Дирекция на музеите (Копривщица)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Началото на модерното музейно дело в Копривщица е поставено със се създаването на Дирекция на музеите през 1956 г., с цел запазване, съхраняване и популяризиране на културно-историческото наследство на града. Помещава се в „Спицерията“ – аптеката на някогашния градски доктор Спас Иванов. Там е заседавал първият революционен комитет под председателството на Тодор Каблешков, през десетдневното „царство“ по време на Априлското въстание – 1876 година.[1]

Дирекция на музеите

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

В първата трета на двадесети век, цветущото някога селище, огнище на просвета, книжнина и люлка на Българското възраждане все повече запада и се обезлюдява. Остава само споменът за отминалото величие и слава, старите писани къщи, калдаръмени улици със сводести мостове и белокаменни чешми.[2]

Дейност[редактиране | редактиране на кода]

Разрухата[3] на града е спряна с обявяването на Копривщица за град-музей през 1952 г. През 1971 г. той получава статут на архитектурен и исторически резерват, а през 1978 г. – и на национален архитектурен резерват с международно значение и селище за международен туризъм. Съществен принос за това дело имат първият братовчед на Димчо Дебелянов - арх. Вельо Дебелянов и Петко Теофилов - пръв директор на дирекцията.[4][5]Понастоящем Дирекция на музеите се грижи за около 20000 архивни единици, систематизирани в библиотечен, иконен, картинен, снимков, монетен и др. фондове.[6]Дирекцията поддържа и широка издателска дейност, свързана с Копривщица и автори писали художествени, биографични, специализирани и популярни произведения и брошури. Дирекцията, съвместно с Националният институт за паметниците на културата (НИПК) извършва огромна по мащаб дейност във връзка с архитектурното, снимково и видео заснемане на около 450-те архитектурни паметници в града, намалели в известна степен, поради развитието на съвременните демографски, строителни и финансови тенденции. Значителен дял от усилията на музейните работници заема сутрудничеството с БНТ и БНР, централната и регионална преса за популяризирането на Копривщица като световен архитектурен, исторически, фолклорен и туристически уникат. През 2006 година дирекцията участва в археологическите разкопки в местността „Смиловене“.

През 1970-те год. е предприета значителна по мащаб реставрация и консервация на музеи, паметници на културата, както и на улиците в града,

История[редактиране | редактиране на кода]

Първият музей в Копривщица е уреден през 1930 г. в читалището. Това е обща музейна сбирка с различни отдели: история, етнография, революционно движение, видни копривщенци и т. н. През 1935 г. музеят, значително обогатен вече, е разположен на първия етаж в Каблешковата къща, назначен е и първият „щатен“ музеен работник.

„Майка“ от Иван Лазаров
„Старирадева“ къща
Къща - музей „Георги Бенковски“
Къщата на дядо Либен
Къща - музей „Тодор Каблешков“
Камбанарията на храм „Светителя Отца нашего Николая“
Къща - музей „Любен Каравелов“
„Бенева“ чешма
Родната къща на Евлампия Векилова и „Пейовска“ чешма
Къща - музей „Димчо Дебелянов“


Кратка хронология на музейното дело[7]


  • 1928 - открит е мавзолей – костница в чест на Априлци по проект на арх. П. Цветков
  • 1928 - открит е паметен комплекс „Първа пушка“
  • 1930 - открита е първата музейна сбирка разположена в читалището
  • 1931 - по инициатива на литературния кръг „Живо слово“, костите на Дебелянов са пренесени в града
  • 1934 - открит е надгробен паметник на Димчо Дебелянов изработен от Иван Лазаров
  • 1935 - открит е „Общ копривщенски музей“ в родния дом на Каблешков
  • 1954 - открита е къща – музей „Тодор Каблешков
  • 1954 - открита е къща – музей „Любен Каравелов
  • 1956 - основаване на Дирекция на музеите
  • 1956 - открит е етнографски музей „Ослекова къща“
  • 1958 - открита е къща – музей „Димчо Дебелянов
  • 1958 - открита е къща – музей „Яко Доросиев
  • 1965 - открит е етнографски музей „Лютова къща“
  • 1966 - открита е къща – музей „Георги Бенковски
  • 1976 - открит е мемориален комплес „Човекът, що даде фаталният знак“
  • 1980 - откриване на паметник на Тодор Каблешков
  • 1996 - препогребване на костите на Тодор Каблешков и Найден Попстоянов
  • 1961 - 2006 - археологически резерват „Тракийска резиденция „Смиловене“
  • 2011 - открита е картинна галерия „Палавееви къщи“
  • 2011 - открит е „Жив музей“ в сградата на класното училище
  • 2013 - от тази година „Ослекова къща“ е частен музей


Дирекция на музеите, съвместно с Община Копривщица и Народното читалище е организатор на ежегодното честване на Априлското въстание с театрализирано възпроизваждане на епизоди от него по сценарий на Недельо Меслеков, и летните фолклорни празници „С Копривщица в сърцето“. Под неин патронаж, също всяка година се провеждат „Дебелянови вечери“ с връчване на Национална литературна награда „Димчо Дебелянов“.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пулеков, Б. „Туристико-исторически водач за град Копривщица“.Трето, допълнено издание. Изд. Народно читалище „х. Ненчо Палавеев“. Копривщица 2011
  2. Виларова, Р. „Копривщица“ стр 18, изд. „Златен Змей“, 2005 ISBN:954-776-003-3
  3. Юбилеен албум - 1876 20 04 1926 - „Копривщица в картини“ Стр. 65, фото 89. Къщата на Димчо Дебелянов. Стр. 93, фото 120. Къщата на Тодор Каблешков. София 1926
  4. www.hadjiite.bg „История“. Посетен на 28 януари 2014
  5. „50 години Дирекция на музеите Копривщица“, стр. 4: „Петко Теофилов“. издател Дирекция на музеите Копривщица, март 2006.
  6. „50 години Дирекция на музеите Копривщица“, стр. 11 издател Дирекция на музеите Копривщица, март 2006
  7. „50 години Дирекция на музеите Копривщица“, стр. 12 издател Дирекция на музеите Копривщица, март 2006.