Направо към съдържанието

Георги Тишинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за революционера. За медика вижте Георги Тишинов (лекар).

Георги Тишинов
български революционер
От дясно наляво Георги Тишинов, жена му Султана, майка му София, брат му Антон (чиновник) и децата му Иван (вляво), Стефка (вдясно) и Драгоман (в средата, 1888 — 1915). Бяла Слатина, около 1900 - 1901 г. Фото Анастас Белковски
От дясно наляво Георги Тишинов, жена му Султана, майка му София, брат му Антон (чиновник) и децата му Иван (вляво), Стефка (вдясно) и Драгоман (в средата, 1888 — 1915). Бяла Слатина, около 1900 - 1901 г. Фото Анастас Белковски

Роден
1860 г.
Починал
1904 г. (44 г.)
Семейство
ДецаДрагоман Тишинов
Георги Тишинов в Общомедия

Георги Христов Тишинов (Тишин) е български революционер, писател и общественик, деец на Върховния македоно-одрински комитет.[1]

Роден е в 1860 година в град Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис, Гърция. През 1869 година имената Христо Г. Тишин (търговец[2]) и Георги Хр. Тишин (ученик) са вписани сред дарителите на новооткритото народно читалище.[3]

Емигрира в България. При избухването на Сръбско-българската война в 1885 година е доброволец в Българската армия в Трън. Пише проза и стихове.[1] През периода 1901 – 1902 година е учител в трикласното училище в град Фердинанд. Тишинов е активист на местния клон на Македоно-одринската организация.[1] Делегат е на Деветия македоно-одрински конгрес през лятото на 1901 година от Бяла Слатина и след конгреса публикува полемичната брошура по разкола в освободителното движение „Стига вече!“.[4]

Умира в 1904 година в София.[1]

Синът му, Иван, завършва Военното училище в София с Рилския випуск и участва в Първата световна война като запасен поручик. За бойни отличия и заслуги във войната е награден с ордени „За заслуга“ и „За военна заслуга“.[5]

Тишиновъ, Георги Хр. Пролѣтни бури. Повеѣсть. София, Печатница на Бр. П. Спиркови, 1896.
Тишиновъ, Георги. Стига вече! (Позивъ къмъ македоно-одринската емиграция). София, Т. Пѣевъ, 1902.
  • Тишиновъ, Георги. Жертви предъ олтаря на отечеството. Записки отъ 1885 г. София, Учебно бюро при Военното министерство.
  • Тишиновъ, Георги Хр. Пролѣтни бури. Повеѣсть. София, Печатница на Бр. П. Спиркови, 1896.
  • Тишиновъ, Георги. Възпоменания: Записки отъ сръбско-българската война. Враца, Печатница Трудъ, 1899.
  • Тишиновъ, Георги. Стига вече! (Позивъ къмъ македоно-одринската емиграция). София, Т. Пѣевъ, 1902.
  1. а б в г Парцел 47 // София помни. Посетен на 9 април 2016.
  2. Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 138.
  3. Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 126.
  4. Елдъров, Светлозар. Генерал Иван Цончев. Биография на два живота. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-272-6. с. }90.
  5. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 89; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 113-114