Глигор Кьосев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Глигор Кьосев
български революционер
Роден
1874 г.
Починал
не по-рано от 1943 г.

Глигор Ангелов Кьосев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1874 година[2] в българския южномакедонски град Кукуш, тогава в Османската империя, днес в Гърция. В 1894 година се установява в Солун. Към 1896 година влиза във ВМОРО. Действа като куриер на организацията, пренася и укрива оръжие и нелегални. В 1902 година става десятник и активно участва в подготовката за въстание. През април 1903 година е арестуван след Солунските атентати, като е затворен първо в Сарая, а после в Беязкуле. Военният съд го осъжда на две години и той лежи присъдата си в Едикуле.[3] В затвора е подлаган на мъчения.[1] Освободен е при общата амнистия от 1904 година,[3] но след това е поставен под постоянно наблюдение.[1]

През Междусъюзническата война през юни 1913 година успява да избегне арест от страна на гръцките военни власти и се укрива във фабриката на италианеца Феди. С помощта на сестра Августина Бевике, игуменката от католическата болница-приют в Солун, успява да избяга и да се добере до Дедеагач, България.[1]

На 24 февруари 1943 година, като жител на Пловдив,[1] подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]