Иван Русинов
| Иван Русинов | |
| български революционер | |
| Роден |
1883 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Иван Христов Русинов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1883 година[2] в българския южномакедонски град Кукуш, тогава в Османската империя, днес в Гърция.[1] Присъединява се към ВМОРО. Участва в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година с четата на Кръстьо Асенов. Сражава се в голямата битка край Арджанското езеро, при Казанското езеро, където четата е обстрелвана с оръдия, при село Постолар, където четата губи няколко убити и ранени. Участва в десетчленната чета на Дельо Калъчев, която дава сражение при Балинци, в което загиват 5 четници.[3]
Продължава да се занимава с революционна дейност и след въстанието. Легализира се в 1908 година след Младотурската революция.[3]
На 26 февруари 1943 година, като жител на Пловдив,[1] подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 210.
- ↑ Към 26 февруари 1943 година е на 60 години.
- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 211.
