Васил Икономов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за анархиста. За общественика и фолклорист вижте Васил Икономов (общественик).

Васил Икономов
анархист

Роден
Починал
20 юни 1925 г. (26 г.)
Сбирка на анархисти на лобното място на Васил Икономов

Васил Бончев Икономов е български анархист, един от най-изявените деятели на това движение. Дейността му се разгръща в началото на 20-те години на XX век.

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Баща му е пощенски служител, а майка му – учителка. Като дете живее в градовете Айтос, Стара Загора, Пазарджик и София. През 1915 завършва Втора мъжка гимназия в София с отличен успех. Участва в Първата световна война отначало като школник, след това и като офицер. На фронта си спечелва известност като много добър стрелец. След края на войната се записва да следва в Юридическия факултет на Софийския университет.[1]

Преломен момент в живота му е запознанството с Михаил Герджиков през 1919 и присъединяването му към анархистическото движение.[2]

Дейност[редактиране | редактиране на кода]

Със своята подривна дейност Икономов се проявява като един от най-активните и опасни анархисти. Привърженик е на нелегалните преки действия и революционния терор и експроприацията. Той допринася към организираната дейност със снабдяване на легалните и нелегални групи с оръжие и финансови средства, участва и в пропагандната дейност.[2]

По-известни акции, в които се счита, че той участва, са:

Като повечето анархисти, той е отявлен противник на Единния фронт,[2] защото смята, че такъв фронт трябва да се изгражда по места, в процеса на действията, а не да бъде резултат от пазарлъци и договорки на „централно“ ниво.

Лобно място[редактиране | редактиране на кода]

В средата на месец юни Васил Икономов и още няколко души от четата (Велко Иванов, Нешо Мандулов и др.) се отделят, за да съберат финансови средства. На 19 юни 1925 година групата решава да нападне бързия влак София – Пловдив. През нощта срещу 20 юни в района на село Белица (Ихтиман), най-вероятно след предателство, агенти на Обществена безопасност изненадват четниците и успяват да убият Васил Икономов. В него те намират бинокъла на Борис III и така разбират, че са ликвидирали един от атентаторите срещу царя. Погребват Икономов в гробището на селото.

Няколко дни по-късно, по заповед на Царя тялото на Икономов е изровено и фотографирано, а след това полицаите го погребват на около 50 метра от гробището, на място, където не минават хора.

В началото на 1969 г. или 1970 години на гроба на Васил Икономов е поставен паметник, допълнен по-късно с паметна плоча. Основно за издирването на гроба на Васил Икономов и строежа на мемориала в негова памет полага грижи Христо Колев – Големия. След 10 ноември 1989 г., всяка година, около датата на смъртта му, анархисти от цяла България посещават паметника.[3]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Anarchy.bg. Слово за Васил Икономов. Посетен на 7 март 2022
  2. а б в г д е ж з Anarchy.bg. Из „Слово за Васил Икономов“. Посетен на 7 март 2022
  3. Anarchy.bg. Костадин Зяпков. Слово за Васил Икономов. Посетен на 7 март 2022

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]