Милош Станишев (офицер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския офицер. За чичо му, главен прокурор на България, вижте Милош Станишев (юрист).

Милош Станишев
български офицер
Роден
Починал
Погребан Успение Богородично (Ново село), Щип, Северна Македония

Образование Национален военен университет

Милош Димитров Станишев е български офицер от големия български род от Македония Станишеви.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Милош Станишев е роден на 17 октомври 1891 година в град Кукуш, тогава Османска империя. Син е на Димитър (Мицо) Станишев, а негови братя са доктор Константин Станишев и професор Александър Станишев.

В 1904 година Милош Станишев постъпва като кадет в Софийското военно училище. Завършва училището на 22 септември 1911 в 31-ви випуск и е назначен в 3 конен полк като офицерски кандидат. Веднага след летните занятия е повишен в първи офицерски чин подпоручик. Следва ново обучение в кавалерийската школа, включително изучаване на френски език, и през лятото на 1912 година той се връща в полка. Станишев е назначен в картечния ескадрон и съвсем скоро полкът е отправен на турската граница.

Милош Станишев участва в Балканската война и се бие в атаката на село Ювабуг, двете сражения при Димотика, настъплението на юг с бой около село Саранлъ. Следва особено яркото му участие при завземането на Дедеагач и пленяването на отряда на Явер паша, в които проявява смелост и качества и е награден с ордените „За храброст“ IV степен и „За заслуга“ на военна лента.

След погрома на Кукуш в Междусъюзническата война родът Станишеви се изселва в България, а Милош Станишев ги подпомага при установяването им в София.

Милош Станишев е произведен в чин поручик[1] и е назначен за командир на ескадрон в град Гюмюрджина. По-късно е назначен за полкови адютант, където се отличава със старанието си. Служи известно време и в 8 конен полк. При мобилизацията в 1915 година Милош Станишев трябвало да получи командването на един от трите ескадрона към 11-та пехотна македонска дивизия. По различни причини обаче дивизионна конница не е била формирана и Милош е назначен за адютант на командира на 6-и полк към 3-та бригада на 11 дивизия.

През Първата световна война на 23 октомври 1915 година при Криволак с преобладаващо участие на 11-та дивизия започва третата българска атака срещу французите. Милош Станишев и лично командирът на 6 пехтоен македонски полк Пею Банов повеждат последните две роти в атака на нож. В атаката полковник Банов пада, ранен на три места, а Милош получава куршум в челото и умира.[2]

Христо Станишев пише за своя загинал роднина:

Милош беше един хубав, кавалерийски ротмистър – храбър и с извънредно добра душа...[3]

Иван Михайлов в своите спомени го споменава като „капитан Милош Станишев, погребан заедно с Христо Чернопеев и Илия Цирункаров в училищния двор зад олтара на Щипската църква“[4].

В прочувственото си есе „Езеро“ Антон Страшимиров, посетил Дойран, споменава и загиналите при Криволак командири:

Кажете Бог да прости Христа Чернопеев, Илия Цирункаров, Димитър Митрушев, Милош Станишев, Майор Стрезов, капитан Кюлюмов, капитан Попов – кажете Бог да прости младите военачалници на младото македонско войнство!

Те победиха смъртта.

Те съкрушиха стихията.

И откриха зората на свободата и щастието. ...[5]

През ноември 2010 г. гробовете на българските офицери, погребани до църквата „Св. Успение Богородично“ в Щипския квартал Ново село, са били разкопани, а тленните останки на погребаните – изнесени [6].

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
Нако Станишев
(около 1810 - 1875)
 
Неша
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Константин Станишев
(1840 - 1900)
 
Атанас Станишев
 
Димитър Станишев
 
Милош Станишев
(1865 - 1935)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Константин Станишев
(1877 - 1957)
 
Александър Станишев
(1888 - 1945)
 
Милош Станишев
(1891 - 1915)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Станишев
(1906 - 1995)
 
 
 
Кирил Станишев
 
 
 
 
 
 


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Списание „Нашата конница“, Год. III, Кн. 3 и 4, 1920 г., стр. 11 – 14.
  2. Милош Д. Станишев – живот за България, 80 години от битката при Криволак, вестник Македония, брой 45, 15 ноември 1995 г.
  3. Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето, съставители Ангелина Огнянова и Олга Кръстева, издателство ОРБЕЛ, София, 1995.
  4. Иван Михайлов за капитан Милош Станишев
  5. Антон Страшимиров, „Езеро
  6. Откраднаха тленните останки на легендарния Христо Чернопеев. В Македония оскверниха българско военно гробище.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България          Портал „Македония“         Портал „Македония