Нешо Тумангелов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Нешо Тумангелов
български анархист
Нешо Тумангелов.jpg
Роден
Починал
1941 г. (42 г.)
Семейство
БащаТодор Тумангелов
Братя/сестриАтанас Тумангелов
Нягол Тумангелов
В памет на семейство Тумангелови

Нешо Тодоров Тумангелов е български анархист и революционер. Син е на поборника от Априлското въстание Тодор Тумангелов.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 6 март 1898 година в град Копривщица, България. След Деветоюнския преврат от 1923 година, се включва в политическите борби. Участва в атентата в Арабаконак срещу цар Борис III от 14 април 1925 година. Самият атентат е дело на четници от Копривщенската анархо-комунистическа чета, създадена в края на март-началото на април 1925 година. В края на май към Копривщенската чета се присъединяват четници от Средногорската чета на Йордан Кискинов.

Четата на Тумангелов действа в района на Голяма Желязна, Костенец, Пазарджик, Рибарица и Тетевен, като води битки с войска, полиция и контра-четници. Четата действа съвместно с Троянската чета на Георги Попов.[1]

Според полицейски доклад, на 15 юли 1926 година Нешо Тумангелов, който през есента на предишната година е извел четата си в Югославия, е тръгнал от Пожаревац към българо-югославската граница. Така, в началото на месец август Тумангелов и неговите четници вече са в България и действат в района Панагюрище, Пирдоп и Клисура. С него са изпитаните бойни другари Стоян Тороманов, Велко Иванов, Стоян Иванов, Петър Узунов, Иван Шофелинов, в четата са още Иван Миронов, Андрей Врагов, Генко Гуджев, Лука Стойчев, общо тринадесет души, според пресата.[2]

При акции са ликвидирани политически противници, създава се мрежа от ятаци. На 23 август в Пирдоп полицията не успява да залови Иван Шофелинов и Лило Мичков, които откриват стрелба и успяват да се измъкнат от града. Около октомври 1926 година четата се изтегля отново в Югославия.[2]

След атентата в църквата „Света Неделя“, Тумангелов емигрира в Югославия и се поставя изцяло на югославска служба. Установява се в Пожаревац и започва работа като стражар. Близък сътрудник е на офицера от югославското военно разузнаване Танасие Динич.[3] През 1934 година в писмо до различни югославски институции е обявено, че Тумангелов е водач на българските земеделци-емигранти в Пожаревац.[4]

През пролетта на 1941 година се среща с избягалия от България Г. М. Димитров, който се опитва да организира заговор с цел да извърши преврат в полза на Англия и Югославия. В навечерието на операция „Ауфмарш 25“ през април 1941 година организира въоръжена група с намерението да прекоси границата с цел партизанска война с българските власти. Четата е близо до югославско-българската граница, когато немските войски нахлуват в Югославия на 6 април. Край селата Бериловци и Градищница, Пиротско, тя е обкръжена от германски военни части и при завързалото се сражение Тумангелов е убит.[5] Според американския изследовател Чарлс Мозер, самият Тумангелов успява да избяга и се връща обратно във вътрешността на Югославия, но впоследствие в хода на военните действия, изчезва безследно.[6]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Лука Караджова – Тумангелова, ятак на четата, арестувана заради тази си дейност заедно с майката на братя Юрукови – Мария Юрукова, майката на братя Тумангелови – Гана Тумангелова, Тана Златарева и други.[7]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Теофилов, Петко. В бой с фашизма. Копривщица, Дирекция на музеите, 1968. с. 32 – 33.
  2. а б Anarchy.bg. Анархистическото движение в България, 1925 – 1928г, пропагандна дейност и въоръжена съпротива. Посетен на 8 май 2022
  3. Миленковић, Тома. Политичка емиграција из Бугарске у Југославиjи 1923 – 1944, Београд, Институт за савремену историју, 2018, с. 255 – 256, 270, 463 – 464.
  4. Миленковић, Тома. Политичка емиграција из Бугарске у Југославиjи 1923 – 1944, Београд, Институт за савремену историју, 2018, с. 462 – 463.
  5. Prez krŭv i barikadi: sb. ochertsi za revol. deitsi ot Sof. okr., otdali zhivota si v borbata protiv kapitalizma i fashizma, za tŭrzhestvoto na sotsializma, Elena Radenkova, Partizdat, 1980, str. 166.
  6. Котева, Аврора Георгиева и Николай Георгиев Котев, Британското разузнаване в България, 1939 – 1945, София, 2003, с. 77.
  7. Копривщица. Библиотека Роден край. Съставители Иван Врачев и Кольо Колев. Рашко Юруков. Моето участие в средногорската партизанска чета през 1924 – 1925 г.. София, ОФ, 1980. с. 259.