Георги Тишинов
Тази статия е за революционера. За медика вижте Георги Тишинов (лекар).
| Георги Тишинов | |
| български революционер | |
 От дясно наляво Георги Тишинов, жена му Султана, майка му София, брат му Антон (чиновник) и децата му Иван (вляво), Стефка (вдясно) и Драгоман (в средата, 1888 — 1915). Бяла Слатина, около 1900 - 1901 г. Фото Анастас Белковски | |
| Роден |
1860 г.
|
|---|---|
| Починал | 1904 г.
|
| Семейство | |
| Деца | Драгоман Тишинов |
| Георги Тишинов в Общомедия | |
Георги Христов Тишинов (Тишин) е български революционер, писател и общественик, деец на Върховния македоно-одрински комитет.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в 1860 година в град Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис, Гърция. През 1869 година имената Христо Г. Тишин (търговец[2]) и Георги Хр. Тишин (ученик) са вписани сред дарителите на новооткритото народно читалище.[3]
Емигрира в България. При избухването на Сръбско-българската война в 1885 година е доброволец в Българската армия в Трън. Пише проза и стихове.[1] През периода 1901 – 1902 година е учител в трикласното училище в град Фердинанд. Тишинов е активист на местния клон на Македоно-одринската организация.[1] Делегат е на Деветия македоно-одрински конгрес през лятото на 1901 година от Бяла Слатина и след конгреса публикува полемичната брошура по разкола в освободителното движение „Стига вече!“.[4]
Умира в 1904 година в София.[1]
Синът му, Иван, завършва Военното училище в София с Рилския випуск и участва в Първата световна война като запасен поручик. За бойни отличия и заслуги във войната е награден с ордени „За заслуга“ и „За военна заслуга“.[5]
Произведения[редактиране | редактиране на кода]
- Тишиновъ, Георги. Жертви предъ олтаря на отечеството. Записки отъ 1885 г. София, Учебно бюро при Военното министерство.
- Тишиновъ, Георги Хр. Пролѣтни бури. Повеѣсть. София, Печатница на Бр. П. Спиркови, 1896.
- Тишиновъ, Георги. Възпоменания: Записки отъ сръбско-българската война. Враца, Печатница Трудъ, 1899.
- Тишиновъ, Георги. Стига вече! (Позивъ къмъ македоно-одринската емиграция). София, Т. Пѣевъ, 1902.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Парцел 47 // София помни. Посетен на 9 април 2016.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 138.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 126.
- ↑ Елдъров, Светлозар. Генерал Иван Цончев. Биография на два живота. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-272-6. с. }90.
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 89; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 113-114
