Георги Шейтанов (анархист)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Георги Шейтанов.

Георги Шейтанов

Роден
Починал
26 май 1925 г. (29 г.)
Националност Флаг на България България

Георги Василев Шейтанов (р. 14 февруари 1896 – п. 26 май 1925) е български анархист и публицист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Шейтанов е роден на 14 февруари 1896 г. в град Ямбол. До месец май 1913 г. учи в гимназията в родния си град[1][2].

Там се запознава с анархистическите идеи и участва в създадения от учениците литературен кръжец „ЛУЧ“.

През месец август 1913 г. заедно със свои другари прави опит да запали Ямболския окръжен съд, заради което е арестуван от полицията. Успява да избяга от ареста и минава в нелегалност. В края на 1913 г. напуска България и след като посещава Румъния, Цариград, Палестина и Египет пристига във Франция. Живее известно време в Париж, където поддържа връзки с руски революционери и френски интелектуалци. Пребивава известно време и в свободното училище на Себастиан Фор – „Кошерът“.

През 1914 г. се завръща в България и след няколко престрелки с полицията е арестуван отново и затворен първо в Пловдивския, а по-късно и в Централния софийски затвор, където през януари 1917 г. организира бунт. През юни същата година успява да избяга от затвора и в началото на 1918 г. заминава за Русия. Там сътрудничи на вестник „Всемирная революция”, където са публикувани статиите му „Към българите в Русия“, „Сега или никога“ и др.

Разочарован от развитието на революцията в руската страна през октомври 1918 г. се завръща в България и живее нелегално. Започва да обикаля различни градове и села в страната и да развива анархистическа дейност. Обикаля градовете Ямбол, Сливен, Хасково, Разград, Русе, Кюстендил, Пловдив, Горна Оряховица, Килифарево и др.

През лятото на 1920 г. издава заедно с Георги С. Попов няколко броя на нелегалния вестник „Бунт“, където са поместени статиите му „Някога и сега“, „Диктатурата и ние“, „Организация и тактика“ и др.

На 3 юни 1921 г. Шейтанов заедно със свои другари успяват след дръзко нападение да освободят от ръцете на полицията известния български анархист Петър Мазнев.

След преврата на 9 юни 1923 г. участва като четник в Килифарската чета и води няколко престрелки с полицията.

Като убеден защитник и един от инициаторите на Единния фронт между анархисти, комунисти, земеделци и безпартийни срещу правителството на Демократическия сговор на проф. Александър Цанков, той много често е критикуван и влиза в спорове с много свои другари, които са негови идеологически противници.

През лятото на 1924 г. отново за кратко време е участник в Килифаревската чета. На 25 февруари 1925 г. в София, участва в убийството на видния сговорист и поддръжник на македонското дело професор Никола Милев, с което си навлича присъда от страна на ВМРО.

След атентата в софийската катедрала „Света Неделя“, организиран от Военната организация на Комунистическата партия, и последвалите априлски събития Шейтанов заедно с други участници в Килифаревската чета се събират над Килифарево. След сражение с полицията и контрачети, верни на властта, четата се разделя на групи. Групата, в която се намира Шейтанов, си поставя за цел да достигне турската граница. В нея влизат още Мариола Сиракова, Желю Грозев, Петър Букурещлиев и Васил Калчев. На 19 май те отново се разделят. На 26 май 1925 г. Георги Шейтанов и Мариола Сиракова са арестувани край новозагорските села Коньово и Младово, откарани в Нова Загора, откъдето по-късно заедно с други задържани след априлските събития, под предлог, че ще бъдат заведени в София, за да бъдат съдени там, са закарани в околностите на гара Белово, където са екзекутирани.

Поддържа се и друга теза, че Шейтанов не е убит край гара Белово от полицията, а е отведен в околностите на Горна Джумая (дн. Благоевград), където е съден и убит от хората на Иван Михайлов, заради връзките му с комунистическия деец и привърженик на лявото крило на ВМРО, Димо Хаджидимов, както и заради участието му в убийството на проф. Милев.

Шейтанов и българската литература[редактиране | редактиране на кода]

В София, както е нелегален, той е активен сътрудник на издаваното от Гео Милев списание „Пламък“, като отпечатва две стихотворения и три статии. Освен това, Шейтанов сътрудничи и на анархическите списания и вестници „Протест“, „Свободно общество“, „Работническа мисъл“ и др. Негови известни статии са „Нашата програма“, „Анархизмът като философия и дело“, „Какво носим ние“ и др. Поддържа тесни връзки с големите поети, писатели и интелектуалци на България по онова време, като: Антон Страшимиров, Христо Ясенов, Николай Хрелков, Асен Златаров, Ламар и др. Освен това поддържа връзки както с известни анархисти (Михаил Герджиков, Върбан Килифарски, Димитър Цонев – Кьосето и др.), така и с много комунистически и земеделски дейци, между които: Станке Димитров – Марек, Димитър Грънчаров, Николай Петрини и др.

Безспорно е влиянието на Шейтанов върху Гео Милев и списание „Пламък“.Двамата придават анархистично звучене на списанието. В него са публикувани статиите му „Изкуството и човекът“, „Начало“ и „Знамето на епохата“. Публикувани са и няколко негови стихотворения. Програмната статия на списанието „И свет во тме светится“, дълги години приписвана на Гео Милев, звучи по-шейтановски, а парите за финансирането на списанието идват най-вероятно от „ексовете“ на Васил Икономов и други нелегални анархисти[3].

Посмъртен образ[редактиране | редактиране на кода]

След 1944 г. Шейтанов е представян от властта основно като единофронтовец и уникален революционер, анархистките му убеждения са подминавани като неудобни. Все пак се оказва уместно да бъде използват в пропагандата на БКП, особено на местно ниво в Ямбол, където неговите роднини (някои от които също дейни участници в съпротивата срещу режима 1925-1944) се радват на уважението на властта. В Ямбол на улица „Георги Шейтанов“ още преди 1989 г. е издигнат паметник на Шейтанов, до който през септември 2009 Федерация на анархистите в България поставя паметна плоча на избитите на 26 март 1923 г. негови съратници[4].

През 2014 г. е отпечатан биографичният роман на Христо Карастоянов „Една и съща нощ“, главни герои на който са Гео Милев и Георги Шейтанов.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Биография на Георги Шейтанов, сайт на Анархистическа група „Васил Икономов“.
  2. Статия за Шейтанов на македонски език
  3. Христо Карастоянов. Гео Милев и Георги Шейтанов Или нови записки по исторически наивизъм. // Свободна Мисъл, април 2009. Посетен на 23 октомври 2009.
  4. Ямбол нюз. Издигнаха паметника на избитите анархисти. // 11 октомври 2009. Посетен на 23 октомври 2009.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Целунат от смъртта, изд. Захарий Стоянов, София, 2009

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]