Милош Станишев (офицер)

Тази статия е за българския офицер. За чичо му, главен прокурор на България, вижте Милош Станишев (юрист).

---

Милош Станишев
български офицер
Роден	17 октомври 1891 г. Кукуш, Османска империя
Починал	23 октомври 1915 г. Криволак, Сърбия
Погребан	„Успение Богородично“, Република Северна Македония
Учил в	Национален военен университет
Семейство
Братя/сестри	Александър Станишев

Милош Димитров Станишев е български офицер от големия български род от Македония Станишеви.

Биография

Телата на Христо Чернопеев (1), Тодор Кюлюмов (2), Милош Станишев (3), Димитър Митрушев (4), Славейко Стрезов (5) и Илия Цирункаров (6)

Милош Станишев е роден на 17 октомври 1891 година в град Кукуш, тогава Османска империя. Син е на Димитър (Мицо) Станишев, а негови братя са доктор Константин Станишев и професор Александър Станишев.

В 1904 година Милош Станишев постъпва като кадет в Софийското военно училище. Завършва училището на 22 септември 1911 в 31^-ви випуск и е назначен в 3^-ти конен полк като офицерски кандидат. Веднага след летните занятия е повишен в първи офицерски чин подпоручик. Следва ново обучение в кавалерийската школа, включително изучаване на френски език, и през лятото на 1912 година той се връща в полка. Станишев е назначен в картечния ескадрон и съвсем скоро полкът е отправен на турската граница.

Милош Станишев участва в Балканската война и се бие в атаката на село Ювабуг, двете сражения при Димотика, настъплението на юг с бой около село Саранлъ. Следва особено яркото му участие при завземането на Дедеагач и пленяването на отряда на Явер паша, в които проявява смелост и качества и е награден с ордените „За храброст“ IV степен и „За заслуга“ на военна лента.

След погрома на Кукуш в Междусъюзническата война родът Станишеви се изселва в България, а Милош Станишев ги подпомага при установяването им в София.

Милош Станишев е произведен в чин поручик и е назначен за командир на ескадрон в град Гюмюрджина. По-късно е назначен за полкови адютант, където се отличава със старанието си. Служи известно време и в 8^-и конен полк. При мобилизацията в 1915 година Милош Станишев трябвало да получи командването на един от трите ескадрона към 11-а пехотна македонска дивизия. По различни причини обаче дивизионна конница не е била формирана и Милош е назначен за адютант на командира на 6-и полк към 3-та бригада на 11 дивизия.

През Първата световна война на 23 октомври 1915 година при Криволак с преобладаващо участие на 11-а дивизия започва третата българска атака срещу французите. Милош Станишев и лично командирът на 6^-и пехтоен македонски полк Пею Банов повеждат последните две роти в атака на нож. В атаката полковник Банов пада, ранен на три места, а Милош получава куршум в челото и умира.

Христо Станишев пише за своя загинал роднина:

„

Милош беше един хубав, кавалерийски ротмистър – храбър и с извънредно добра душа...

“

Иван Михайлов в своите спомени го споменава като „капитан Милош Станишев, погребан заедно с Христо Чернопеев и Илия Цирункаров в училищния двор зад олтара на Щипската църква“.

В прочувственото си есе „Езеро“ Антон Страшимиров, посетил Дойран, споменава и загиналите при Криволак командири:

„

Кажете Бог да прости Христа Чернопеев, Илия Цирункаров, Димитър Митрушев, Милош Станишев, Майор Стрезов, капитан Кюлюмов, капитан Попов – кажете Бог да прости младите военачалници на младото македонско войнство! Те победиха смъртта. Те съкрушиха стихията. И откриха зората на свободата и щастието. ...

“

През ноември 2010 г. гробовете на българските офицери, погребани до църквата „Св. Успение Богородично“ в Щипския квартал Ново село, са били разкопани, а тленните останки на погребаните – изнесени .

Военни звания

• Подпоручик (22 септември 1911)
• Поручик (1 ноември 1913)
• Капитан

Родословие

Стоян Станишев

Нако Станишев (около 1810 – 1875)

Неша

Магда М. Бучкова

Атанас Станишев

Константин Станишев (1840 – 1900)

Милош Станишев (1865 – 1935)

Димитър Станишев (1852 – 1940)

Рушка Станишева (1857 – 1929)

Константин Станишев (1897 – след 1945)

Георги Станишев (1882 – след 1943)

Мария Кавракирова (около 1882 – 1971)

Константин Станишев (1877 – 1957)

Милош Станишев (1891 – 1915)

Александър Станишев (1886 – 1945)

Христо Станишев (1884 – 1976)

Неша Крапчева (1897 – 1983)

Данаил Крапчев (1880 – 1944)

Крум Станишев (1881 – ?)

Катерина Червениванова (1882 – ?)

Георги Станишев (1912 – след 1945)

Димитър Станишев (1906 – 1995)

Радка Йосифова (1908 – 2012)

Константин Йосифов (1893 – 1977)

Ирина Талева (? – 1976)

Димитър Талев (1898 – 1966)

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.