Нешо Тумангелов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Нещо Тумангелов
български анархист
Роден
Починал
1941 г. (43 г.)

Нешо Тодоров Тумангелов е български анархист и революционер.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 6 март 1898 г. в град Копривщица, България. След Деветоюнския преврат (1923) се включва в политическите борби. Организатор на „Тумангеловата чета“. Участва в атентата в Арабаконак от 14 април 1925 г. Самият атентат е дело на четници от Копривщенската анархо-комунистическа чета. Част от нея са членове на БКП, другите са анархисти. Четата е създадена в края на март-началото на април 1925 г. В края на май към Копривщенската чета се присъединяват четници от Средногорската чета на Йордан Кискинов.

След атентата в църквата Света неделя, Тумангелов емигрира в Югославия и се поставя изцяло на югославска служба. Той се установява в Пожаревац и започва работа като стражар. Близък сътрудник е на офицера от югославското военно разузнаване Танасие Динич.[1] През 1934 година в писмо до различни югославски институции е обявено, че Тумангелов е водач на българските земеделци-емигранти в Пожаревац.[2]

През пролетта на 1941 година се среща с избягалия от България Г. М. Димитров, който се опитва да организира заговор с цел да извърши преврат в полза на Англия и Югославия. В навечерието на операция „Ауфмарш 25“ през април 1941 г. организира въоръжена група с намерението да прекоси границата с цел партизанска война с българските власти. Четата е близо до сръбско-българската граница, когато немските войски нахлуват в Югославия на 6 април. Край селата Бериловци и Градищница, Пиротско, тя е обкръжена от германски военни части и при завързалото се сражение Тумангелов е убит.[3] Според американския изследовател Чарлс Мозер, самият Тумангелов успява да избяга и се връща обратно във вътрешността на Югославия, но впоследствие в хода на военните действия, изчезва безследно.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Миленковић, Тома. Политичка емиграција из Бугарске у Југославиjи 1923 – 1944, Београд, Институт за савремену историју, 2018, с. 255 – 256, 270, 463 – 464.
  2. Миленковић, Тома. Политичка емиграција из Бугарске у Југославиjи 1923 – 1944, Београд, Институт за савремену историју, 2018, с. 462 – 463.
  3. Prez krŭv i barikadi: sb. ochertsi za revol. deitsi ot Sof. okr., otdali zhivota si v borbata protiv kapitalizma i fashizma, za tŭrzhestvoto na sotsializma, Elena Radenkova, Partizdat, 1980, str. 166.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]