Милан Манолев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Милан Манолев
български революционер
Роден
Починал

Милан Мицов Манолев е български анархист и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Милан Манолев е роден през 1885 година в град Кукуш, тогава в Османската империя. Брат е на Никола Манолев и Иван Манолев. Учи в Скопското българско педагогическо училище и става близък с учителя си Викентий Попанастасов‎. Присъединява се към ВМОРО и е близък на Яне Сандански. След Младотурската революция е изпратен с учителката Калина Измирлиева от Кукуш в Енидже Вардар. Освен с учителската дейност двамата се занимават с пропагандиране на Народната федеративна партия (българска секция), заради което Манолев влиза в спор с председателя на българската църковна община Тома Николов и по-късно си подава оставката[1].

Възприема анархистки възгледи, присъединява се към Червените братя и през 1914 година участва в подготовката на атентат в църквата „Св. Александър Невски“ срещу цар Фердинанд I и Николай ІІ, като след провала в дома му остават четири бомби на Наум Тюфекчиев. През 1915 година е осъден на 10 години затвор по делото за атентата в Градското казино. През 1918 година е амнистиран от правителството на Александър Стамболийски и започва работа като чиновник в статистиката. Продължава да симпатизира на лявото крило в македонското освободително движение, като е връзка на Тодор Паница в София[2].

През февруари 1925 година в София е убит професор Никола Милев, заради което Милан Манолев е заловен от хора на Вътрешната македонска революционна организация и отведен в квартира на улица „Веслец“, а след като прави самопризнания под натиск, е убит и захвърлен на мястото, на което е убит Милев[3]. Според един източник истинските убийци са Георги Шейтанов и Желю Грозев[4], а Петър Шанданов години след случката пише:

През зимата на 1929 г. аз можах да науча от най-достоверно място, че Милан Манолов не е физически убиец на Милев, а друг някой, който бил жив и сега, но извън България. Факт е, обаче, че аз отидох последния ден след като Манолов беше направил своите признания и го запитах лично дали той е убиец на Милев. Намерих го проснат на едно легло - едва можеше да си повдигне главата. Той ми отговори, че той е убиецът на Милев.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Тома. Моите спомени, Изд. на Отеч. фронт, София, 1989, 30. КЪРВАВАТА СВАТБА В С. ГЮПЧЕВО
  2. Благов, Крум. 50-те най-големи атентата в българската история, 12. Атентатът в градското казино
  3. Г. Балкански, История на безвластническото движение в България (очерк), Париж, 1980, взето от anarhija.freediscussions.net/t110-topic на 7.07.2012 г.
  4. Анархизмът като философия и дело - творчество, биографични бележки и спомени за Георги Шейтанов, ИК "Христо Ботер", 1994, стр. 242
  5. Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр. 229.
     Портал „Македония“         Портал „Македония