Дирекция на музеите (Копривщица)
| Дирекция на музеите | |
|---|---|
 Дирекция на музеите | |
| Информация | |
| Основана | 1956 |
| Седалище | Копривщица |
| Езици | български |
| Адрес | Копривщица, пл. „20-ти април“ №6 |
| Сайт | Официален уеб сайт |
Началото на модерното музейно дело в Копривщица е поставено със създаването на Дирекцията на музеите през 1956 г. с цел запазване, съхраняване и популяризиране на културно-историческото наследство на града.
Тя се помещава в „Спицерията“ – аптеката на някогашния градски доктор Спас Иванов. Там е заседавал първият революционен комитет под председателството на Тодор Каблешков през десетдневното „царство“ по време на Априлското въстание – 1876 година[1].
Предистория[редактиране | редактиране на кода]
„В първата трета на двадесети век цветущото някога селище, огнище на просвета, книжнина и люлка на Българското възраждане, все повече запада и се обезлюдява. Остава само споменът за отминалото величие и слава, старите писани къщи, калдъръмени улици със сводести мостове и белокаменни чешми“.[2]
Дейност[редактиране | редактиране на кода]
Разрухата[3] на града е спряна с обявяването на Копривщица за град музей през 1952 г. През 1971 г. той получава статут на архитектурен и исторически резерват, а през 1978 г. – и на национален архитектурен резерват с международно значение и селище за международен туризъм. Съществен принос за това дело имат първият братовчед на Димчо Дебелянов – арх. Вельо Дебелянов, и Петко Теофилов – пръв директор на дирекцията.[4][5] Понастоящем Дирекция на музеите се грижи за около 20 000 архивни единици, систематизирани в библиотечен, иконен, картинен, снимков, монетен и др. фондове.[6] Дирекцията поддържа и широка издателска дейност, свързана с Копривщица и автори, писали художествени, биографични, специализирани и популярни произведения и брошури. Дирекцията, съвместно с Националения институт за недвижимо културно наследство, извършва огромна по мащаб дейност във връзка с архитектурното, снимково и видео заснемане на около 450-те архитектурни паметници в града, намалели в известна степен поради развитието на съвременните демографски, строителни и финансови тенденции. Значителен дял от усилията на музейните работници заема сътрудничеството с БНТ и БНР, централната и регионалната преса за популяризирането на Копривщица като световен архитектурен, исторически, фолклорен и туристически уникат. През 2006 година дирекцията участва в археологическите разкопки в местността Смиловене.
През 70-те години на XX век е предприета значителна по мащаб реставрация и консервация на музеи, паметници на културата, както и на улиците в града,
Във връзка с големият интерес към града-музей, Дирекцията организира посещенията на големия брой любители на миналото, бита и архитектурата от българското Възраждане до днес. Годишно посещенията надхвърлят 200 000 души.[7]
История[редактиране | редактиране на кода]
Първият музей в Копривщица е уреден през 1930 г. в читалището. Това е обща музейна сбирка с различни отдели: история, етнография, революционно движение, видни копривщенци и т.н. През 1935 г. музеят, значително обогатен вече, е разположен на първия етаж в Каблешковата къща, назначен е и първият щатен музеен работник.
 Камбанарията на храм „Светителя Отца нашего Николая“  Родната къща на Евлампия Векилова и Пейовската чешма |
Кратка хронология на музейното дело[8]
|
 „Майка“ от Иван Лазаров |
Дирекция на музеите, съвместно с Община Копривщица и Народното читалище е организатор на ежегодното честване на Априлското въстание с театрализирано възпроизваждане на епизоди от него по сценарий на Петко Теофилов и Недельо Меслеков[9] и на летните фолклорни празници „С Копривщица в сърцето“. Под неин патронаж, също всяка година, се провеждат „Дебелянови вечери“ с връчване на Националната литературна награда „Димчо Дебелянов“.
Адрес: гр. Копривщица, пл. „20 април“ №6, тел.: 07184/ 21 80, 07184/ 21 14, e-mail: direkcia_muzei@abv.bg
Музейни уредници[редактиране | редактиране на кода]
Копривщенските музейни уредници са културни деятели, историци, етнографи, краеведи и екскурзоводи от град Копривщица, работили преди и след учредяването на Дирекцията на музеите, при учредяването на „Общия копривщенски музей“. Наред с посрещане и обслужване на многото посетители се извършва и събирателска, научно-изследователска, популяризаторска, издателска дейност, както и значителна работа по привеждане в съвременен вид на музейната и архивна материални бази.[10]
Музейните уредници работят по опазването на автентичния вид на съответните сгради на къщите музеи и прилежащите им стопански постройки, превърнати в офис помещения, изложбени зали и фондохранилища. Само през 2015 г. сътрудниците на дирекцията са посрещнали повече от 200 000 български и 28 000 чужди граждани, гости на музейния град.[11][12]
В свое изследване краеведа Светлана Мухова, уредник на Къща музей „Георги Бенковски“, утвърждава, че Копривщица и околностите и са един от най-важните Средногорски хайдушки центрове. Според нея повечето от биографиите на споменаваните прочути копривщенски хайдути почиват и са само имена, достигнали до съвременността, въпреки оскъдната изворова база от различни легенди и предания. Тези сказания са издирени и съхранени от местни музейни работници и други краеведи. Събирани доста време те почиват на думите на стари хора, предаващи паметта на своите предшественици.[13]
През юли 2017 г., по случай 200-годишния юбилей на копривщенската църква „Успение на Пресвета Богородица“ (15 август, храмов празник) с участието на български учени, гости от Русия, музейни работници от Дирекция на музеите, общественици и родственици на исторически дейци от местната църковна общност се подготвя провеждането на посветена на годишнината научна конференция. Организацията на този научен форум, както и някои реставрационни мероприятия, подпомагащи подготовката на храма за всенародното тържество по отбелязване на юбилея, е сред последните значими приноси на Искра Шипева-Пухова (1958 – 2017).[14]
Инициатори на учредяването на „Общ копривщенски музей“[редактиране | редактиране на кода]
- Филип Палавеев, учител, един инициаторите на учредяването на „Общ копривщенски музей“ към местното читалище. Участва в подбирането и подреждането на читалищната музейна експозиция, която по-късно е преместена в родната къща на Тодор Каблешков.[15]
- Петко Будинов, краевед, участвал в учредяването на „Общ копривщенски музей“[16]
- Нейко Азманов, участвал в учредяването на „Общ копривщенски музей“[15]
- Евтимий Сапунджиев, професор, доктор архимандрит и краевед, участвал в учредяването на „Общ копривщенски музей“ [15]
- Анна Каменова, краевед и поетеса, участвала в учредяването на „Общ копривщенски музей“[15]
Директори на дирекцията[редактиране | редактиране на кода]
- Петко Теофилов, 1956 – 1971 г. (последният копривщенски възрожденец)[17]
- Димитър Пиронков, 1972 – 1987 г.[17]
- Янко Доросиев,[17]
- Искра Шипева, 1987 – 2017 г. (с прекъсвания)[18]
- Кунка Неделева, от 2018 г.[19]
- Тодор Тумангелов, 1971 – 1972 г. (временно изпълняващ длъжността)[17]
- Румяна Савова-Кесякова (временно изпълняващ длъжността)[19]
- Екатерина Златарева-Кунчева (временно изпълняващ длъжността)[19]
- Елена Желязкова (временно изпълняващ длъжността)[19]
- Катя Мрънкова (временно изпълняващ длъжността)[19]
Музейни уредници и екскурзоводи[редактиране | редактиране на кода]
- Александър Божинов, (на обществени начала)
- Андон Брайков,[19]
- Бойка Георгиева,[19]
- Валери Калонкин,[19]
- Георги Белстойнев,[19]
- Галина Захариева,[19]
- Делка Гугова,[19]
- Дойчо Иванов, 2003 – 2019[19]
- Донка Кривиралчева,[20]
- Кети Тумангелова,[20]
- Мая Атанасова,[19]
- Мария Караниколова,[20]
- Малинка Карабобалиева,[19]
- Нешка Тороманова,[19]
- Райна Каблешкова,[19]
- Славимир Генчев, 1977 – 1980 г. (поета с китарата)[21]
- Светлана Мухова,[19]
- Тодор Вълчев,[19]
Други музейни деятели[редактиране | редактиране на кода]
- Иван Шабанов, съосновател на Музей на картофите в Клисура и Музей на солта в Поморие
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
- Петко Теофилов
- Димитър Пиронков
- Паметници на културата в Копривщица
- Национална литературна награда „Димчо Дебелянов“
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Пулеков, Б. „Туристико-исторически водач за град Копривщица“. Трето, допълнено издание. Изд. Народно читалище „х. Ненчо Палавеев“, Копривщица, 2011
- ↑ Виларова, Р. „Копривщица“ стр 18, изд. „Златен Змей“, 2005 ISBN 954-776-003-3
- ↑ Юбилеен албум – 1876 20 04 1926 – „Копривщица в картини“ Стр. 65, фото 89. Къщата на Димчо Дебелянов. Стр. 93, фото 120. Къщата на Тодор Каблешков. София 1926
- ↑ www.hadjiite.bg „История“. Посетен на 28 януари 2014
- ↑ „50 години Дирекция на музеите Копривщица“, стр. 4: „Петко Теофилов“. издател Дирекция на музеите Копривщица, март 2006.
- ↑ „50 години Дирекция на музеите Копривщица“, стр. 11 издател Дирекция на музеите Копривщица, март 2006
- ↑ Littlebg.com. 200 хиляди видяха Копривщица за година. Посетен на 4 ноември 2021
- ↑ „50 години Дирекция на музеите Копривщица“, стр. 12 издател Дирекция на музеите Копривщица, март 2006.
- ↑ Vestnikregion.com, В. „Регион“ от 02 юни 2021. Възстановка: 180 самодейци представиха епизоди от Априлската епопея. Посетен на 18 юли 2021
- ↑ Дирекция на музеите – Копривщица празнува 60 години от създаването си. // vestnikregion.com, 7 декември 2016. Посетен на 29 октомври 2022.
- ↑ Близо 200 хиляди българи и над 26 хиляди гости от чужбина посетиха музеите в Копривщица през 2015 година. // mc.government.bg. Посетен на 23 октомври 2022.
- ↑ Littlebg.com. 200 хиляди видяха Копривщица за година. Посетен на 4 ноември 2021
- ↑ Светлана Мухова. Копривщенци в хайдушкото и четническото движение на българите през XIX век. Сборник материали от Национална научна конференция „Четите и четническата тактика в националноосвободителните борби на българския народ през XIX век“. Май 2020 г. Научен ръководител проф. д-р. Пламен Митев. Регионален исторически музей „Д-р Симеон Табаков“ гр. Сливен 2021 г., с. 210 – 215. (под печат).
- ↑ Мухова, Светлана. Новооткрити документи за една 200-годишна църква. // azbuki.bg, 1 ноември 2018. с. 90. Посетен на 28 октомври 2022.
- ↑ а б в г Каблешкова, Райна. Сто видни копривщенци. Студио 18. 2017. с. 174 – 176. ISBN 978-619-7249-17-0
- ↑ Пулеков, Б.. Туристико-исторически водач за град Копривщица. Копривщица, Народно читалище „Х. Ненчо Палавеев“, 2011.
- ↑ а б в г 50 години Дирекция на музеите Копривщица, стр. 4 – 5: Петко Теофилов. Издател Дирекция на музеите Копривщица, март 2006.
- ↑ Mc.government.bg. На 15 юли се прощаваме с Искра Шипева. Посетен на 31 октомври 2021
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т Архив на Дирекция на музеите. Личен състав.
- ↑ а б в Vestnikregion.com. Във възрожденска Копривщица седянка по каравеловски пред родния му дом. Посетен на 25 февруари 2022
- ↑ Samokovinfo.com. Дойчо Иванов – уредник на къща музей „Димчо Дебелянов“ в Копривщица и колегите му представиха преиздадената книга на Тихомир Геров за Д. Дебелянов. Посетен на 2 декември 2021
Портал „
Портал „