Направо към съдържанието

Георги Станишев (революционер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Георги Станишев
български революционер
Роден
1882 г.
Починал
не по-рано от 1943 г.

Георги Атанасов Станишев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]

Роден е в 1882 година[2] в българския южномакедонски град Кукуш, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Син е на Магда Бучкова (сестра на хаджи Георги Бучков) и Атанас Станишев, син на водача на църковните и просветни борби на българите в Кукуш Нако Станишев.[3] Брат му, полковник Костадин Атанасов Станишев, е виден български офицер и виолончелист в Бургас.

Присъединява се към ВМОРО в 1902 година. Участва в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година[1] в Гевгелийския район, в четата на Иванчо Христов Гевгелийчето (Иванчо Карасулията).[4] Води дневника на четата.[3] В 1905 година е четник в четата на Иван Радналията в Тиквешкия район.[4]

През 1912 година участва като доброволец в Македоно-одринското опълчение[5] и служи в 1-ва рота на 1-ва дружина. Участва в походите до Кешан, до Авдин и от Авдин до Демир Хисар.[4]

Женен за Еленка Хр. Дякова, имат три дъщери: Линка, Катя и Лиляна.[1]

На 9 март 1943 година, като жител на Русе,[1] подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[4]

Умира в Русе на 21 октомври 1965 година.

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стоян Станишев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Нако Станишев
(около 1810 – 1875)
 
Неша
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Магда М. Бучкова
 
Атанас Станишев
 
Константин Станишев
(1840 – 1900)
 
Милош Станишев
(1865 – 1935)
 
Димитър Станишев
(1852 – 1940)
 
Рушка Станишева
(1857 – 1929)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Константин Станишев
(1897 – след 1945)
 
Георги Станишев
(1882 – след 1943)
 
Мария Кавракирова
(около 1882 – 1971)
 
Константин Станишев
(1877 – 1957)
 
Милош Станишев
(1891 – 1915)
 
Александър Станишев
(1886 – 1945)
 
Христо Станишев
(1884 – 1976)
 
Неша Крапчева
(1897 – 1983)
 
Данаил Крапчев
(1880 – 1944)
 
Крум Станишев
(1881 – ?)
 
Катерина Червениванова
(1882 – ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Станишев
(1912 – след 1945)
 
Димитър Станишев
(1906 – 1995)
 
Радка Йосифова
(1908 – 2012)
 
Константин Йосифов
(1893 – 1977)
 
 
 
Ирина Талева
(? – 1976)
 
Димитър Талев
(1898 – 1966)
 
 
 
 
  1. а б в г Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 125.
  2. Към 9 март 1943 година е на 61 години според регистъра на получилите български народни пенсии (изт. Ф. Пеловски).
  3. а б Бучков, Никола Ат. Знай своя род. Жените са паметта на рода // Отечество (4). Национален съвет на Отечествения фронт, 23 февруари 1979. с. 21.
  4. а б в г Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 126.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 638.