Христо Янков

Христо Янков
	Христо Янков
	Христо Янков (1) с другари
Роден	1879 г. Кукуш, Османска империя
Починал	Самара, Съветски съюз
	Христо Янков в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Янков.

Христо Янков с псевдоними Славко,^[1] Христо Антонов Станкович и Сигизмунд Антонович е български революционер, член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Янков е роден през 1879 или 1881 година в Кукуш, тогава в Османската империя,^[2] днес Килкис, в Гърция. Като ръководител на Кукушкия революционен комитет взема активно участие в Илинденско-Преображенското въстание. След въстанието се провежда околийски конгрес в Кукуш в 1904 година край Арджанското езеро, на който е избрано ново ръководство на Кукушката революционна околия, в което влизат Дино Кирлиев, Йордан Икономов, Аспарух Измирлиев, Гоце Имов, Никола Петров, Тено Цървениванов, Вангел Казански и Христо Янков.^[3] След това Янков става и член на Солунския окръжен комитет на ВМОРО. Делегат е на Солунския окръжен конгрес в 1905 година. По време на Хуриета участва в създаването на Народната федеративна партия (българска секция) и става секретар на нейното Централно бюро.^[4]

След Междудъюзническата война Янков се установява в Гюмюрджина, Царство България. След Първата световна война Янков организира делегация от българи, турци и евреи, която иска от командващия съглашенските окупационни части генерал Шарл Шарпи искане за автономия.^[5]

Янков става член първо на Временното представителство на бившата ВМОРО,^[6] през 1920 година на БКП и работи в емигрантската комисия към партията. Той е сред учредителите на ВМРО (обединена) през 1925 година във Виена и влиза в ЦК на организацията. Участва в Първата обща редовна конференция на ЦК на ВМРО (обединена) през лятото на 1929 година и е привърженик на „левите“ в ЦК.^[7]

Христо Янков емигрира в СССР в края на 1929 година, в 1937 година е арестуван от НКВД, а по време на Втората световна война умира.^[4]

Бележки

↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 88.
↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 550.
↑ Гошев, Петър. Революционното движение в град Кукуш от 1903 до 1913 година // Македонски преглед 30. София, Македонски научен институт, 2001. с. 112.
1 2 Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 196.
↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 259.
↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 40, 183.
↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 381 – 382.

[1] Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 88.

[2] Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 550.

[3] Гошев, Петър. Революционното движение в град Кукуш от 1903 до 1913 година // Македонски преглед 30. София, Македонски научен институт, 2001. с. 112.

[Николов_196-4] 1 2 Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 196.

[5] Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 259.

[6] Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 40, 183.

[7] Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 381 – 382.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]