Милан Манолев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Милан Манолев
български революционер
Milan Manolev.jpg
Роден
1885 г.
Починал
14 април 1925 г. (40 г.)

Милан Мицов Манолев (Манолов) е български анархист и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Милан Манолев е роден през 1885 година в град Кукуш, тогава в Османската империя. Брат е на Никола Манолев и Иван Манолев. Учи в Скопското българско педагогическо училище и става близък с учителя си Викентий Попанастасов‎. Присъединява се към ВМОРО и е близък на Яне Сандански. След Младотурската революция е изпратен с учителката Калина Измирлиева от Кукуш в Енидже Вардар. Освен с учителската дейност двамата се занимават с пропагандиране на Народната федеративна партия (българска секция), заради което Манолев влиза в спор с председателя на българската църковна община Тома Николов и по-късно си подава оставката.[1]

Възприема анархистки възгледи, присъединява се към Червените братя.[2] През 1912 година отива в София и се записва доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3] През 1914 година участва в подготовката на атентат в църквата „Св. Александър Невски“ срещу цар Фердинанд I и Николай ІІ, като след провала в дома му остават четири бомби на Наум Тюфекчиев. През 1915 година е осъден на 10 години затвор по делото за атентата в Градското казино. През 1918 година е амнистиран от правителството на Александър Стамболийски и започва работа като чиновник в статистиката. Продължава да симпатизира на лявото крило в македонското освободително движение, като е връзка на Тодор Паница в София.[2]

През февруари 1925 година в София е убит професор Никола Милев, заради което Милан Манолев е заловен от хора на Вътрешната македонска революционна организация и отведен в квартира на улица „Веслец“, а след като прави самопризнания под натиск, е убит и захвърлен на мястото, на което е убит Милев.[4] До неговия труп е оставена бележка с надпис „Убиецът на Никола Милев е наказан“.[5] Според един източник истинските убийци са Георги Шейтанов и Желю Грозев[6], а Петър Шанданов години след случката пише:

През зимата на 1929 г. аз можах да науча от най-достоверно място, че Милан Манолов не е физически убиец на Милев, а друг някой, който бил жив и сега, но извън България. Факт е, обаче, че аз отидох последния ден след като Манолов беше направил своите признания и го запитах лично дали той е убиец на Милев. Намерих го проснат на едно легло - едва можеше да си повдигне главата. Той ми отговори, че той е убиецът на Милев.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Тома. Моите спомени, Изд. на Отеч. фронт, София, 1989, 30. КЪРВАВАТА СВАТБА В С. ГЮПЧЕВО
  2. а б Благов, Крум. 50-те най-големи атентата в българската история, 12. Атентатът в градското казино, архив на оригинала от 18 ноември 2017, https://web.archive.org/web/20171118172049/http://www.krumblagov.com/fifty/12.php, посетен на 2012-07-07 
  3. За свободата 1923 – 1945. Загинали антифашисти от София. София, Партиздат, 1977. с. 92.
  4. Г. Балкански, История на безвластническото движение в България (очерк), Париж, 1980 Архив на оригинала от 2013-12-30 в Wayback Machine., взето от anarhija.freediscussions.net/t110-topic на 7.07.2012 г.
  5. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 278-279.
  6. Анархизмът като философия и дело - творчество, биографични бележки и спомени за Георги Шейтанов, ИК „Христо Ботер“, 1994, стр. 242
  7. Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр. 229.