Гоце Имов

Гоце Имов
	Гоце Имов
български революционер
	Гоце Имов и Гоце Делчев като юнкери
Роден	28 април 1870 г. Кукуш, Османска империя
Починал	28 април 1961 г. (91 г.) Кърджали, Народна република България
Учил в	Национален военен университет
Семейство
Други роднини	Георги Имов (внук)

Тази статия е за революционера. За внука му, алпинист вижте Георги Имов (алпинист).

Георги (Гоце) Атанасов Имов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Имов е роден в 1870 година в град Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис, Гърция. По-малкият му брат Тома Имов по-късно е чиновник в паспортното бюро в Божурище от 1939 до 1944 г. Гоце Имов учи в българската гимназия в Солун, но я напуска и в 1891 година постъпва във Военното училище в София заедно със съгражданина си Гоце Делчев. След като го завършва се връща в Кукуш и става търговец на пашкули. Влиза във ВМОРО в 1898 година и от 1902 година е селски войвода на организацията.^[1] През 1904 година на Арджанския конгрес е избран за член на Кукушкия околийски революционен комитет.^[2]^[1]^[3]

След освобождаването на Кукуш през Балканската война (1912) Гоце Имов е избран в местната власт като член на тричленната комисия заедно с Анго Попов и Ванчо Тодоров.^[4]

След унищожаването на Кукуш от гръцката армия през Междусъюзническата война Гоце Имов се преселва в Западна Тракия, която остава под български контрол. След Първата световна война и Западна Тракия е предадена на Гърция и той се установява в Кърджали, където и умира в 1961 година.^[1]^[5] Негов внук е алпинистът Георги Имов.

Родословие

Атанас Имов

Гоце Имов
(1870 – 1961)

Никола Имов

Тома Имов

Стоян Имов

Неизвестен

Георги Имов
(р. 1936)

Никола Имов

Томас Имов

Вижте още

"Карта за обвиняемо лице", "Протоколи за разпит", "Писмена последна дума", "Протокол от 25-то заседание на XII състав на Народния съд" - документи по делото срещу брата на Гоце Имов - Тома Имов, пред Народния съд.

Бележки

↑ ^а ^б ^в Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 66.
↑ Гошев, Петър. Революционното движение в град Кукуш от 1903 до 1913 година // Македонски преглед 30. София, Македонски научен институт, 2001. с. 112.
↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 215.
↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 129.
↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 189.

[Николов_66-1] а ^б ^в Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 66.

[2] Гошев, Петър. Революционното движение в град Кукуш от 1903 до 1913 година // Македонски преглед 30. София, Македонски научен институт, 2001. с. 112.

[3] Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 215.

[4] Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 129.

[5] Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 189.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]