Христо Куслев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Христо Куслев
български революционер и просветен деец

Роден
Починал
Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховиститѣ. По спомени на Яне Сандански, Черньо Пѣевъ, Сава Михайловъ, Хр. Куслевъ, Ив. Анастасовъ Гърчето, Хр. Юруковъ и Никола Пушкаровъ. Съобщава Л. Милетичъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга VII, Печатница П. Глушковъ, 1927.

Христо Куслев е български революционер, струмишки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Христо Куслев е роден на 18 март 1877 година в Кукуш, тогава в Османската империя. Семейството му е търговско. Учи до трети клас в Кукуш, а в 1896 - 1897 учи до VI клас в българската гимназия в Солун. Като ученик в Солун се присъединява към ВМОРО, покръстен от поп Стамат Танчев.

В 1897 година е приет в юнкерското училище в София, но се отказва и с помощта на Гьорче Петров от 1898 година учителства в Лешко като параван за развиваната от него революционна дейност. Там посреща четите на Ефрем Чучков, Стоян Георгиев и Тодор Станков при влизането им в Македония през май 1898 година[1]. В Лешко укрепва революционния комитет и създава канал за пренос на оръжие от България.

През 1899 година завършва VII клас на Солунската гимназия[2] и учителства в Долни Порой. Става районен ръководител на ВМОРО за Поройско и основава революционни комитети в българските села.[3] След това Серският революционен комитет го праща учител в Цапарево и става районен началник на Каршияка.

През септември 1901 година става учител в Крушево, но преследван от властите през ноември минава в нелегалност. От началото на 1902 година е секретар в четата на Атанас Тешовалията в Неврокопско и Разложко. Минава в България, а през януари 1903 година отново навлиза в Македония с четата на Гоце Делчев. От февруари 1903 година става поройски войвода.[4] Действа в Струмишко начело на малка чета, с която участва и в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на същата година.

През 1907 година завършва стоматология във Виена, установява се в Подгорица, където работи като зъболекар. Христо Куслев почива в Подгорица.[5][6][7][8]

Сборните чети през февруари 1903 година при пещерата Капе край село Крушево, Серско. Куслев е на шестия ред, първи отляво на дясно

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр.22.
  2. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 96.
  3. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 405.
  4. Баждаров, Георги. „Моите спомени“.
  5. Енциклопедия Пирински край, Том 1, Благоевград, 1995, стр. 491.
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 88.
  7. Кратка биография от сайта на МНИ
  8. Христо Куслев, Спомени

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония