Васил Икономов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Тази статия е за анархиста. За общественика и фолклорист вижте Васил Икономов (общественик).

Васил Икономов
анархист

Роден
Починал
20 юни 1925 г. (26 г.)
Сбирка на анархисти на лобното място на Васил Икономов

Васил Бончев Икономов е български анархист, един от най-изявените деятели на това движение. Дейността му се разгръща в началото на 20-те години на XX век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Издирвах материалите за тази книга повече от пет години. В началото не предполагах, че ще ми е толкова трудно да събера отломъците памет и сламките съхранено знание за живота и делото на изключителния революционер, анархист Васил Бонев Икономов.

Общувах с различни хора, стари и млади. Някъде ме приемаха добре и искрено, някъде ми отказваха съдействие с мълчание или директен отказ. Мнозина се оказаха стойностни хора, достойни за идеала на анархизма, други пък, наследници на тези идеалисти – анархистите – бяха така далеч от благородството на предците си, че е излишно да хабя повече думи за тях.

Да възстановиш биографията на човек извън закона, на нелегален, терорист и организатор на бойни структури, по принцип, е трудна работа. Икономов обаче се оказа не просто „труден“, а направо невъзможен.

Обиколих повече от половината архиви в страната, прерових десетки хиляди страници текстове там и сред запазените от самите анархисти исторически материали.

Каквото можах, направих. Васил Икономов е живял дълбоко законспириран живот. Гибелта му го е превърнала в легенда, каквато впрочем той е бил още приживе. Легендата няма нужда от биография, но аз опитах. Защото…по някакъв начин му го дължа, така го усетих, още когато започвах да издирвам сведения за живота му, като мой, личен дълг към него. Лъчезар Кръстев[1]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Баща му е пощенски служител, а майка му – учителка. Като дете живее в градовете Айтос, Стара Загора, Пазарджик и София. През 1915 завършва Втора мъжка гимназия в София с отличен успех. Участва в Първата световна война отначало като школник, след това и като офицер. На фронта си спечелва известност като много добър стрелец. След края на войната се записва да следва в Юридическия факултет на Софийския университет.[2]

Преломен момент в живота му е запознанството с Михаил Герджиков през 1919 и присъединяването му към анархистическото движение.[3]

Дейност[редактиране | редактиране на кода]

Със своята подривна дейност Икономов се проявява като един от най-активните и опасни анархисти. Привърженик е на нелегалните преки действия и революционния терор и експроприацията. Той допринася към организираната дейност със снабдяване на легалните и нелегални групи с оръжие и финансови средства, участва и в пропагандната дейност.[3]

По-известни акции, в които се счита, че той участва, са:

Като повечето анархисти, той е отявлен противник на Единния фронт,[3] защото смята, че такъв фронт трябва да се изгражда по места, в процеса на действията, а не да бъде резултат от пазарлъци и договорки на „централно“ ниво.

Лобно място[редактиране | редактиране на кода]

В средата на месец юни Васил Икономов и още няколко души от четата (Велко Иванов, Нешо Мандулов и др.) се отделят, за да съберат финансови средства. На 19 юни 1925 година групата решава да нападне бързия влак София – Пловдив. През нощта срещу 20 юни в района на село Белица (Ихтиман), най-вероятно след предателство, агенти на Обществена безопасност изненадват четниците и успяват да убият Васил Икономов. В него те намират бинокъла на Борис III и така разбират, че са ликвидирали един от атентаторите срещу царя. Погребват Икономов в гробището на селото.

Няколко дни по-късно, по заповед на Кобурга тялото на Икономов е изровено и фотографирано, а след това полицаите го погребват на около 50 метра от гробището, на място, където не минават хора.

В началото на 1969 г. или 1970 години на гроба на Васил Икономов е поставен паметник, допълнен по-късно с паметна плоча. Основно за издирването на гроба на Васил Икономов и строежа на мемориала в негова памет полага грижи Христо Колев – Големия. След 10 ноември 1989 г., всяка година, около датата на смъртта му, анархисти от цяла България посещават паметника.[4]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Anarchy.bg. „Пуста кюския“. Посетен на 7 март 2022
  2. Anarchy.bg. Слово за Васил Икономов. Посетен на 7 март 2022
  3. а б в г д е ж з Anarchy.bg. Из „Слово за Васил Икономов“. Посетен на 7 март 2022
  4. Anarchy.bg. Костадин Зяпков. Слово за Васил Икономов. Посетен на 7 март 2022

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]