Нешо Тумангелов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Нещо Тумангелов
български анархист
Роден: 1898 г.
Починал: 1941 г. (43 г.)

Нешо Тодоров Тумангелов е български анархист и революционер.

Роден е през 1898 г. в град Копривщица, България. След Деветоюнския преврат (1923) се включва в политическите борби. Организатор на „Тумангеловата чета“. Участва в атентата в Арабаконак от 14 април 1925 г. Самият атентат е дело на четници от Копривщенската анархо-комунистическа чета. Част от нея са членове на БКП, другите са анархисти. Четата е създадена в края на март-началото на април 1925 г. В края на май към Копривщенската чета се присъединяват четници от Средногорската чета на Йордан Кискинов.

След атентата в църквата Света неделя, Тумангелов емигрира в Югославия и се поставя изцяло на югославска служба. Той се установявав Пожаревац и започва работа като стражар. До 1928 година участва заедно с местни чети на Сдружението за борба с българските бандити в сражения с диверсионни групи на ВЗРО и ВМРО. През пролетта на 1941 година се среща с избягалия от България Г. М. Димитров, който се опитва да организира заговор с цел да извърши преврат в полза на Англия и Югославия. В навечерието на операция „Ауфмарш 25“ през април 1941 г. организира въоръжена група с намерението да прекоси границата с цел партизанска война с българските власти. Четата е близо до сръбско-българската граница, когато немските войски нахлуват в Югославия на 6 април. Край селата Бериловци и Градищница, Пиротско, тя е обкръжена от германски военни части и при завързалото се сражение Тумангелов е убит.[1] Според американския изследовател Чарлс Мозер, самият Тумангелов успява да избяга и се връща обратно във вътрешността на Югославия, но впоследствие в хода на военните действия, изчезва безследно.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Prez krŭv i barikadi: sb. ochertsi za revol. deitsi ot Sof. okr., otdali zhivota si v borbata protiv kapitalizma i fashizma, za tŭrzhestvoto na sotsializma, Elena Radenkova, Partizdat, 1980, str. 166.