месец, за да предложи нова. Избраният председател избира комисарите и техните ресори измежду кандидатите, предложени от всяка от страните-членки. След това списъкът с комисари трябва да бъде одобрен с квалифицирано мнозинство най-напред от Съвета на министрите, а след това и от Парламента. Ако Парламентът приеме списъка, новата Комисия се назначава официално от Съвета[1].

Настояща щомисия 2014-2019[редактиране | редактиране на кода]

Настоящият състав на Европейската комисия е одобрен от Парламента на 22 октомври 2014 и официално назначена по време на срещата на Европейския съвет на 23–24 октомври.[6][7] Встъпването в длъжност на новата Комисия става на 1 ноември 2014, а петгодишният ѝ мандат изтича на 31 октомври 2019 г.[8][9]

Тя се състои от колегиума на 28-те членове, включително председателя и 7 заместник-председатели. Комисарите са по един от всяка държава в ЕС и всеки носи отговорност за конкретни области на политиката. При избора на комисари стремежът на председателя Юнкер е да има равнопоставеност във всяко отношение — на половете, на партиите и т.н.[10]

Дневният ред на комисията за първи път е организиран не само по отделните области на политиките, но и с групирането на отделните комисари в проектни екипи („Project Teams“), като всеки от тях се оглавява от един от заместник-председателите.[11][12]

Комисията Юнкер посочва следните три основни приоритета:

  • Заетост, растеж и инвестиции[13]
  • Цифров единен пазар[14]
  • Енергиен съюз[15]

Наред с тях има и други приоритети, общо 10 на брой, като заявената цел е възстановяване на доверието и доказване, че комисията ще работи по различен начин от предшествениците си[16]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Europa.eu - Официалният портал на Европейския съюз - Европейска Комисия
  2. след 1 юли 2013, преди това са 27
  3. Без да е задължително да е неин гражданин
  4. С други думи: Депутатите не одобряват комисарите един по един. Те могат да дадат одобрението си за цялата Комисия или да я отхвърлят в този ѝ състав.
  5. Вместо на отделните Европейски общности.
  6. EUROPEAN COUNCIL DECISION appointing the European Commission. // European Council, 22 October 2014. Посетен на 2 November 2014.
  7. European Council (23 and 24 October 2014) ‒ Conclusions. // European Council, 24 October 2014. Посетен на 2 November 2014.
  8. The new European Commission – Parliament elects new European Commission. // European Parliament, 23 October 2014. Посетен на 1 November 2014.
  9. Juncker Commission takes office. // European Commission, 1 November 2014. Посетен на 1 November 2014.
  10. Vogel, Toby. Juncker’s careful balancing act. // 11/9/14.
  11. Vice-presidents to lead teams of commissioners
  12. The new structure of the Juncker Commission
  13. ((en))  Jobs, Growth and Investment. // Посетен на 13 юни 2015.
  14. ((en))  Digital Single Market. // Посетен на 13 юни 2015.
  15. ((en))  Energy Union. // Посетен на 13 юни 2015.
  16. ((en))  Commission Work Programme 2015. A new start. // Посетен на 13 юни 2015.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]